Милат е смугъл красавец, роден в Англия от майка и баща, преселили се от Бангладеш. Не е блестящ ученик, но пък е най-големият любовник в училището.

Нещо черно се разраства в Милат, колкото повече расте. Гневът е. Усещането, че е чужд сред свои. Че белите му зъби на фона на тъмната кожа винаги ще го правят различен в родината му – Великобритания. Майка му и баща му са имали цел в живота – да отидат в чуждата страна в търсене на добър живот. Те имат идентичност, те са поколението с корени, нищо че тези корени са на хиляди мили разстояние. Милат е никой – нито истински чужденец, нито истински англичанин. Нито мюсюлманин в мюсюлманско семейство, нито християнин в бяла държава. Той е второто поколение. И втората ръка.

Човекът без акцент, който ще се почувства приютен и най-сетне свой и важен в малка ислямистка група, която му казва – ти, братко, си специален, ти си избраният от Аллах, ти, който ще отхвърлиш западния разврат и лицемерие, ти, който ще ги накажеш.

Милат е профилът на нападателите на „Шарли Ебдо“ и на европейските наемници в ужасията, наречена Ислямска държава – млади мъже между 16 и 25 години приблизително, второ поколение емигранти, на които е внушено, че сексът без брак е проказата на Запада и които акумулират неизразходваната си сексуална енергия с вярата, че след като гръмнат бомбата, в рая ги чакат поне 72 девственици.

Милат е герой от романа „Бели зъби“ (м. г. излезе у нас с логото на „Жанет 45“) на Зейди Смит – британска авторка с наполовина ямайски произход. Смятана е за явление в новата литература на Острова. „Бели зъби“ е изключително добре написана книга, която бих препоръчала с две ръце, ако не беше един много недостоверен български епизод от участието на двамата централни герои във Втората световна война. Но ако искате да разберете психологията на атентаторите без акцент – това е книгата. Най-доброто обяснение,  което съм срещала.

А иначе – всички днес сме парижани.