Подобно на житената питка от приказката, и тази година се изтърколи, мина през всичките 365 нивки, събра хубави и недотам хубави спомени и сега върви обратно към мен, уморена, но изпълнила приказната си роля.

Хванати под ръка с питката идват и спомените за това с каква радост и нетърпение като дете очаквах новогодишните празници (коледни официално нямаше).

Тогава през комините пак идваше старец, но той се казваше Дядо Мраз и не само вярвах в него, ами и всяка година се снимахме заедно. Дали заради произхода си, дядото беше широко скроен и почти винаги подаръците му се криеха в големи пакети.

Бабите ми въртяха тънки като оризова хартия кори за баници, мама попълваше липсата на играчки за елха със звезди, направени от металното фолио, с което затваряха киселото мляко, и заедно със снега във въздуха се носеха дивни празнични аромати.

Ех, спомени!

Сега чакам Дядо Коледа (чувам, бил от Лапландия ), даже му пиша писма, при все че никога не съм го виждала, за общо селфи и дума не може да става. Там от където е, явно хората и техните обичаи са по-строги, така че се наложи да сведа очакванията си за подаръци до формата и големината на елегантен чорап!

И въпреки че надеждите ни умаляха, кипи подготовка за планетарно пазаруване и още по-планетарно празнуване, защото в крайна сметка не е важно от къде идват приказните герои. И магията на празника не е ли в очакването, в подготовката, във вярата, че на Рождество се случват чудеса?

Та и аз така, подгрявам атмосферата, като се забавлявам да редя празнична украса. Правя разноцветни къщички от хартия*, режа портокалови кори в различни форми,  декорирам с декупаж (любимата ми салфетна техника) сърца и звезди. Задължително присъстват старателно пазени цяла година ангели от гипс и то се знае - ангелски крила.

От тесто за меденки изрязвам бисквити в коледни форми. Домът ми замирисва на портокали, горена захар, карамфил и канела. Ще направя много, в тези трудни времена човек никога не знае кога ще окаже гостоприемство на ангели. На празника, както всяка година, ще опека питка и тя пак ще се търкулне. За да обикаля бъдещитe ми несънувани спомени.

*Коледните къщички са по шаблон, който може да се свали и от интернет. Разпечатани са на цветна хартия и са изрязани със скалпел.

Сърчицето е от пресована хартия (намират се в магазин Слънчоглед), оцветено с акрилна боя и декорирано с техниката декупаж.