Гоа, най-малкият индийски щат, прилича на красива, но невчесана мома, в чийто чар няма начин да не се влюбиш. Никъде по света няма такова причудливо и завладяващо съчетание между пиршество на тропическа зеленина, типични католически черкви и индийски храмове

Като прибавим постоянната годишна температура, която кръжи около 30 градуса, и повече от 105 км плажна ивица, става ясно защо португалците са останали тук 450 години след акостирането си през ХV век и чак през 1961 г. са си тръгнали, плачейки.

Върху 3072 кв. км на Гоа в мир и любов живеят близо милион и половина индуисти, католици, юдеи, будисти... Тъкмо тази хармония и чувството за безнаказана свобода са привлекли хипитата навремето. Е, и достъпният индийски коноп е имал значение. Децата на цветята разнесли славата на блаженото късче от рая и днес тук се стичат над 12% от туристите в Индия, защото 25-ият щат е най-плавният начин да възприемеш тази нелесна за преглъщане страна.

Казина, кораби, яхти

Усещане за волност струи от девойките в оскъдни бански, развели коси върху мотопедите, с които кръстосват от плаж на плаж. Но те са единственото забързано нещо тук. На Гоа времето се стеле гъсто и сладко като петмез – остава ти само да го предъвкваш с наслада. Тук е едно от малкото места в Индия, където хазартът е разрешен. Освен на сушата, светлините на безброй кораби-казина блещукат и в залива на Арабско море. Някои от тях са бели като печурки богаташки яхти, други са копие на витловите параходи по Мисисипи от времето на Марк Твен. Освен черквите и средновековните квартали, наричани „азиатския Лисабон” или „втория Рим”, португалците са оставили на местните и умението да правят вино. Някои ценители твърдят, че портото на Гоа е по-дъхаво от оригиналното.

Наемите са ниски, климатът прекрасен, храната и дрехите – безобразно евтини, а хората приветливи. Затова немалко европейци предпочитат скромния, но щастлив живот под гоанското слънце и ведрото спокойствие, което извира отвсякъде. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други – СПА или лечение по аюрведа, за трети – ваканция без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин... А те са повече от 40 и всеки има собствено лице, а имената им се търкалят в устата като дъвчащ бонбон.

Плажове за всеки вкус

На Калангуте царстват водните атракции. Можеш да наемеш джет, парашут или надуваем банан, да плаваш с яхта до палуващи стада делфини. Шезлонгите и чадърите са безплатни, но учтиви момчета се скъсват да ви предлагат, защото знаят, че полегнеш ли, ще поръчаш питие, хапване или плод. А и бакшишът е правилната форма на общуване.

Вагатор е първият плаж южно от река Чапора. Всъщност се състои от три „парчета“. Големият Вагатор е разположен под средновековна крепост и е сравнително пуст. Средният Вагатор а.к.а. Тел Авив (никой не знае какво му е общото със столицата на Израел) е осеян с шезлонги и е заобиколен от скали. Най-отгоре му е кацнал популярният клуб Disco Valley. Малкият Вагатор е предпочитан от онези, които наистина искат да си отдъхнат.

„Найн бар“ там работи до 10 вечерта, а до него е симпатичният хотел „Алков“. Четири от луксозните  апартаменти на „Алков“ предлагат потресаваща гледка. Те са построени направо върху скалите, а прозорците им гледат към Арабско море. Залезът, наблюдаван оттам, ще остане гравиран в сърцата ви. Малкият Вагатор е много популярен и сред... биковете и телетата. Ако сте сглупили да ги почерпите с бонбон или хляб, те няма да престанат да просят храна като досадни домашни любимци. И това че сте полегнали или се къпете в морето, изобщо не ги спира.  

Плажът Бага е на 30 пешеходни минути от плажа Анджуна. Той е за улегнали англичани и индийци в отпуск, които се къпят с дрехите. Ако сте бяла жена и не дай боже руса, няма значение дали сте сама, или с придружител, спасявайте се с бяг, в случай че попаднете там в събота или неделя. Целият индийски народ лъчезарно ще ви иска разрешение да се снима с вас като с паметник на културата. На Бага няма хипита, местни чешити и обзети от гоа-транс. Тук царства европейската поп- и хаусмузика.

В почивните дни направо на плажа поставят 4 огромни аудиоколони в „ЗанзиБар“. Всяка песъчинка се тресе неистово в радиус от 100 метра. На рейвпартитата през уикенда тук танцуват по 5-6000 души. А в клуб LPK (Love Passion Karma – любов, страст, карма, от англ.) декорът е като от приказен филм – масите са разположени около полулегнала фигура на жена, дълга повече от 50 метра, и в сепарета, извадени от каменната ера на Флинтстоун.

Храмове и поклонници

Но Гоа не е само купон и плаж. На няколко километра от столицата Панаджи се разпростират величествени католически черкви, имения, гиздави вили, които напомнят за призрачни картини от роман на Маркес. Старата Гоа била толкова великолепна, че навремето имало поговорка: „Който е видял Гоа, няма нужда да ходи до Лисабон“.

ЮНЕСКО ненапразно е обявил мястото за световно историческо наследство. Колониалният квартал на Панаджи също напомня повече на Палермо или Ещорил, отколкото на Индия. Тук грее в искрящо бяло най-старият католически храм, построен през 1541 г. – Сhurch of the Immaculate Conception, в който благополучно акостиралите търсачи на подправки благодарели с молитва на Бога.

Известната в целия католически свят базилика с часовникова кула „Исус Христос“ пък е величав паметник в стил барок. Вътрешните стени са покрити с фрески, усмихнато примесили европейски и индийски стил. Светците са дебелобузи и далеч от изпития аскетичен вид, а статуите им се кичат с венци както в индийските храмове. В тази базилика почиват мощите на Апостола на Индия Франциско Хавиер. Църквата привлича  поклонници от цял свят.   

Храмът Мангуеши е посветен на един от троицата индуистки богове – Шива. На Гоа християнството, индуизмът и ислямът са се прегърнали братски и хич не им пука за световните им дрязги. А пясъчната ивица прилича на тънък златен ширит, обточил бухнала плисирана пола. Как да не се влюбиш?!