Не вярвам, че с меч се побеждава злото, казва любимецът на България, който отново излиза на бис като съдия в новия сезон на X Factor заедно с Мария Илиева, Саня Армутлиева и Заки. Любо притежава един от най-добрите гласове на българската поп сцена и най-хубавата бленда – модерна и мека като отлежало уиски. Такъв изглежда и той. Дали?

Здравей, Любо, чух, че си бил в Рим наскоро…

На концерт на Ролинг Стоунс. Това ми беше мечта. Мащабът е умопомрачителен. Два часа тези попораснали хора не спряха да се движат. Мик Джагър тичаше по сцена десетки метри. Всъщност хората по света, като говорят за артисти, имат предвид личността и енергията й. Не се говори за свирене и пеене, за занаятчийския момент. Това се опитваме да обясняваме и за X Factor – че не е певчески конкурс, а се търси човек с харизма, който грабва хората и ги води.

А дали порасналият Любо би пратил себе си като дете на конкурс? 

Да, бих го пратил без мой надзор на места, от които изпитва страх, за да се научи да прави избор. Аз знам как на 14 години се отделих от семейството си, за да уча в Художественото училище в Троян. Живеех в общежитие и често трябваше да вземам сам решение – как да разпределям времето си и дали е добре да избягам през нощта от общежитието. Какво да правя с бюджета, който са ми дали.

Справяше ли се с бюджета?

Тогава не, сега да. Сега съм щастлив, че тогава съм давал всичките си пари за музика. Със седмичния си бюджет купувах по 5 аудиокасети – на любими рок групи. След това разчитах на купоните в столовата. И на вафли. Похарчвал съм повече, отколкото трябва, и за да си купя барабани. Обещавал съм на майка ми и баща ми, че ще върна парите с някаква лятна работа, което не се е случвало. Но сега, като направя разбор, виждам, че всичко е било достатъчно разумно и от полза. Аз продължавам да правя музика, продължавам да свиря на барабани вкъщи, продължавам да пиша. Колкото и да е било сложно тогава.

И без гарантиран успех.

Не се мисли за успех, когато правиш нещо, което искаш. Не съм си представял като малък как вземам Грами...

Къде си държиш Грамитата?

Нашите регионални, български Грамита са вкъщи. Наредени са на почетно място на етажерка.

Кой им бърше праха?

За съжаление аз.

Моето впечатление е, че ти трудно казваш неприятни неща за някого. Не искат ли от вас да сте по-остри и нападателни в изказа в X Factor?

Не е добре, когато изпълнението е фалшиво, да търсим доброто в него. Понякога е добре да кажеш – това беше едно фалшиво изпълнение. Така че този сезон смятаме да сме много по-взискателни.

Любо ще става лош!

Да подхлъзваме участниците с комплименти, за да минават на следващ етап, но да не са готови за победата, е предателство към тях самите. Особено към отбора, който ти водиш.

Смятам, че го правя. Естествено, винаги съм бил деликатен, а не някакъв арогантен грубиян. Има доста хора, на които имам повод да се сърдя заради техни предателства към мен. Но бързо ми минава и като отмине малко време и емоцията ми спадне, гледам да се видя с човека и да го обсъдим. Да му кажа – да знаеш, много ти бях ядосан преди половин година.

А какво те кара да избухваш?

Невежеството – когато се говори преди да се знае.

Имам предвид два конкретни случая – пиано-бар Арбат, където напускаш по средата на свое участие заради просташкото държание на мутри, и едно избухване във фейсбук след побой над твой колега, което започва с „Ей, мръсни гниди“.

Това мнение го бях препостнал. Бобо го бяха били, затова. На НДК преди няма и месец са го смлели. А тези случки в някакви заведения и някакви хора, които са останали в друго време, пред мен не минават. Не съм като някои мои колеги да стискам зъби и да продължа да им пея. Аз ставам и си тръгвам.

Радвам се да го чуя, защото впечатлението ми е, че си прекалено деликатен. Чак си мисля дали не си сериен убиец зад тази хрисима фасада.

Не, слава богу. Толерантен и деликатен, но на простотията, когато трябва, реагирам човешки. Дори според някои прекалено емоционално. С тази ганьовщина дебелоока, мутренска, никога няма да се съглася. Станах и си тръгнах. Независимо че не съм си изкарал договорените пари. Предпочитам да си изкарам парите на друго място, където са моите хора.

Процесът ментор–ученик винаги е двустранен. Какво научи ти от своите ученици?

Жана беше дошла за победа. Носеше го още по време на кастингите. Другите казваха – да стигна до тренировъчните лагери, пак добре. Тя репетираше по цял ден. Казвах й в деня преди концерта да се пести, да не репетира по 5 часа. Тя пееше до последно. Но пък се справяше на сцената, адреналинът я вкарваше в перфектна форма.

Ти имал ли си ситуация, от която си се измъквал с адреналин?

Много често. Болен си, на репетицията излиза въздух вместо глас. А се качваш на сцената и... Адреналинът прави всичко. И като свършиш след 2 часа, се връщаш в старото си състояние.

Ти имаш два изявени таланта. Кой беше първият – музиката или рисуването?

Музиката ми е по-голяма тръпка. И в художественото училище в Троян свирех в рок групи с по-големите, бях барабанист. Като студент в Художествената академия, където завърших керамика – пак групи, групи… На барабани, после пропях.