Преди около месец за първи път през живота си пътувах до Бамберг и обратно с автобус, така се наложи. Надявах се да е и за последен. И то не само заради неудобството от 24-часовото седене с жалки опити за спане в седалката. Сега ще ви кажа защо.

Оказа се, че само една транспортна фирма превозва директно до Бамберг, хасковската „Георг“. Купихме си билети до там и обратно, разчитайки, че след като по разписание трябва да пристигнем в 12.30 часа, до 15.30 на другия ден, когато трябваше да тръгнем пак по разписание обратно, ще успеем да свършим работата си. Пристигнахме. С 4 часа закъснение, което натрупахме с чакане на българската граница още. Бяхме изпуснали всички възможности да се вместим в работното време на германците. Още при пристигането в Бамберг на въпроса дали да сме в 15.30 готови за отпътуване, един от шофьорите отвърна, че може и в 14 да минат, така че да звъннем по телефона към обяд. Звъннахме. За да ни кажат, че тъй като са тръгнали по-късно от крайната точка на линията – Дортмунд, и тъй като има задръствания, ще бъдат в Бамберг към 16.30. Минаваше 18.30, когато автобусът все пак дойде. Изнервена от чакане, обещах, че ще се оплача в агенцията, която лицензира превозвачите на пътници. После размислих, че на път все пак срок няма и че не бих създала проблеми на превозвач, който е единствената възможност за доста хора да пътуват до Германия – като гледах как ги събират по малките градчета по пътя между София и Дортмунд, който откъдето се обади.

Месец по-късно промених решението си. Опирайки пак до същата фирма – единствената възможност да пътувам без прикачване до Бамберг, при това с доста багаж, си резервирах и платих билети онлайн. На 9 септември преведох парите за пътуване на 23 септември. Седмица преди пътуването нещо ме накара да звънна на посочените в електронната фактура телефони на агенцията „Маверик“. Телефонен секретар. Оставих съобщение да ми се обадят. След малко ми звънна жена и на въпроса всичко ли е наред с купените онлайн билети до Бамберг отвърна, че ще ми върне обаждане. До 22 септември такова обаждане не получих. Затова, стягайки куфарите, звъннах в офиса на фирма „Георг“. За да ми кажат, че вече не пътуват до Бамберг и че ще ни оставят в Нюрнберг. Обясненията бяха от нямаме вече лиценз до няма сметка за един-двама пътници да ходим до там. Получих ги от управителя Георги Иванов. За повече информация, както и за обяснения защо това не ми е казано досега въпросният господин ми даде друг телефон. На който една жена ми каза 1. Че едва ли не в момента, в който съм й звъннала, тя се е канела да ми съобщи новината. 2. Че не ходели до Бамберг едва от няколко дни. 3. Че трябвало посредническата агенция, на която съм превела парите за билетите (те се издават поименно, независимо дали се купуват на някоя каса или онлайн), да ме информира за промяната. 4. Че съм щяла да си получа разликата в цената на билетите до Бамберг и Нюрнберг, когато се кача в автобуса. 5. Че какво толкова се било случило, та съм вдигала тон – ставало дума за някакви си 50 километра. 6. Че ако съм продължавала да се държа така, щели да ми върнат цялата сума и да съм си търсела друг да ме вози. 7. Че всъщност жената от посредническата агенция ми била казала, че ще пътувам до Нюрнберг и защо аз съм лъжела, че не зная... 

Нямах избор, трябваше да тръгнем на другия ден. До Нюрнберг, до Нюрнберг! Пътуването ни беше свързано със срокове, нямаше време да го планираме по друг начин. Представихме на шофьорите онлайн фактурата за платените билети и попитахме две неща: откога не пътуват до Бамберг и кой ще ни върне разликата в цената на билетите. Научихме, че Бамберг е отпаднал от маршрута им преди около две седмици, а то разлика в цените на билетите до там и до Нюрнберг почти нямало. Е, оказа се, че има, а въпросната многословна госпожа от офиса на фирмата им, с която се свързаха, първо ни се накара по телефона, че не сме си я поискали (разликата) от посредническата агенция, после обеща, че ще бъде възстановена по банков път.

Днес е 1 октомври. Движение по банковата ми сметка няма. Въпреки че се обадих на „Маверик“ – пак така, телефонен секретар, върнато обаждане, скандално поведение на служителката – тя не могла да ме намери по телефона, оставен за връзка, за да ми каже, че пътувам до Нюрнберг, ама била ми казала чрез някой, който се обадил от мое име?!, че как щяла да ми върне парите, когато не знаела банковата ми сметка и името ми (в електронната фактура го има), че тя разбрала за промяната в маршрута на фирмата-превозвач едва ли не в деня преди пътуването, че аз каква съм била, да не съм била следовател, та съм й задавала такива въпроси...

Хора, разберете ме, не искам да преча на никого да прави своя бизнес. Не искам да прецаквам добрата инициатива, която сигурно дава хляб на няколко семейства. Искам само малко почтеност в отношенията. Която до момента не видях дори и само в едно извинение. И затова смятам, че не присъства в ценностната система на тези, с които случаят ме сблъска, съжалявам.