Няколко думи за Пиер Бул. Киното дължи на писателя Пиер Бул сюжетите за два легендарни филма - „Планетата на маймуните” (екранизациите по едноименния роман на Бул са поне пет, а има и комикс поредица и мощен франчайз, свързан с всичко това) и шедьовъра на Дейвид Лийн „Мостът на река Куай” с Алек Гинес и Уилям Холдън, обявен за най-касовия американски филм за 1958 г., със седем награди Оскар. В тази връзка си мисля, че киното, и по-точно Холивуд, дължи на Пиер Бул и малко по-голяма известност. Все пак доста са спечелили на гърба на неговите сюжети.

Днес е българската и световната премиера на поредната екшън-фантастика, вдъхновена от „Планетата на маймуните” – „Зората на планетата на маймуните” на режисьора Мат Рийвс. В нея маймуните и онези, които според Дарвин са произлезли от тях, водят война за господство на Земята. Звездите тук са Гари Олдман, Джейсън Кларк и Анди Съркис в ролята на вожда на маймуните Цезар.

На пръв поглед филмът си е детско-юношески, с приключенски сюжет, с достатъчно, но не прекалено SGI „ексцесии”, тоест визуални ефекти. Напълно подходящ е за деца над 8 години (въпреки че официално е категоризиран за над 12-годишна възраст), но с лекота се гледа и от възрастни, особено ако сте фенове на поредицата. Всъщност най-вече ако сте фенове на поредицата.

Филми от този тип – 3D ефекти, компютърно генерирана реалност и т.н. – рядко успяват да внушат настроение, да изградят атмосфера, да ти кажат нещо отвъд обичайните клишета (и тук такива не липсваха – „и сред хората, и сред маймуните има и добри, и лоши”, не трябва да подхождаме с предразсъдъци и т.н.). „Зората на планетата на маймуните” обаче – много странно! – го прави. Внушава една особена тъга, че никога няма да се върнем към онова изначално единство с всичко около нас и че по пътя на еволюцията сме платили жестока цена и сме изгубили нещо, което никога няма да си върнем обратно и което винаги ще ни липсва. Дори е трудно да го назовем с думи това изгубено усещане за цялост, само го чувстваме смътно.

Всички хора и всички маймуни в този филм са с тъжни очи и сигурно ви звучи нелепо, но ги разбирам.