Скъпо удоволствие ли е шиенето при теб?
Днес например, една англичанка си поръча костюм от шантунг, метъра на който струва 31 лева. Костюмът от сако и панталон излиза като цяло 350 лв. 70 лв. струва шева на един панталон, 180 лв. е сакото. Значи 250 лв. за костюма без плата. С едно уточнение - в случая става въпрос за класически костюм, а не за сложна като изработка дреха.
Дали ще поръчаш дрехата със собствен плат, дали ще го предложа аз или ще е по каталог на Унгаро и Валентино - изборът е на клиента. Фирмените материи са и по-скъпи, разбира се - цената е от 45 до 200 лв. за метър. За някои хора е евтино, за други - не. Имам клиенти, които си шият при мен и взимат 300 лв. заплата. Но когато има нужда от костюм, ще дойде да си го ушие тук. Изборът е негов.

Колко клиенти имаш в момента?
Мисля, че са някъде около 230, от които 70 - 80 постоянна клиентела.

Ти ли измисляш моделите на дрехите им?
Мога да кажа, че в 70% моделите определям аз и в 30% решават клиентите. Платовете им предлагам аз, аксесоарите и акцентите по дрехата също. Оставят се в мои ръце, защото ми е излязло името, че имам вкуса, че мога, че знам и те са го приели. Шия всичко - костюми, вечерни рокли, екстравагантни неща, мъжко, дамско - абсолютно всичко.

Знам, че си работила 20 години като режисьор по монтажа. как смени работата си?
Ателието го имам от 1990 г. Дотогава работех в телевизията и шиех вечер в къщи, включително и за няколко магазина. Започна да ми идва в повече, ходих и си говорих сама. А мъжът ми само повтаряше, че трябва да избера едно от двете. Направих ателието, но преди това за година спрях с шиенето. Първите 5-6 месеца никой не знаеше. После старите ми клиенти сами научиха адреса му. Сега работя с 10 души перфектни специалисти.

Обличаш повечето ни политици и посланици… как се случи това?
Никога не съм отишла при някого да се представям, рекламирам и т.н. Антонина Стоянова, например, се познаваше със сестрата на съпруга ми и непрекъснато я питаше кой й шие дрехите. Колкото и странно да ти звучи, помолих я да не казва, защото не ми беше удобно. Но случайно се засякохме и така... След няколко дни дойде и започнахме. От други места я обличаха първата година, а от там до края на мандата я обличах аз. Доведе и Петър Стоянов, и техни приближени. Никога не са ме притеснили в тези 4 години - винаги "може ли, възможно ли е, ако е удобно, ако не те притеснявам…" Шия й и до днес. Така стана и с посолствата… От човек на човек. С италианското, например, започнах от едно момиченце - моя клиентка, която преподаваше български на италианка от посолството. Меги ме попита дали може да я доведе, защото непрекъснато я питала откъде са й тези хубави дрехи. Започна от тази италианка и вече 6 години няма спиране.

А италианската фабрика за платове?
Дойде момент, преди 4-5 години, в който записвах поръчки за 5-6 месеца напред и виждах как изработваме една дреха на ниво като модел, а липсва наистина високото качество на материята. Благодарение на Миролио груп, от чиито фабрики вземах платове, и някои други хора, постигах добро качество. Плюс копчета и аксесоари от вуйчо ми - дизайнер на бижута и аксесоари - и откъде ли още не - получаваше се някак. И така, разбрах, че трябва да реша цялостно проблема с платовете и материалите, които създават качество. Познати ме препоръчаха и свързаха със собствениците на италианска фабрика за луксозни платове. Влизайки там, всъщност имаш платове на Унгаро, имаш Валентино, имаш Баленсиага, имаш и Марио Капра. Съответно има колекция за предстоящия сезон, а можеш да избираш от един, най-много два сезона назад и то за всяка от отделните линии на дизайнерите.

 

За да получа обаче правата да работя със специалните им платове и да поставям техните етикети минах и през по-сериозна проверка. Поискаха да видят мои неща и месец по-късно им дадох СД със снимки. Предоставих им и изработени от нас облекла и ми направи впечатление, че знаят точно на какво да обърнат внимание - ъглите, шлицовете… Веднага опипаха ръкава, но аз го бях направила както трябва, слава Богу. Не винаги е било така - преди 5-6 години не съм имала достъп до по-специалните шивашки материали. Харесаха и одобриха дрехите ми и ми дадоха правата да работя и с по-специалните им платове от каталози, които получавам всеки сезон. Те са и почти двойно по-скъпи, защото са само по поръчка. Мога да ползвам също фирмени хастари, текстилни и хартиени етикети, рекламни материали и т.н. Какво ще последва оттук нататък - не знам. Магазинът едва сега е факт и аз тепърва ще им го покажа.

Спомена вуйчо си - какво общо с работата ти има той?
Името му е Богомил Терекиев - имал е огромен бизнес и доста интересна съдба. Като млад, през 1941 г., емигрира в Америка и там среща жената на живота си - италианка с благородно потекло. Установяват се в Италия и той сменя професията си на архитект с дизайн на аксесоари и бижута. Правил е бижутата, аксесоарите и металните орнаменти и украси за дрехите и чантите на повечето големи имена в модата. С Армани е работил, с Шанел, с Валентино… Бижута с неговото име са се продавали в Германия, във Франция, в Австрия - преди, защото вече е на 88 години и от 10 години не работи, разбира се. И до днес обаче продължава да ми дава какви ли не неща - тук имам едни кашони с клипсове за рокли, обувки, разни синджири, ланци, брошки от него.

 

Ще ти разкажа само една случка. Един път у тях, той живее на пъпа на Милано, до Дуомо в един квартал, който ти спира дъха, ги слушам как си говорят с една дизайнерка за аксесоар, който правят - някаква круша от стъкло. Ти знаеш ли колко време говориха за тази круша?! Запомнила съм я - то 10 дена малко са да кажа, че я коментираха - като форма, нюанси... Тук в България въпросът с крушата го решаваме за 2 часа, защото ако отделим 10 дена, ще умрем от глад.
Всъщност дизайнерите на Запад не са по-добри от нас, стандартът просто е различен. Дизайнерът Х шие на Берлускони или Негово Превъзходителство и отива на остров, за да мисли и твори моделите си. А аз ги измислям по пътя от вкъщи до ателието и се притеснявам дали ще намеря нужното и ще успея навреме да приключа тоалетите на някои от гостите на Виенския благотворителен бал в София. Или за това, че Антонина Стоянова заминава за Испания за бала на краля, пък аз чакам една тафта от Франция да ми донесат, а не мога да намеря дюс за нея и т.н. Моето време минава в това, а той - човекът Х, в това време просто седи и мисли над модела си.