Обяснявам му значението на вечерята на свещи и го питам дали е популярна и в Куба, отговаря: Дааа, се прави и в Куба. Нормально. Как се облича? Там – топльо. Може по потник.“ Все пак в ресторант La Cubanita, където се срещаме, Алфредо идва с кехлибареножълто сако с червена кърпичка, стърчаща от джоба, сива риза и черен панталон. Черните му обувки блестят. Очите му също – изпод слънчевите очила. „Човек с мръсни обувки не става – отсича. – В Куба – така – обувки трябва да са много чисти, и да си с парфюм.“ А неговият е: „Не снам. Имам много. Проблем с парфюм е как ти стои в твойта кожа. Щото всеки има патент в кожа, като – показва пръст, - отпечатък. Аз ходи в махасина. Ми харесва Кристиан Диор и последното Жан-Пол Готие. Ще пръска на китката малко така-така. И на следващия ден, ако стои и ми харесва, си купи. Сега Кашарель може би.“

Алфредо е чаровен и заразителен. Говори на някакъв свой български език. Ръкомаха, кокори се с огромната си усмивка точно както в Dancing Stars, където журира за втори сезон. Очаквам всеки момент да скочи и да ми викне: „Нагоре-надольу и по-така в ханша!“ По темперамента му личи, че е кубинец. Запалва се по танците от малък, вдъхновен от Майкъл Джексън, на 18 се записва в Националната школа по танци Danca National de Cuba. След това го приемат в световноизвестното кабаре Тропикана. Там учи актьорско майсторство, модерен и класически балет, фламенко, самба и кубински народни танци. За шест месеца става солист и това е прецедент в историята на трупата. След 12 години турнета и танци с Тропикана попада в България през 2001 г. именно като част от трупата. Поканени са да изнасят шоу в хотел Кемпински Зографски за половин година.

Там Алфредо се запознава с бъдещата си съпруга Гена. След това получава предложение да работи в дискотека Карамба и остава. Канят го на участия в предаването „На кафе“, помним го като танцьор и хореограф в телевизионните формати Star Academy, VIP Dance и Bailando. Освен това е и гост-преподавател в НАТФИЗ. Присъства във видеоклипове на български певци, в постановки в Сатиричния, Народния театър и в НАТФИЗ. Още в Куба изпълнява главна роля в биографичния филм за директора на кабарето и получава огромния за там хонорар от 600 долара, у нас си партнира с Кристоф Ламбер в биографичен филм за Далида. Преди време го попитах колко деца има. Отговори ми: „Еми, по принцип – пет.“ Сега казва друго: „Шест!“, после „Седем!“, после „Шест-седем.“ За внучката си е сигурен, че е една. Поръчва си бира. „В Куба не пиех – пояснява. – Не ми било вкусно. Тук в България вече пие – бира, вино. Но ром – не! Много е силен и сладък!“

А пури пушиш ли?

Не... да! Един-два пъти, но е гадно... В Куба е по-скоро поса, станало мода заради Ал Капоне, Лъки Лучиано – мафиотите, когато прави среща в 43-45-а години на всеки три месеца. Дàли им да пробват нещо от Куба и после стана мода. В Куба млади хора не пуши пури, защото мирише гадно, тежко. Само стари селяни и баби пуши. Когато усетим миризма на пури, казваме: „Сигурно има дядо там.“

Ти къде си роден?

В Хавана. Мойта къща е в квартал Санто Соаре – много интересен, като Лозенец тука. Там живеят спортисти, мусиканти. Мойто баща било треньор на национален отбор по бокс. И аз расте в друга Куба. Много съм имал, всичко. Майка ми беше фризьорка. Мойто къща колкото този ресторант. Огромна. Отпред майка ми имаше стая, където й беше салонът. Ходеха само жени. Като малък ставам сутрин, ходи на училище, се прибирра и на двесте метра от вкъщи било океан. Ходим всичките от квартал. Плаж няма. Бетон, камъни. Скачаш от тях. Осем метра е дълбоко.

Исках да стана плувец, състезател, защото аз бях много берз. Учи и борба една-две години, лека атлетика, бокс. Кариера на бокс е по-къса, по-трудна. Има бой. А танцът си е танц. Първо танцувах хип-хоп – уличен танц, но мойто баща каза: „Добре, но това е по улицата. Трябва да се търси кариера, да се прави по-добри неща.“ И тогава ходи в Данса Насионал де Куба... И вкъщи сме танцували – като има мусика, взимаш по една сестра или приятелка и както вие правите Бяла роса примерно, ние правим салса.

Какви пакости правеше като малък?

Аз бях старателен, добър, пианиерче. Три години учи руски. Чебурашка, Ну погоди знам! Ми харесваше да тичам. Се връща от училище, бяхме много деца и играем. За повече деца трябва повече пари, но по-лесно се гледа. Аз сега – тука, но моите деца вкъщи съм ги оставил и си играят сами... После, когато в Куба няма нищо, аз влиза в Тропикана. И там още по-добро. Двадесет и пет долари мойто саплата. Но имах и още една – 170 долари на месес – да не взима бакшиши. И аз солист. Всеки два месеца ходи в Италия, по света. А саплата в Италия се плати, както в страната се плаща. 50 евро на вечер. Прави 50 дни и... за нас – добре.

За какво ги харчеше тези пари?

За дом, за семейство. Тогава баща ми вече не бил треньор и вкъщи – по-малко. Бях ходил навсякъде по света с Тропикана – Италия, Франция, Щатите, Мексико, Холандия, Япония. И така дойдох тук. И навсякъде има черни, а тука – само аз черен по улица. И това ме прави единствени. Ха-ха-ха! Интересно. Бях на 33-34 години. Бях чувал за бугарските боксьорите и булгарска роса. Но в Куба малко бъркахме Булгария с Романия. Не знаехме точно дали Йорданка Христова и Бисер Киро бяха бугари или... Мислехме всички (страни) от Източна Европа за част от Русия.

Вярно ли е, че си срещал Наоми Кембъл?

Да, в Тропикана. Заведение – по средата на гора. Има мофера (атмосфера), много приятна... Шоуто е от 9 до 12. Танцуваме историите на Куба, малко на Испания, афротанц, кубински фолклор, испанско, латино, салса, болеро. Идвали са и Марадона, Морган Фрийман. И сме танцували пред тях. На края на шоуто правехме анима(ция) с публиката. И танцувах с Наоми. Тя само – аха-аха – се движи, не танцува. Харесва ми като манекенка, е перфектна. Бисока е... нормально – 174-175-176 см, но на фона на танцьорки в Тропикана Наоми изчезна. После коментирахме между нас – една беше по-висока, друга – по-красива.

И с Хоакин Корте в Еспаня – имаме снимка преди много години. Той говори с мен, иска да прави една танца – между класикал балет и фламенко – черно и бяло. И с Фидел (Кастро) съм се срещал два-три пъти. Събираше музиканти, артисти, спортисти. Помня, отивах на среща с него – целият квартал беше разбрал. Хората започнаха да ми казват какво да си поискам. Можех, ако се направя на беден и кажа: „Нямам кеш или нямам кола примерно.“ И той: „Така ли? Няма кола!“ И веднага разпорежда. Но аз не му казах, защото ме пита друго: „Как държи формата? Какво прави, когато ходи в чужбина?“ За тялото пита. Аз сега съм дебел. Аз бях много така – слаб и мускулест. Говорихме, ядохме, пихме. Интересно.