Кратка детективска история. Един приятел ми я разказа, но звучи като във филмите. Зверски ревнив мъж е този мой приятел. Ама неадекватно ревнив, поне според мен. Има си жена, която той ревнува някак спортно. Да кажем веднъж месечно, примерно при нарастваща луна, този изперква, връхлетяват го съмнения, започва да си гризе ноктите, да иска съвети, да пише тревожни мейли с дълги обяснения. Не бих се занимавала с него, но първо ми е приятел и второ – знам какво беше, когато мен самата ме тресеше хипохондрията и ходех през ден на лекар. Изглежда ми същото страдание, само че от ревност. И все пак го удря само веднъж месечно горе-долу. През останалото време си е нормален.

Мисля си също така, че на него му става много скучно, ако не ревнува и това са си неговите дни така да се каже. Сякаш е решил да се усъвършенства, да се развива в това, да става все по-добър и по-добър, защото измисля най-разнообразни причини за ревност и най-невероятни начини, за да утоли ревността си. Утолява я за известно време само, разбира се, после тя пак го заглождва. Даже и на мен вече ми става интересно и си очаквам поредната порция „приказки на ревнивеца“. Та при една подобна атака моят приятел наел частен детектив да следи жена му. Намерил го в интернет. Казал му, че е убеден, че докато той бачка в събота, жена му му кръшка. Имал много сериозни причини да мисли така, но аз ще ви ги спестя. Горкият детектив! Не знаел с какво се захваща.

В събота жената наистина излязла. С най-бавна крачка тръгнала нанякъде. Оглеждала се във витрините, влизала в абсолютно всеки магазин, направила си маникюр и продължила с обикалянето. И така 6 часа. Цели 6 часа! Освен това детективът бил потресен, защото тя непрекъснато се връщала или за да върне нещо, което е купила, или да си търси нещо, което е забравила, или за да пробва нещо, което се е отказала да пробва, докато е била в магазина. Не само не се срещнала с никого, но и не провела нито един телефонен разговор. Нищо. Нищичко. Само безпрецедентно зяпане. Детективът превъртял през тези 6 часа, а накрая нашата героиня си се прибрала в къщи. Със същото темпо. И детективът си тръгнал, защото бил в тежко психофизическо състояние. Вървял 15-ина минути като говорил по телефона. Спрял се на някакъв павилион, за да си купи вода и що да види - мацката, дето я оставил преди малко у дома, вървяла след него и зяпала витрините със същия поглед, все едно не е правила точно това през последните шест часа. Почувствал се така все едно тя го следи и доста се стреснал, защото решил, че е разкрит. Обаче след малко тази влязла в някакъв магазин за дрехи и обяснила на висок глас на продавачката, че преди час е платила нещо с кредитна карта, те й поискали личната карта, тя я показала и сега картата липсвала. Никъде я нямало.

Детективът попитал моя приятел само: Как издържаш, човече?! Аз вече непрекъснато се оглеждам за жена ти. Имам чувството, че ме следи. Изглежда страшна лепка!
„Абе готина е тя!“ – отвърнал му съпругът.
Разказа ми той цялата тази история и после ме попита: Абе тя да не би наистина да го е разкрила? Как мислиш?
Неспасяем е!