Една от любимите ми сцени във филма е тази, в която сър Антъни Хопкинс в ролята на дядото на Ной Матусал (библейски мъдрец на около 900 години, ако правилно си спомням), усещайки че краят приближава, търси горски плодове, за да си достави наслада за последен път преди смъртта. И точно преди Великият дъжд да взриви небесата, той си открива червена боровинка, след което се усмихва, затваря очи и потопът избухва. Страховито и красиво.

Гледах „Ной“ на 3D, но има и 4D прожекции, които би трябвало да включват много, много вода. Онези, които вече са гледали 4D знаят за какво става въпрос. Работата е там, че този филм въобще не разчита само на ефектите, а на онова, което наричаме желязна драматургия и най-вече на брилянтно изградена човешка драма. Ной (Ръсел Кроу, който между другото тази година навършва 50 и адски му отива ролята на този „библеец“ - посивял, но все още силен) сънува пророчески сън и разбира, че светът ще бъде унищожен от Създателя, заради греховете на човешкия род и че той, Ной, и неговото семейство са избрани, за да спасят невинните обитатели на планетата Земя – животните. Убеден е обаче, че задачата му включва и да постави точката на човечеството – т.е. той, Ной, и неговите деца да са последните хомо сапиенс и в никакъв случай да не допуска този „род човешки, цял във глупости и грешки“ да продължи да се размножава. Само че разбира, че един от синовете му очаква дете и в душата му се разразява буря не по-малка от тази, която Господ изпраща, за да заличи света. Да убие или да прояви милост? Да бъде или да не бъде? В крайна сметка все още никой не е измислил по-велика драма от тази.

Дженифър Конъли е превъзходна в ролята на жената на Ной, Ема Уотсън е прекрасна като младата жена, която знае, че не може да има деца, но въпреки това успява да зачене и така уж безплодната й утроба всъщност продължава човечеството. А Ръсел Кроу не знам как точно, но играе така, че му вярваш, че не е човек, а е Божията ръка, която решава кой да умре и кой да живее. И това се оказва най-дълбоката му вина и най-голямата му грешка. Когато осъзнава, че въпреки всичко, той все пак е един обикновен човек – това пък е най-съкровената му победа. Толкова е непоколебим, толкова е добър този Ръсел Кроу! Жестоки актьори и прекрасно кино – това е „Ной“.  В никакъв случай не е само 3D зрелище, макар че ефектите са много важни, за да се усети случващото се на екрана в цялата му величественост и цялото му библейско достойнство. Нямаш чувството, че гледаш фентъзи, а именно че пред очите ти се разгръща митичен, библейски сюжет. Потопът, дъждът, безкрайните мъртви сиви води и този самотен ковчег, в който са затворени последните, единствените - много е въздействащо. Страхотен майстор си ти, Дарън Аронофски!

Е, има и реверанс към тийн аудиторията. В началото на филма се появяват едни много смешни според мен великани, направени сякаш от мюсли, които помагат на Ной да построи ковчега. Преглътнахме ги обаче.