Гледах в Nova Play двубоя Люба Кулезич – Николай Бареков. Направиха шоу, спор няма. То не бяха есемеси, любовни признания, потни фланелки след фитнес, неделни срещи, работни срещи... То не бяха 48 хиляди, 70 хиляди, 100 хиляди... Или поне 7-8 хиляди за часовник. Размятаха се онези ми ти суми, онези ми ти харизми... Да гледаш и да се ненагледаш! За чудо и приказ! И между всичко това - „Ама не поговорихме за реалните проблеми на хората, за унизените и оскърбените“ тук-там, обаче накрая времето взе, че изтече. Вярвам на Бареков. Той би говорил надълго и нашироко за проблемите на хората, защото е безочлив популист. Люба Кулезич обаче и тя не е вчерашна и не иска да говорят за проблемите на хората, защото си гони скандала и рейтинга. Тя отлично знае какво ще започне да й дрънка Бареков за проблемите на хората и също така знае, че ако го остави да й разказва за въпросните проблеми, това никой няма да й го брои за страхотно интервю и ще смени канала на петата минута. Защото всъщност на всички е ясно какви са проблемите на хората и никой няма представа как да се разрешат, тъй като не вижда защо по дяволите да се бори за разрешаването на хорските неволи. Достатъчно си има свои.

Какво въобще могат да ни кажат тези двамата – Бареков и Кулезич -за унизените и оскърбените. Кой от тях иска, може или ще каже нещо?! То е ясно, че унизените и оскърбените нямат нищо общо, ама с главни букви го четете – НИЩО ОБЩО – с тях и с техния разговор. Унизените и оскърбените не са интересни никому и не са важни никому. Най-лошото е, че и на самите себе си не са интересни и важни. И нямат никаква представа какво означават 100 хиляди за кампания, 48 хиляди за предаване (добре, с 12-членен екип) или 7-8 хиляди за часовник. Унизените и оскърбените вероятно са доволни, че поне шоу има кой да им прави. Друго не очакват. Ако очакват – значи освен унизени и оскърбени, са и тъпи. Много тъпи. Защото ако сит на гладен не вярва, то логично е и гладен на сит също да не вярва. Другото е тъпота.

Кажете ми, хора нормални, а не унизени и оскърбени, какво да правим, а? Тази пленителна непосредственост и директност, която „извади“ Бареков пред Люба Кулезич, това, че гледа и не му мигва окото каквото и да му кажат, през цялото време ми напомняше на някого, на нещо. Тази „игровост“ на разговора... Говорим си на „ти“, пък после изведнъж „вие, госпожо Кулезич“, пък малко комплименти, малко еротика, малко конкретни цифри, конкретни имена, конкретни договори в ефир... На кого ми напомнят, на кого?! А, сетих се – на Бойко Борисов в началото. Едно към едно. И после Бареков ще ми твърди, че бил „създал“ Борисов. Не, обратното е, разбира се.

Лично аз най-искрено се надявам, че няма да гласуваме за епигона. Дори само заради това, че е епигон.

Винаги съм мислила, че за всяко поприще си има талантливи хора. Сигурна съм, че това важи и за политиката. Имаме нужда от таланти в политиката и от положителни герои в политиката. Хора, които са родени за това. Някой трябва да пусне скаути из градове и села и да прави кастинги за политици. Ама никак не се шегувам. С избори явно не става. Да пробваме с шоу?