Най-напред искам да кажа, че модерната американска романтична комедия дължи страшно много на Уди Алън, дори „Сексът и градът“ - особено сезон 1 и 2. Да не говорим, че слоганът на рубриката на Кари „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита“ е перифраза на ранния филм на Уди „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972

Много приятели ми казаха, че ходили да гледат „Син жасмин” на Уди Алън и останали разочаровани. Кейт Бланшет била не-ве-ро-ят-на, дразнещо направо, но филмът бил муден, бил дълъг и най-вече – НЕ БИЛ СМЕШЕН. И понеже съм вярна до гроб на мистър Алън и ме е спасявал в лоши моменти и ме е забавлявал и вдъхновявал, ми се иска по повод на „Син жасмин”, да кажа: Дами и господа, той никога не ни е обещавал да ни забавлява цял живот! И аз съм луда по неговите комедии, но все пак – той има право да не се съобразява с нашите очаквания, нали така? Има някаква страшна тегоба в това да ти лепнат етикета „забавен” и все да трябва да си смешен.
Още когато мистър Алън направи „Син жасмин”, започнах да чета как филмът бил едно към едно по „Трамвай Желание” на Тенеси Уилямс. Само критикът на The Guardian, ако не се лъжа, бе написал, че „във филма се усеща повей” от въпросната класическа американска пиеса. И още от тогава си мисля колко ще е интересно нюйоркското еврейче Уди Алън, градско момче с очила, интелектуалец та интелектуалец, макар и по свой начин гамен в същото време, да екранизира тази толкова „южняшка” някак пиеса на Тенеси Уилямс, в която други хормони и нагони бушуват, други страсти с друга сила и в която има една фаталност, която движи всичко. Фаталността на това ти кой си, какъв е характера ти, какъв е произходът ти, с какво мляко си закърмен, какви гени носиш и прочие, и прочие... В пиесата  „Трамвай Желание” движещите сили на лудата и свръхчувствителна Бланш (във филма това е Жасмин, тоест Кейт Бланшет) са нейната сексуалност, която тя се опитва да покрие и в същото време нейната различност, нейните сетива, които са настроени на друга вълна в сравнение с тези на заобикалящите я простосмъртни. Мотивът за сексуалния импулс е водещ в пиесата на Тенеси Уилямс, но го няма никакъв във филма на Уди Алън. Да, споменава се думата „секс”, но нищо повече. Неговата Жасмин е съвсем различна от Бланш. Тя е богиня. Манипулира, управлява, отмъщава, полудява.

В „Син Жасмин” Кейт Бланшет е едва ли не най-високата. По-висока от доста от мъжете или ако не е по-висока – така изглежда, понеже ги гледа отвисоко и го прави гениално. Кейт наистина е едноличната богиня във филма! Всички други, дори Алек Болдуин и Питър Скарсгард, просто се мотаят в краката й. И колко е хубаво това, че нито един от тези страхотни актьори не се опитва да я „спъне”, образно казано и да я надиграе. Дори когато е последна лъжла и манипулаторка, тя е богинята. Жасмин от това й полудява – от презрението си към онези, дето й дишат въздуха, без въобще да го заслужават и в главите им са само изневери, бракове, дребни или едри шмекерства и всякакви еснафски тъпотии. И никога не звучи Blue Moon в нищо и никаквите им глави...
Харесва ми, че Уди Алън дори е в краката на Бланшет, че я е оставил да се движи из филма му с глава в облаците, вечно зачервени очи, които мятат олимпийски мълнии понякога и безкомпромисна елегантност. Колко са строги роклите й, каква класа излъчват и как ги носи тя, все едно е родена с тях. Четох коментари, че Уди Алън не бил режисьор за Кейт Бланшет – със снизхождение към него. Дайте му на него Скарлет и Пенелопе - със снизхождение към тях. А той буквално я е премащабирал тази Кейт, коленичил е пред нея и й е посветил целия си филм! Не като на жена, дори не като на муза, а точно като на богиня, от която задължително поне малко се страхува.

Моят професор от НАТФИЗ Вера Найденова разказваше, че в Кан гледала някакъв филм с Дженифър Джейсън Ли и за първи път видяла как след една от сцените публиката избухнала в спонтанни аплодисменти в чест на изпълнение на Дженифър. „Както в операта се ръкопляска на отделна ария” – обясни ни тя тогава. Та за мен изпълнението на Кейт Бланшет в този филм е ария. И тази ария е написана специално за нея.