- Мигащи светлинки, монтирани в решетката на чисто нов черен мерцедес. Нещо сме диско днес ли?

- Елха, изхвърлена в контейнера за пластмасови отпадъци. Контейнерът за биоотпадъци е в съседство.

- Половин доза Волен Сидеров, който не се пече на плажа във Варадеро, докато се пече там.

- Някой в трамвая пак мирише.

- Поредният, който е станал по-добър човек, пътувайки до N-ска държава и метейки там пода. Не е ли по-добре да се помете пода в някой хоспис, или дом за сираци, или бежански лагер тук. Тъкмо няма да увеличим и въглеродния си отпечатък.

- Отново някой твърди, че лекува рак. Дал си е телефона. С рецепта от братовчед на чичото на баба си или с чудодейна енергийна намеса. Стоп, моля! Това е нечовешко и жестоко!

- Някой говори дълго по телефона в метрото. Ало, Кире, ей на тука съм, бе, на 10 минути, ша купя карфиол, да бе, да... Ало, кореспондентът на Кирето – за карфиола си разказвайте след 10 минути, когато се видите със самото Кире.

- Четвърт доза шпиц командоси на Волен Сидеров, които се нахвърлят върху някого в телевизията.

- Поредната новина за събиране/раздяла/събиране на Николета и Валери, завалиите.

- Угасналите погледи по улицата.

- Яко мускули и първи номер прическа. Някаква носталгия по казармата ли е? Не мога да разбера защо толкова момчета се лишават от нещо толкова индивидуално като косата, за да заприличат на саламандри – еднакви и винаги малко заплашителни. От Чапек насам не ги харесвам.

- Всякаква доза Волен Сидеров, защото е обида към добрия вкус сам по себе си.

- Мъж, който ме оставя да му държа вратата на асансьора.

- Споменът как, докато работех в една от големите вестникарски редакции, колегите не се поздравяваха по коридора.

- Мъжете с кахърни мустаци и карирани ризи от турските филми.

- Когато някоя мацка или мацко паркират така, че между колата им и стената може евентуално да се провре Кейт Мос. Еми, сори, обаче кво търсят майките с колички по тротоарите...

- Кроасан с маргарин. Бял шоколад – безсмислено сладък.

Имам и друг списък, за оправяне на вкуса:

- Шофьорите, които спират на пешеходна пътека. Почти свикнахме, в София. Наскоро един колега разказа как спрели на пътека в Сливен и отзад имало възмутени клаксони.

- Когато някоя вечер се прибираме с Ирка и си говорим.

- Приятелите. Винаги.

- Когато ми се обаждат за рождения ден. Много съм щастлива наистина.

- Когато някой от двамата ми синове ми обяснява нещо по биология или химия. Или анатомия. Не че е трудно някой да знае повече от мен по химия например (още сънувам кошмари, че ме изпитват на формули). Но усещането, че децата ти са те надминали, е хубаво.

- Когато слушам AM на Arctic Monkeys и някои неща на The Kinks, Eleanor Rigby на Beatles.

- Когато чета в леглото, дори с температура.

- La Petite Robe Noire на Guerlain заради черешите в него, които са ми един от най-безметежните детски спомени. Черешите в двора на баба ми узряваха за 24 май. После идваше лятото.

- „Гордост и предразсъдъци“ с Кийра Найтли. И аз не знам защо, но съм го гледала сигурно 10 пъти. Или знам.

- Тортите на Георги Иванов от пасажа на Търговския дом. Опитайте ги и ще ме разберете.

- Споменът как плувам в морето край Корфу докато плувам в басейна на „Анел“ и край мен няма хора.

- Черен чай с мляко. Ако може чаят да е с аромат на ванилия.


А вашите списъци?