Смъртта й е резултат на самоубийство, след неуспешно лечение от рак и продължителна депресия. Нейното погребение в катедралата на Глочестър, където тя живя със съпруга си, затвърди кралския й статус в света на модата. В същата катедрала преди 18 години беше сватбената й церемония. Тя беше лична приятелка на Анди Уорхол, „ходещ билборд" на шапкаря-милионер Филип Трейси, муза на английските дизайнери и причина светът да открие Аликзандър Маккуин.

Именно Маккуин облече Изабела за нейното последно сбогом със света на богатите и известните, от който беше част самата тя. За жената, която го е открила за модата и покровителствувала дълги години, дизайнерът беше избрал червено копринено палто, бродирано със злато и съчетано с обувки със златни платформи. Изабела, която тогава работи като моден редактор във „Воуг", въвежда Маккуин в света на модата направо от прочутия колеж „Сейнт Мартин" в Лондон. Отначало тя се пазари за едно негово палто от дипломната му колекция, което е струвало 350 паунда. „Как е възможно да струва толкова много?!", възмущавала се известната дама тогава. „Струва толкова, защото аз съм го правил", отвръща никому неизвестният студент по мода. Изабела купува палтото, после и цялата колекция, като тегли кредит от 5 000 паунда. Така светът разбира за Маккуин. Тя открива за световната мода и Филип Трейси, започва да носи прословутите му шапки и се превръща в негова муза. Трейси прави сватбената й шапка, когато тя се омъжва за арт-дилъра Детмар Блоу. Върху нейния ковчег, отрупан с бели рози, кацна призрачна шапка - кораб от черен воал, направена специално за Изабела от Филип Трейси. Това е била любимата й шапка.

Изи, както са я наричали приятелите й, покровителства и налага дизайнери като Джулиън Макдоналд и Хюсеин Чалаян, откривателка е на модели, които превземат световните подиуми като Стела Тенънт и Софи Дал. „Аз съм обучено прасе, което надушва трюфели", обичала да казва Блоу.

Нейното място винаги е било запазено на първия ред на модните дефилета в Париж, Ню Йорк, Лондон, Милано... От там Изабела прави своите прочути модни репортажи за британско списание „Татлър" в последните шест години в качеството си на негов моден директор. Нейната оценка има силата на модна присъда. Преди „Татлър" е работила в американския „Воуг", като асистентка на Ана Уинтур (прототипа на главната героиня в „Дяволът носи Прада"), после в английския „Воуг" и списанието на вестник „Сънди таймс".

Родена като внучка на английски аристократ в замък от 14 век, Изабела има нелек живот. Дядо й проиграва на комар огромното си богатство и бяга в Африка, където се самоубива. Баща й пък успява да натрупа пари, но я лишава от наследство. От неговите 6 млн. паунда тя получава едва ...6 000. Младата жена е завършила училище за секретарки и е работила като чистачка и продавачка в моден магазин. През 1979 г. заминава да учи древно китайско изкуство в Ню Йорк, но напуска следването, за да работи за модната компания Ги Ларош, а по-късно - като консултантка на компанията Сваровски и като модна журналистка - професия, която в никакъв случай не носи пари, а само слава. Английските дизайнери, чиято ексцентричност тя въплъщава в модната си визия, я обожават. „Тя е прекрасна и смела жена, интелигентна, мила, човек с огромно сърце", твърди Маккуин.- „Тя имаше талант да насърчава талантите, да бъде винаги нова и различна, да открива модерната елегантност." Колегите й от „Татлър" я наричат „глътка свеж въздух", а съпругът й - „слънчев лъч". На погребението той е с костюма, в който се е женил за любимата си Изи. По ирония на съдбата неговият баща също се самоубива с хербицид - вещество, намерено в кръвта и на мъртвата Изабела...