Можеш ли да започнеш с една шевна машина и да стигнеш до печалба от милиони евро? Ако сте склонни първосигнално да отговорите „едва ли", припомнете си историята на някои модни гиганти. Компанията MBfg - Мариела Бурани фешън груп - е един от примерите, че може. Както и едно от имената на италианския индустриален феномен - малки семейни ателиета или шивачници, които бавно и полека се превръщат в мегакомпании, продаващи мода Made in Italy по цял свят.

В началото е предприемчивостта на Валтер Бурани, дипломиран икономист, и шевната машина на сеньора Бурани, която се е опитвала просто да осигури добър живот на своето семейство. Двамата създават през 1960 г. малко предприятие за детски облекла в Кавриаго, градче до Парма. Днес в този район, само че в селцето Монтегайо, е семейният замък на фамилия Бурани, в който се събират три поколения. И където беше поканен най-любезно за снимки и интервю екипът на списание EVA, благодарение на кореспондента на в. „Монитор" в Италия Румен Михайлов.

Пътят за замъка минава през меката равнина на областта Емилия, стига до Парма, един от градовете с най-висок стандарт на живот в Европа, минава през живописното градче Кавриаго и се изкачва към най-високия хълм над Монтегайо. В парка на замъка, край който дълго минаваме, преди да стигнем до желязната му врата, играят две сърни. Необичайно топлият февруари е подлъгал тревата и растенията, доверчиво разцъфнали. Над хълмовете се стеле лека мъгла като органза и прави гледката поетична и почти мистична.

Замъкът е построен през 1300 година. Бил е собственост на красива благородничка от Парма, Матилде ди Роска, която е притежавала и много земи около него. Семейство Бурани го купуват полуразрушен през 1990 г. и го реставрират цели десет години, наемайки най-прочутия архитект на Италия - Карло Мардзани, специалист в реставрация на църкви, старинни замъци и архитектурни паметници. На фасадата му, точно над входната врата, има слънчев часовник и под него - римската сентенция Maneo nemini, означаваща „Не се спирам за никого". (Чудесно семейно мото за една компания, която не познава кризи, а само възход!)

Семейната компания

Семейната история на Бурани ухае на машинно масло, пресен хляб с босилек, вино, макарони и разцъфнали магнолии. Почти чувам камбаните на неделната църква, която също като свещения неделен обяд е събирала италианските семейства.

Предприятието за детски облекла на Бурани потръгнало, после се появили синовете - Джовани и Андрея. Родителите разширили производството с дамски облекла и плетива, които рисувала Мариела Бурани. Тя го прави и до ден-днешен, когато с нейното име излизат по пет линии облекла годишно. Денят й минава във фабриката в Кавриаго, съпругът й, президент на компанията, се занимава с производството и техническите въпроси, синовете й управляват инвестициите и пазарите на фирмата.

Десет години след началото предприятието на фамилия Бурани е водещ производител на дрехи в класа „ready to wear". През 1993 г. оборотът на компанията, която твърдо работи в нишата на достъпния лукс, е 48 млрд. лири. Следва едно бързо изкачване нагоре в златните години на модата „Made in Italy", когато светът купува не просто качествени италиански дрехи, а италианския вкус към живота, италианската сензитивност към дизайна и красивия детайл, италианското преклонение пред семейните ценности. През 2000 година компанията излиза на борсата и вместо да свие знамената в годините на криза за цяла Западна Европа, започва да разширява бизнеса си и да печели нови придобивки. В критичните за икономиката на Италия години увеличава ръста си с 25 % всяка година!

Днес в схемата на МBfg влизат фабриките и веригата от магазини за кожени изделия Antichi Pelletieri, марките Rene Lazard, Don Gil, предприятия за текстил и плетива, обувките Baldinini и Sebastian, чантите Coccinelle, Braccalini и Francesco Biasia, фабрики за кожи. Почти половината от производството на компанията се изнася в Русия, Близкия изток и арабските страни. Най-новият бизнес на групировката е с биопродукти и хранителни добавки Bioera и проекти за околната среда - Greenvision, които макар и стартирали през 2005 г., вече имат голям оборот. През 1995 г. оборотът на MBfg е около 100 млн. евро., а миналата година - 600 млн. евро. Девет процента от групировката е купена от модния концерн LVMH, притежаващ марки като Луи Витон, Диор, Селин и т.н. Към това внушително портфолио се прибавя търговията с недвижими имоти.

Замъкът

Замъкът е място за модерна фамилна медитация. През лятото децата тичат из парка му и плуват в открития басейн, а родителите им сядат на една от терасите с изглед към долината и на чаша превъзходно бяло вино наблюдават залеза, който обагря хълмовете. В замъка идват само отбрани гости. Мястото е изпълнено с ренесансово- епикурейския дух на поколенията италианци, живели в него. Тук е била венчавката на Джовани Бурани, тук се събира „мозъчният тръст" на групата за коледни партита, за тийм билдинг или просто за бягство от ежедневието. Тук човек усеща с всяка фибра ултимативния лукс - той не е в скъпи мебели и позлата, нито в разкош и претрупаност. Луксът е светлина, пространство, чиста перспектива, успокояваща симетрия, благоговейна тишина, липса на цвят. Луксът е да можеш да позволиш на духовете, обитавали стария замък, да седнат на трапезата ти и в същото време да си модерен, да си гражданин на света в днешния ден. Удивително е как архитектът, строил замъка преди 700 години, е имал по-вярно чувство за пропорции, отколкото днешните „модерни" творци.

Мебелите са симбиоза от различни култури и епохи - китайски, италиански, ориенталски, с един обединяващ белег - антикварна стойност и ръчна изработка. Майсторска ръчна работа отличава и резбованите или рисувани тавани в някои от помещенията. Замъкът има една голяма дневна, в която двата къта за сядане, изцяло в бяло, са разположени огледално. Два старинни китайски шкафа от епохата на Quing (700-ната година по Китайския календар), две цветни петна - червени, ръчно тъкани килими. Останалото е светлина, пространство, детайли. Например миниатюрната скулптура, наподобяваща Сизиф, която подпира книгите, шушулките от растения, в които ни поднасят ядки, старинните порцеланови чаши, в които дими ароматна глътка еспресо. И още: старинният полилей с 24 чашки за свещи, античната керамика на пода, ниските старинни масички (абсолютно еднакви, разбира се). Модерният щрих са абстрактните платна, разположени симетрично в дневната. На първия етаж има още една дневна с телевизор, стая за четене, пак със семпъл бял диван и антикварен шкаф с книги, подвързани с кожа, две трапезарии. Кухнята е в подземието на замъка.

На втория етаж има няколко спални и една малка дневна. Към всяка спалня има баня. Всъщност баните са най-интересното решение - те са скрити в шестте кули на замъка, декорирани с елегантни свещи и кърпи в цвят сметана с ръчно бродирани монограми, а таваните им са розетка от греди. Спалните уж са еднакви, а всяка носи собствена атмосфера. Два цвята: бяло и тъмнокафяво, владеят това пространство. Акцентът: червени, ръчно тъкани килими. Семпли, почти изчезващи в пространството гардероби, направени по поръчка, огромни легла, застлани с дълги бели покривки, старинни шкафове и масички върху дървения под. И отново изящни детайли - антикварни лапми, свещници и вази съжителстват с модерния лукс на баните, към които води врата от всяка спалня. Място за медитация, за молитви, за любов.

Аристократизъм и изтънченост струят от всеки детайл, всяка форма е внимателно обмислена, няма нито едно противоречие, нито една въпросителна, нито една преграда между интериор и ландшафт. Удивителна, просто удивителна хармония!

Ако разтвори капаците в лятната утрин, човек ще бъде погълнат от невероятна гледка и от аромата на огромна магнолия и жасминови храсти. Да, паркът е дело на опитен градинар, превърнал кипарисите и живия плет от дафинов лист в жива скулптура. Фамилията се гордее най-много обаче с малката си градина от билки - розмарин, салвия, нещо като нашата чубрица, все ароматни неща, от които е тръгнала идеята за чисти биологично продукти, обединени от името Биоера.

„Аз не обичам излишния разкош, обичам простите неща", често повтаря Мариела Бурани, когато я интервюират. Безумно влюбена в театъра и балета, прочутата дизайнерка е наситила с артистизъм не само своите колекции, но и своето „убежище". Липсата на цвят вероятно е опит да остави очите си да починат от цветовата вакханалия, която тя толкова обича да вгражда в колекциите си. Впрочем, Мариела Бурани се е заела с дизайн на дрехи случайно. По образование тя е учителка и вече омъжена, заминала за провинцията да учи децата. Само седем дни са й били достатъчни, за да установи, че това не е за нея. В едно свое интервю за руския печат сеньора Бурани твърди, че мъжът й я е окуражил да прави това, което иска сърцето й, а не да се мъчи с работа, която не харесва. Днес тя е един от малкото дизайнери, които живеят и работят в родното си място - нещо, което младите в бранша твърдо избягват. В същото време компанията има разкошен офис в старинна сграда на най-престижната улица на модата в Европа - Монтенаполеоне в Милано. Но и синовете й прекарват по-голямата част от времето си в Кавриаго, откъдето движат семейната компания.

 [[photo:1128]]

Джовани Бурани

 Въпреки че президентът е Валтер Бурани, неформалният лидер на компанията е той, по-големият син - Джовани Бурани, същият, който преди петнадесет години се е оженил в замъка. Пристига с черно БМВ, последен модел, и изпълва вратата на замъка - висок е повече от 1.90, енергичен и любезен. Няма и следа от демонстирано превъзходство, парвенющина или зле прикрита досада. Кара ни да се чувстваме като специални гости. Човек, на когото парите много, ужасно много му отиват.

След краткото интервю ни кани в трапезарията. Готвачите, които живеят в замъка, са приготвили лек обяд: хапки с хайвер и сьомга, миди сен-жак, пармезан, поръсен със специален балсамов оцет, топли резени месо от дивеч, традиционната моцарела с босилек и домати, сладкиши, в сърцето на които има топъл шоколад, шампанско от най-висока класа, прясно изцеден сок от киви и ягоди. Ястията са аранжирани и поднесени с невероятен италиански финес- върху специални дървени подноси, листа от лотос и изящни съдове. Очевидно добрата храна е един от най-мощните начини да се запази здраво фамилното ДНК и поддържаното с поколения благоговение пред La Familia.

Сеньор Бурани говори отличен английски. След интервюто, в което нищихме фамилния бизнес, е време за неформални въпроси. Той ни изненадва със скромното твърдение, че от 15 години се занимава с триатлон (сега е на 41).

Всеки ден става в 6.30 часа, задължително спортува по час, час и нещо, преди да излезе: плуване, крос, колело. „Годишно навъртам над 5000 км с колелото си", пресмята сеньор Бурани. „Но повече от спорта обичам времето с трите си дъщери - две близначки на 9 и дъщеря на 10, всичките с имена с буквата Г."

Твърди, че никога не е мечтал да работи нещо друго освен в семейната фирма. Инвестира парите си в акции, в недвижимо имущество, във финансовите пазари, туристически центрове в Коста Адзура, Франция, Сардиния. Пътува поне два дни в седмицата. Живее в къща край Кавриаго. Лятото прекарва по френското и италианското крайбрежие в луксозна яхта под наем.

Има ли негативи семейният бизнес? „Разбира се. Ако мениджмънтът не се отвори за външни хора, рискуваме да загубим гъвкавост и креативност, както и да не вземаме най-правилните решения. Мениджърският ни екип е предимно от жени. Жените имат несравним креативен и емоционален заряд."

Лично аз, прекарала почти цял ден в този великолепен замък, след ударните дози кристален въздух, напоителната гледка, обилния обяд и божественото кафе не намирам никакви недостатъци на семейния бизнес. Но знае ли човек?