Светлосиньото небе прелива в тюркоазено кристално чисто море, красиви бели плажове се редуват с оранжеви портокалови гори. Крайбрежната ивица в тази част на полуострова - между Гибралтар и Алмерия, е толкова гъсто застроена с хотели, апартаменти, ресторанти, атракции, че табелите с имената на курортите често са поставени между два хотела.

Има, разбира се, високоскоростен път, но си заслужава поне в едната посока да изберете крайбрежния булевард - невероятно красиво е. Местността е хълмиста, а високите Андалуски планини (най-висок връх - 3478 м) се издигат внушително недалеч от брега. Склоновете им са „превзети" от строителни машини, а огромни пана призовават да си купиш апартамент точно тук и точно сега, а ако им вярваме, и почти... без пари. Позната картина от българския пазар на имоти. Само дето цените тук са 4 пъти по-високи.

В Costa del Sol апартаменти имат много европейски знаменитости, а мълвата носи и имена от холивудските супер продукции, и от английските мафиотски кръгове. Само на 20 километра едно от друго тук са две градчета, които показват двете лица на съвременна Испания.

Пуерто Банус е курорт, известен като Пристанището на Марбея със супер луксозни и скъпи яхти, ексклузивни ресторанти и баровски апартаменти. Изискани дами на достолепна възраст разхождат привечер минипуделчета на златни верижки, а млади госпожици с неустановен произход безпогрешно се ориентират в джоба на кой мачо има златни кредитни карти. Това е едно от най-известните и скъпарски места в региона. Тук международният хайлайф разхожда бижутата си, а артистичният каймак на Европа търси нови емоции. По крайбрежната ще видите персони от червения килим с напудрени лица в тоалети на Кавали и Фере, похапващи омари по 100 евро порцията. Много престижно е да си на маса в някой от изисканите ресторанти на самия бряг - на метри от вас дефилират бавно-бавно кабрио или ретро автомобили, чиято цена започва от четвърт милион. Евро!

Непрекъснато имате реалното усещане, че ще се озовете лице в лице с Брад Пит или Мадона или пък на съседната маса до вас ще се настани Мел Гибсън. Ферарита Тестароса ръмжат на метри от масите, на които платиненоруси анорексични мадами смучат странни на цвят питиета с кристални сламки.

Долавя се доста често и българска реч, което изобщо не трябва да ви учудва, защото в тази част на Испания и по това време работят или се забавляват хиляди нашенци.

Ако тръгнете от Пуерто Банус на север, много скоро пътят навлиза в склоновете на планината. Само след 10-ина минути ще се озовете в едно от най-пленителните кътчета на Андалусия - Михас (Mijas). В този район има доста такива малки, симпатични и кокетни градчета и селца, но Михас определено се отличава с приказната си природа и с уникалното си разположение, със снежнобелите си къщи и с уюта си. Михас е пълната противоположност на Пуерто Банус, а разстоянието между тях е само 20 км. Тук и туристите са друга „порода".

Всяко ъгълче на това очарователно място е обляно в слънчева светлина. По тесните калдъръмени улички се движат шарени каручки, натруфени с цветни сбруи, пискюли и звънчета, теглени от симпатични магаренца. Можете да ги наемете като такси - „бурос такси" - и да разгледате всички забележителности.

Трудно е да се опишат красотата и магнетизмът на Михас. Когато се изкачвате (с автомобил) по стръмните склонове на планината, пътят ще ви напомни много на този, водещ към село Лещен в Родопите. Когато пред очите ви се открие панорамата на Михас, ще се сетите за Велико Търново. Като започнете разходката си из градчето и очите ви се напълнят с красивите шарки на керамичните чинии и стомни, няма начин да не ви навее асоциации с Етъра, а когато пред очите ви се открият склоновете на планината с блесналите от светлината снежнобели къщи, ще си помислите за миг, че сте в Гърция.

Като капак на всичко, ще ви порази уханието, носещо се около вас - от иглолистните гори наоколо. Ще се спуснете приятно зашеметени надолу към центъра и ще ви бъде много, ама много трудно да изберете ресторантче, в което да похапнете вкусна скара - всички са толкова кокетни и уютни. Не пропускайте да си поръчате саморейко, гаспачело, или някоя от вкусните супи марионес, качоренас, или изключителната чеснова супа, която ще задоволи и най-взискателния вкус. Вината също си заслужават, Испания е на трето място в Европа по винопроизводство.

Обслужването е добро и доста се различава от това в Пуерто Банус, където персоналът по ресторантите е свикнал на големи бакшиши и безпогрешно разпознава кой какъв е и колко ще остави. Цените също са доста различни...

Съвсем основателно местните жители (около 35 000 души) се гордеят с индивидуалността си. Отлично доказателство за това са интересните музеи и забележителности на Михас. Градският музей е събрал керамични съдове, плетени столове, грънци, фермерски сечива, хомоти за магарета - експонати, пред които хай-персоните от Пуерто Банус ще стоят с празен поглед...

И тук си имат, разбира се, арена за борба с бикове, но с уникална форма - правоъгълна, вместо кръгла. Стените й са богато декорирани.

Музея на миниатюрата трябва да посетите непремено. Ще видите уникални експонати - цветна картина върху главичка на карфица, текст от Библията върху оризово зърно...

Не си тръгвайте от това уникално местенце, преди да сте опитали хорнацос и буниелос - типичните местни сладкиши, на които не може да се устои.

[[photo:1123]]