Вчера, без да искам, спечелих много точки. Акцентът е на предлога „без”.
В ранния следобед отидох в един от софийските молове, в магазин за бельо, известен с това, че „диагностицира” размера на бюста и по най-научен начин определя кой е най-подходящият за теб сутиен (това понеже никога не успявам да си намеря наистина удобен). Диагностицираше ме симпатично момиче, което ме наричаше „госпожо”. Госпожо така, госпожо инак, средно на изречение се падаше по госпожа и половина. Малко като ответник в съда се чувствах, но иначе момичето действаше професионално и след като посочи всичките ми физически недъзи, ми предложи модел, който си и купих. При плащането трябваше да попълня клиентска карта като ми казаха, че с всяка следваща покупка трупам точки. От обясненията криво-ляво разбрах, че ако трупам точки съвестно, след около може би 50 години ще мога да си купя половин техен сутиен. Освен това ми дадоха талон, който – ако успея да го пласирам на приятелка и тя си купи бельо от този магазин, и аз, и тя ще ползваме 5% отстъпка. Еха! Окрилена от мечти за бъдещи точки, натрупвания и сутиени с намаление излязох от магазина и реших да се почерпя със замразен йогурт от щанд в същия мол. Докато плащах, разбрах, че и тук трябва да взема талон, който вещаеше, че ако изям още N броя замразени йогурти, ще получа... Признавам, в този момент започнах да си тананикам наум „ла, ла, ла”, което става винаги, когато ме занимават с досадни числа. Отказах талона с точките.
Но точките не се отказаха от мен. Защото слязох в супермаркета, за да си купя някакви не толкова възвишени неща като сутиен по мярка. При плащане на касата ме попитаха дали събирам точки, с които, ако натрупам още точки от пазаруване при тях, след време ще мога да си купя комплект тигани на половин цена. Възражението ми, че вече притежавам достатъчен брой тигани и не желая нито един в повече, беше подминато.
Не знам какво да правя с терора на точки. Може би трябва да си поръчам специална значка, на която пише: „Аз съм свободен човек, не събирам точки”.

П. С. Не искам да пазарувам в магазини заради точки, а защото да речем там ми харесват стоките и(ли) обстановката, и(ли) обслужването. Вместо точки по-добре би било, ако в супермаркета например контролираха по-добре доставчиците си. Мандарините, които купих оттам, бях в кутия с надпис: „Клементини без семки”. Вкъщи се оказа, че това са най-богатите на семки плодови единици, на които някога съм попадала. Средно около 32 в единица. Ако исках да сея мандарини – ОК, аз обаче исках да ги ям. Етикетът на кутията се беше поскъсал при отварянето, така че не можах да прочета добре кой ме наклементини така, но разконспирирах нещо като „.анчарево, .алугерово, ..8 28 27 27”. Така че ако някой смята да се занимава с мандаринопроизводство и търси семки за садене, моля, да се обърне към „.анчарево, . алугерово” на недопосочения телефон.