Какви бяхте преди 15 години?

И преди 15 години, и сега девизът ми си остава „Напред – смело и смахнато“. Бяхме несигурни в бъдещето, но не и в избора на професия. Имахме смели мечти и полезни учители.

Какво не знаехте тогава, което знаете сега?

Не знаехме колко вида труд трябва да положиш, за да постигнеш убедителност на сцената, да си жив и истински, но в същото време и театрално тайнствен и изненадващ.

Какво загубихте, какво спечелихте?

Загубих наивността за професията. Спечелих хората и тяхното доверие, и усмивките, и топлите думи, благодарността на публиката си, дори по улицата. Няма по-хубаво от случайното признание. Всичко друго е фалш.

Коя е необходимата илюзия, за да бъдете щастливи?

Да вярваш в щастието е достатъчна илюзия.

През какво минава любовта?

Пред любовта има много препятствия. Моята любов е грижовна, що се отнася до сина ми, пламенна, що се отнася до приятеля ми, и достоверно искрена към приятелите ми.