“Хобит: Пущинакът на Смог“ не е моето преживяване: прекалено дълъг като времетраене и прекалено скучен въпреки хвърчащите към теб глави на орки и въпреки опитите на дракона да фламбира всички наред. Мирова 3D скука, която можеше и да ме убие, ако от време на време не ме приспиваше. Проблемът е, че липсва приказката, липсва историята, липсват думите, шегите, липсва усещането за време и усещането за пространство – всичко е смляно и пасирано в някакъв шейк, който ти го поливат върху главата. Единственото интересно нещо е как съвсем незначителни действия се превръщат в акценти, защото технологиите ги пресъздават ефектно. Ето например Гандалф върви по някаква пътечка и се спъва пет-шест пъти с опасност за живота едва ли не, просто защото е много готино да гледаме как хвърчат камъчета и магьосникът а-ха да падне в пропастта. Така доста филмово време отива в показването на някакви неща, от които нищо не произлиза, но техничарите са се забавлявали да ги разработват. Всъщност – дано те са се забавлявали поне.

И за да не останете с грешно впечатление – обичам 3D-киното, но не и когато е толкова самоцелно.