В романа „Обществото на Жулиет“ (ИК Кръгозор) Саша Грей пресъздава собствения си опит в порнобизнеса, разказва за тайните страсти на мъжете и жените, за затворените общества на богатите, за нетрадиционните сексуални практики, както и за собствените си предпочитания към екстремен секс. „За мен болката е черешката на тортата“ – признава Саша

Саша Грей (истинското й име е Марина Ан Ханцис) влиза с шут, по-точно с юмрук, в порноиндустрията, като още с първия си филм скандализира самия Роко Зифреди, истинска легенда и ветеран в бизнеса. Тя му казва: „Удари ме с юмрук в стомаха.“ Саша – мъничка, крехка брюнетка с прозрачна кожа – току-що е навършила 18. Филмът се нарича Fashionistas Safado: The Challenge и се превръща в най-гледаният порнофилм за 2006 г. Наричат го „Бандата на Оушън“ за възрастни, тъй като включва едни от най-известните в света порноактьори.
Може да се каже, че за Саша, която така или иначе заминава за долината Сан Фернандо (Меката на порното, където годишно се раждат около 13 000 порнофилма – б.р.) с идеята да стане порнозвезда, е истински късмет, че попада в този филм. Тя е родом от Сакраменто, произлиза от бедно семейство. Завършва училище и постъпва в колеж, като успоредно работи като сервитьорка в ресторант. Намира си гадже в ресторанта, не в колежа. Главният готвач е осем години по-голям от Саша, а тя е девствена. В началото на XXI век обаче девствеността вече не е такава, каквато беше. Саша гледа порно от 11-годишна. Тя е от поколение, което има свободен достъп до порното посредством компютъра и за което традиционната пропаст между попкултура и порно просто не съществува – всичко, което е в Мрежата, е едно цяло. Така че когато попада в ръцете на готвача, Саша поне на теория е запозната с доста неща, а той я посвещава в тъмната страна на секса, тъй като е почитател на хард преживяванията и обича да причинява болка на жените. Порнозвездата твърди, че поради всичко това за нея не е никак странно да си поиска от Роко Зифреди юмрук в стомаха по време на секс. Дори е шокирана, че той е шокиран. „Поисках от Роко да ме удари, защото когато ти „избият“ въздуха, докато правиш секс, се чувстваш еуфорично. Грубият секс понякога наранява, но аз лично се чувствам добре, защото мозъкът ми се изпълва с ендорфини“ – обяснява Саша.

От порнопепеляшка - в порнопринцеса
Всяко момиче от хилядите, пристигащи ежегодно в Сан Фернандо, си има една мечта – да стане новата Джена Джеймисън. Бивша стриптийзьорка, Джена снима своя първи Х филм (филм за възрастни – б.р.) през 1995 г., прави светкавична кариера и десет години по-късно продава своята медийна компания „Клуб Джена“ на Playboy за 17,6 млн. долара. Хиляди момичета и момчета въобще не успяват да привлекат внимание и изчезват рано-рано от бизнеса. Саша обаче създава име още с първия си филм и още на първата седмица от живота си в Сан Фернандо е ангажирана за следващата половин година за по четири филма на седмица!
Налага й се да си измисли „артистичен“ псевдоним. Нещо като Електра или Бамби. Първоначално си избира Анна Карина по името на музата на любимия си режисьор Жан Люк Годар. Звучи странно: Анна Карина във филма „Армията на задника 10“ или „Големи бели влажни бутове“. Саша обаче попада на режисьор с артистичен дух, почитател на Шекспир, който й позволява известно време да се подвизава като Анна Карина. По-късно обаче все пак променя псевдонима й на Саша Грей.
В порноиндустрията имаш две възможности. Едната е да снимаш филм след филм и да получаваш по 400 долара за сцена с фелацио, по 1400 долара за сцена с двойно проникване и по 5000 долара за групов секс. Другият вариант е да сключиш договор с компания като „Клуб Джена“, да получаваш 60 хиляди долара годишно с ангажимент да се снимаш в определен брой филми. Саша обаче пропуска офертата на „Клуб Джена“. Защото изчислява, че за по-малко от година може да спечели 200 хиляди, снимайки се в 150 филма.
„В нашия бизнес трябва да направиш впечатление и да си готов да рискуваш, защото конкуренцията е огромна. Аз съм готова да правя неща, на които не всеки е съгласен дори в нашия свят – да уринират върху мен или аз върху тях, да се плюем и т. н. Какво толкова?! Дори в „Сексът и градът“ имаше епизод, посветен на пишкането“ – разсъждава порнозвездата. Най-екстремното й преживяване е с електричество, което й пускат във вагината. Има едно единствено табу – изпражненията.

Нейните правила:
1. Без секс извън снимачната площадка
„Не харесвам да снимам с партньори мъже, които ми казват: „Хайде да се подготвим за снимки, като се изчукаме набързо ей сега!“ Никога не правя секс в неработно време с хора, с които работя.“
2. Без целувки
„Категорично не искам да ме целуват. Не съм тук да правя любов, нито да ме прелъстяват. Плащат ми, за да се чукам пред камерата.“
3. Без дрога
„Не се снимам с партньори – мъже или жени, – които вземат кокаин, викодин или нещо подобно преди снимки. Щом имаш нужда от кокаин, порното не е за теб. Примирявала съм се с марихуаната, защото 80% от работещите в порноиндустрията са на марихуана.“
4. Без асоциации с малолетни
„Не харесвам режисьори, които искат да се обличам като 12-годишна – с бели гащички на розови райета например, или ме карат да се подстригвам като момиченце, или ме гримират с розови бузки. Порното съществува само за мастурбация. Никой не трябва да бъде поощряван да мастурбира, гледайки деца.“

Автобиографичната книга на Саша Грей

Защо?
Саша Грей не иска да бъде вкарвана в клишето за порнозвездата, малтретирана като дете, и да разказва тъжни истории. Не се приема като жертва. Въпреки това признава, че вторият й баща, с когото са живели заедно известно време, е бил наркоман и е направил детството й изключително нещастно. За изнасилване обаче не става дума. „Просто бях от онези тийнейджъри, които са анти-всичко, нищо не можеше да ме зарадва, не виждах никакво бъдеще. Може би защото бяхме много бедни, нямахме пари за едно кино и прекарвахме времето си пред компютъра.“
Всичко се променя, когато влиза в колежа, където се запознава с европейското кино („Дневна красавица“ на Луис Бунюел е любимият й филм) и със световната литература и когато започва работа в ресторанта, където среща своя готвач и Пигмалион. „В колежа срещнах хора, по-големи от мен с дипломи и научни степени, които не можеха да си намерят работа и тънеха в дългове заради студентските си кредити. Не исках да ставам робиня, да се превърна в поредното зомби, затова избрах порното. Бях си спестила 7000 долара и когато навърших 18, можех да правя каквото си поискам“ – разказва Саша, която всъщност снима филми за възрастни в продължение само на три години.

Когато е на 21, самият Стивън Содърбърг, един от най-големите американски режисьори, я взема за главна роля във филма си The Girlfriend Experience. Следват роли в телевизионен сериал, в клипове, а после идва и предложението да напише еротичен роман за преживяванията си в порнобизнеса. Саша напуска Сан Фернандо и се премества в Лос Анджелис. „Разликата не е огромна, но се чувствам още по-свободна. Няма нужда всеки месец да се изследвам за СПИН и венерически заболявания. Не съм длъжна да поддържам професионалната си чанта винаги готова за път („професионалната чанта“ на една порноактриса съдържа всевъзможни дизенфектанти, вибратор, уред за клизма, лубриканти). Не съм длъжна да отговарям на всички, които ми пишат в MySpace, което беше част от договора ми, тъй като порноаудитория се генерира чрез социалните мрежи. Сега вярвам, че с книгата си „Обществото на Жулиет“ ще стигна до още повече хора, дори до онези, които не гледат порно, за да кажа и на тях, че няма нужда да бягат от себе си и че е нормално да харесваш екстремния секс, както е нормално да харесваш и традиционния.“
Саша обаче е достатъчно честна и не си позволява да идеализира порнобизнеса. „Много от актьорите в този бизнес приключват със самоубийство. За мен най-тъжната история бе с Джордан, една от най-обещаващите порностарлетки. Тя се самоуби, като остави предсмъртно писмо до канарчето си. Просто нямаше до кого другиго.“