Велина Янчева е 15-годишна пловдивчанка, десетокласничка в английската гимназия. Но вече има опит и се е научила на мъдрост, достойна за тибетски лама. Защото е най-младата българка, изкачила връх, висок 4870 метра.

Монблан е белязал лицето й с жестоко изгаряне. Цялото се покрило с мехури, на устата й се появила рана. "От болки не можех да си пипна лицето, не можех и да се храня, както трябва." Затова на снимките на върха Велина е със саморъчно направена маска от бяла тениска. Какво още се случило на това необикновено за едно момиче пътешествие.

Велина тръгнала на екстремното пътешествие през лятото с още трима наши алпинисти - Лалка Обрейкова, Георги Черноземски и Пламен Михайлов. Тя била детето на групата, останалите са над 45 г. Късметът не бил с тях - точно на 3 август, когато са тръгнали към върха (на този ден преди 100 години българи за пръв път са качили Монблан), Европа се гърчеше от екстремно високи температури. За пръв път се топяха ледници в Алпите." Непрекъснато падаха лавини."

Изкачвайки се, нашите алпинисти прекосили прочутия Кулоар на смъртта - "улей с ширина 100 м, където от огромен сипей непрекъснато падат като дъжд камъни". Българите преминали Кулоара на смъртта по обед, когато камъните, размразени от слънцето, падали най-интензивно. "Преминавахме един по един бързо, почти тичешком." Четирима души загинали на следващия ден по пътя към Монблан! Докато били на върха, френската планинска служба провеждала спасителни акции с хеликоптери, а в деня, след като се спуснали, забранила изкачването и евакуирала лагеруващите в подножието.

На тази експедиция Велина, която тежи 65 кг, носела раница с половината от теглото си. "Беше по-висока от мен и отвсякъде висяха някакви неща. Когато стъпвах накриво, губех равновесие." На нея се паднало да носи и паметната плоча. "Разпределихме багажа по равно. Не можех да си позволя глезотии, след като съм тръгнала да правя нещо в екип." Но признава, че останалите много й помагали. "Бях съсипана още на първия етап от катеренето. Когато поехме към върха на втория ден, се чудех как ще тръгна. Ако не бяха другите, нямаше да мога да издържа физически."

Велина не знае защо са избрали точно нея за четвърти член на екипа. "Може би ми имат доверие, познаваме се отдавна." А може би защото катеренето е закалило волята й. "Научих се, когато започна нещо, да не се отказвам, каквото и да става." Или защото я е научило да помага, да дава и това да й доставя удоволствие. "Когато си в група, е важно не само ти да разчиташ на другите, а и те да знаят, че могат да ти се доверят."

Алпинизмът пък й дал много нови истински приятели. Покрай него намерила и първата си любов - Красимир, малко по-голям от нея. Много е влюбена в него. Разбира се, тя не е тръгнала неподготвена. "Месеци наред бягах по няколко километра всеки ден, веднъж седмично - по 10 км. Вкъщи играех физически упражнения - лицеви опори, преси, набиране на корем и т.н."

Случайно се запалила по алпинизма. Преди около две години влязла точно в този магазин за спортни стоки, който е собственост на един от партньорите й в изкачването на Монблан - Георги Черноземски, председател на Клуба за екстремна наука, пътешествия и приключения. Започнала от любопитство с преходи из Рила, Родопите, Стара планина. Харесало й и преминала към скално катерене, след като изкарала курс по алпинизъм в пловдивския алпийски клуб Руен. В момента членува и в двата клуба.

Веднъж, докато катерили скалите над Пещера, Велина паднала от 6-7 метра и си счупила глезена. Инцидентът не успял да я раздели с алпинизма. "То е тръпка. Веднъж като се запалиш и ти се иска да го правиш все повече и повече. А когато нещо ми хареса, не мога да се откажа." Страстта към пътешествията и вкуса към повишеното ниво на адреналин в кръвта наследила от баща си. Докато катерела Монблан, той плавал из Черно море с моторна лодка, направена от самия него. Обича също да обикаля из родните реки с кану.

Разбира се, изкачването на Монблан не е свързано за Велина с екстремно натоварване и физическа мъка. Преди това имали два дни изкачвания и катерене по ледници за аклиматизация. През това време спали в къмпинг в Шамони - международна столица на алпинизма, откъдето са повечето изходни точки за преходи из Алпите. "Беше много весело, имаше хора от къде ли не. Всички бяха топли и сърдечни, най-вече французите и италианците."

"Когато стъпих на върха, бях така развълнувана, че не можех да осъзная цялото си щастие." Била невероятно уморена. Въздухът като че ли достигал до гърдите й през броня. Решила да сподели огромното си вълнение от победата първо с майка си и се обадила по джиесема. Когато разбрала откъде й звъни, майка й първо се зарадвала, а после се разплакала. Предстояло връщането. "Оказа се, че то също е трудно, защото вече си се отпуснал и може да пренебрегнеш доста опасни капани.

Повечето нещастни случаи стават при слизането." По обратния път на втория ден стигнали до изходната точка - къмпинга в Шамони. Лалка Обрейкова - другата жена от групата, ги посрещнала с ледена бира. "Тази бира ще я помня цял живот." Откарали веднага Велина в спешното отделение на местната болница, където свалили изгорялата кожа от лицето й. После започнал големият купон и едва тогава тя истински осъзнала какво е направила и колко е щастлива.

Върнала се в България с прекрасни спомени. За страшното изгаряне напомняла само раната на устата. Днес и тя вече е забравена, а Велина прави планове за нови екстремни катерения.