Somebody to love
Преди известно време мернах информация, че двама американци направили пари, продавайки камъни като домашни любимци.
14 December 2012
Преди известно време мернах информация, че двама американци направили пари, продавайки камъни като домашни любимци. Обяснявали какъв е камъкът, откъде произхожда, (важно било да е от сой), на каква възраст е и как трябва да се отглежда в домашни условия – кога да се къпе, да се извежда на разходка, къде и в колко часа да се слага да спи, след като бъде погален и дори целунат... Оказало се толкова лесно хората да бъдат убедени, че камъкът е перфектният домашен любимец – без никакви специални грижи като ваксиниране, ресане, чесане, без хранене и пр. Имаш някой, на когото да говориш и да те слуша, без да възразява, някой, който да обичаш, но това да не те ангажира с нищо.
Боже, помислих си, навремето, когато си купувахме тамагочи, поне имахме някаква игра, пак имитация на обич и грижа, но поне игра. А сега? Не че не трябва да обичаме всичко наоколо – и камъните, по които стъпваме дори, но колко трябва да си самотен и емоционално ощетен, за да люлееш в прегръдките си камък! Вместо любим човек, дете, възрастен родител или просто приятел...
Защо всъщност сега се сетих за това ли? Защото пак идва Коледа и ми се иска да изпратя горещ сигнал към всички които обичам. С които искам да прекарвам не само празниците, но и делниците си, да не говорим за края на света. И защото много се страхувам, че някой може да предпочете да посрещне Рождество в компанията на любимия си камък. Вместо да извади ръката си от джоба, където го държи, и да я протегне към някой, който като него копнее за любов. Защото е страшно не толкова да не те обича никой, колкото да няма кого ти да обичаш. И да го заместиш с камък, същия като този, в който се е превърнало със сигурност сърцето ти.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА