“Жената над нас“, която гледах на сцена „Сълза и смях“, със сигурност не е постановка, създадена, за да се бори за театрални награди. Но се харесва на публиката и тя, публиката, идва, за да се забавлява с Асен Блатечки, Алексей Кожухаров, Стефан Щерев и Добриела Попова. Трима мъже, трима руснаци (пиесата е руска, на Алексей Слаповски, реж. Иван Савов, постановката е на Хасковския театър) са задържани за пиянство и трябва да отработят 15 дни поправителен труд в новострояща се богаташка къща. Жената на богаташа, който отсъства, става обект на фантазиите им. Един по един те се качват горе, в спалнята й и след това разказват какво се е е случило. Но дали това е истина или се случва само в главите на героите, всеки от публиката решава сам за себе си.

И тримата актьори са познати телевизионни лица. Алексей Кожухаров и Стефан Щерев играят точно и с очевиден комедиен талант, с верни драматични нотки. Асен Блатечки е интелектуалецът в компанията, което е малко необичайно за човек с физиономия на лошо момче и с мускули на атлет. Обаче Блатечки има поне една сцена, в която харизмата му блести. В един момент той целува „жената над нас“ и залата буквално замира. Този човек е адски достоверен в любовните сцени и каквото и да ми говорят за него, например че им е омръзнал, не мога да се съглася. Целувките не лъжат. Пълните зали също.