Усетих, че това е моментът! За първия мач на стадион в живота ми, на 9 септември. Винаги съм се отнасяла с резерви към тази неясна ексцентрична необуздана мъжка игра! Преди години за малко се разминах с друг мач, защото заваля сняг, слава Богу! Месец преди това бях завела бивше гадже на промоция на спирала в Спартакус. И там двама гейове се зацелуваха пред стресираните ни погледи, а други двама внесоха на столче от ръце Евгени Минчев. Плюс което за разкош, неволно бях поканила едно още по-бивше гадже... Неловко се получи! И моят човек, възпитано се обърна с мен и овладяно ми каза: „На 1 март с мен на мач на стадиона в Овча купел!“ Боже, как се радвах като заваля!

И вчера пак валя, дъжд. Но! като се сетих за бате Бойко, Стоичков, Лечков, Балъков и... плеяда звезди – даже легенди (извинявам се, абсолютно непознати за мен) от шведския футбол, си казах: Отивам!

И така, малко закъснях, защото... имаше намаление в магазина на Nike, който ми беше на път. А кръщелникът ми и гаджето му, с които ходихме заедно, също закъсняха – заради дъжда.

И... влизаме на 15-тата минута от началото и гледам – а! Христо Стоичков! Тича пред близката врата. Обръщам се към Х. – моя кръщелник: „Виж, виж!“ и всички от трибуните почват да реват. Леле какъв адреналин! Като на концерт. Питам възхитено: „Кво стана?“ Гол! Ехааа!

Качихме се към седалките с чадъри в ръцете. Седнахме и извадихме семки – абе съвсем истинско! И моят кръщелник Х., той е на 17 и приятелката му, надявам се, също, пита: „Лили, удобно ли е да пушим?!“. Обясних им, че е вредно. Но те ги спирали, и запалиха. Гаджето му се оказа красива. Гримирана сериозно и облечена с бяла блузка и бели дънки, с обувки с тъъънки високи токчета - много удобни били! Да бе! И аз така казвам.

После стана неловко, защото Х. й каза, че я обича и се зацелуваха. Съсредоточих се в терена. Там бате Бойко и другите легенди се разхождаха наляво-надясно ей така под дъжда (Мъже, та мъже!) и се позатичваха, като приближат някоя врата. В шведския отбор играеха двама шведски чернокожи. Атлетични! И изведнъж бате Бойко се затича. Някой, може би Лечков подаде на Балъков, а Балъков - на Илиев, той – на бате Бойко. А той – гоооол! И тогава, скочила на крака, викайки, се обадих на Ирка: „Ирка, бате Бойко вкара гол!“ А тя ми ме контрира: „Ей, супер! Айде дано вкара хеттрик.“ За първи път чувах, усетих, че може би този трик е сложна фигура с крака, нещо като зрелищен подскок с някакво завъртане и я питах за всеки случай, Ирка какво има предвид. А тя ми обясни, че е пожелала да вкара три гола.

До мен двамата тийнейджъри напредваха с целувките. Обърнах почти с гръб към тях и огледах публиката. Видях сладко ромче. Много смешно скачаше и викаше с всички останали. Реших да го снимам, но ме усети и замръзваше всеки път, когато вдигнех апарата. После всички завикаха. Питах: „Какво стана? Какво стана?“ А на таблото изписаха гол. Кой го вкарал? Изписаха Борисов. Почнах да преговарям бившите национали и не можах да се сетя за такава фамилия. И прекъснах целувките на кръщелника ми, за да го попитам кой беше Борисов. Ей, да бе! Ох! Ясно кой е. Имаше полувреме. После ядох семки, и гледах ту терена, ту циганчето. И изведнъж всички станаха и почнаха да си тръгват. „Що си тръгват тия хора?“ - погледнах кръщелника ми въпросително. „Щото свърши“ - каза той. Верно?!. Долу двата отбора се бяха събрали, на бате Бойко му връчваха купа. Той каза нещо важно и в същото време един швед гръмна бутилка шампанско, разклати го и започна да полива всички, и това при резултат 7:0. Гледай ги тези шведите как умеят да губят!

И после на връщане видях рицар. Наистина!