Нито Туиги от 60-те, нито Брук Шийлдс в началото на 80-те, нито Кейт Мос в края на 90-те години на 20-и век успяха да променят модата на женските гърди. Днес в номинациите за "мис Силиконова гръд" безспорна фаворитка е Анна Никол Смит. Дори "спасителката" Памела Андерсън не успя да изпревари неутешимата вдовица. Изключение са порно актрисите, чийто хонорар зависи от големината на бюста. Челното място в списъка на звездите с успешно изваяна силиконова гръд принадлежи на Дани Миноуг, Луиз Грифитс, Виктория Бекъм и Дженифър Елисън. А Памела Андерсън, Джордан, Виктория Силвстед и Алиша Дювал не е трябвало да се престарават.

Американките си казват: "Аз съм свободна жена в свободна страна. Ако искам, ще се сложа имплантанти. А след това, ако променя решението си, ще си сложа по-малки или по-големи". И веднага след операцията организират парти, за да демонстрират новата придобивка и още пресните белези. Мъжете приемат факта силиконови гърди спокойно: "Всяка жена има право на своите 300 г силикон."

У нас, както винаги, е различно. Новият бюст предизвиква оживени коментари, но собственичката му обикновено твърди, че е природно надарена. Леда пропука фолк певицата Кати, която в присъствието на журналисти си махна белег от апандисит с лазер. Последва я Сашка Васева, като демонстрира оформените с липосукция крака. Подобна освободеност показаха и нашите три героини, които смятат, че всяка жена има право на "силиконово щастие", ако това й връща самочувствието и радостта от живота.



виолета здравкова
27 години, мис България '99, собственичка и фризьорка в салон "Джемини"

Всички знаят за бизнес-плана на находчивата бивша миска, която залепя снимка на лицето си върху тялото на холивудска секс бомба и я представя като бизнес-план пред смаяния поглед на банкера. Малко известно е, че Виолета, час след като взима парите, ляга под ножа на пластичния хирург и само 2 седмици след това лъсва гола на корицата на "Плейбой". Миска, не миска, върти фризьорския салон, за да се издържа.

"По време на цялата бременност се гледах в огледалото и си казвах, че качването на килограми някога ще спре. Но те стигнаха до 32 плюс и в 9-я месец бях 87 кг. От родилното излязох само 4 кг по-лека. Останалото ми костваше адски много нерви и глад. След като отслабнах 22 кг за 2 месеца, гърдите ми приеха формата на мръсни чорапи, нещо като камък в торба.

Обхваната от следродилна депресия, започнах да обвинявам дъщеря си, че ми е взела нещо безвъзвратно и това ми пречеше да бъда всеотдайна майка. Прекалено суетна съм и всичко съм постигала благодарение на външния си вид.
С упражнения успях да стегна корема. Винаги съм искала да имам голям бюст. Предишният ми не бе никак лош - среден, но с хубава форма, като обърната чаша шампанско. Реших, че е време да сложа силикон, тъй като не смятам в скоро време да имам други деца.

Хареса ми бюстът на сестрата на Цеци Красимирова, моя много добра приятелка. Исках абсолютно същия, само че по-малък. Срещнах се се с лекаря, която я беше оперирал - д-р Николай Георгиев от болница "Райна Княгина", бивша III градска. Срещата бе една от най-важните в живота ми. Той превърна мечтите ми в реалност и върна самочувствието ми. При свалянето на конците му подарих африканска статуетка на жена. Негърката много приличаше на мен - кльощави крака, рядка коса и увиснал бюст и коремче.

Точно каквато бях, преди да мина през ръцете му. Казах му: "Възможно е прекалено много да повярвам в себе си и да се надуя. Когато мисля, че съм номер едно и вече не може да се говори с мен, ще идвам от време на време да поглеждам статуетката, за да не забравя каква съм била".

Операцията ми излезе 2300 евро. Други проучвания не съм правила. Харесах доктора като човек. Много важен е първият контакт, предварителният разговор и това дали ти обръщат нужното внимание. При другите специалисти, при които ходих преди да родя, виждах някакво мъжко желание в очите, което ме отврати. Аз не съм отишла там за любовна среща. Д-р Георгиев първо ме попита дали спя по корем. От това зависел изборът на протезите - кръгли или капковидни. Подробно ми разказа за материала, от който са направени.

Коментирахме и размера, не по-малко от 350 кубика, защото съм висока 180 см. Показах му снимка на жена, чийто бюст бих желала да имам. Не исках по-голям. Спрях се на 375 кубика. След като слагам - да е като хората. Но в последния ден вътрешният глас ми подсказа 350. После се оказа, че следващият размер е 400, прекалено фрапиращо за мен. През цялото време докторът ми казваше, че само ме съветва, а изборът е изцяло мой. Не се опита по никакъв начин да ми наложи мнение или да ме претупа, само защото ще вземе пари от мен. Не взе нито лев за консултацията, което говори за професионализъм. При това нямаше гаранция, че след час и половина, който ми отдели, ще се върна.

От консултацията до операцията минаха десетина дни, просто защото нямаше по-ранна дата. Сложих си най-новите протези на фирма "Евросиликон" - грапави, капковидни, с анатомична форма. Исках гърдите ми да са момичешки, защото зърната ми са малки и светли. Кръглите протези ми се струват вулгарни. Формата е важна, особено след като свалиш сутиена. Нали за това го правиш, иначе ще стоиш с подплънки цял живот. Само като се сетя как преди ми се налагаше да слагам по 5 чифта подплънки. Когато в някое заведение се изхлузеха, сервитьорът упорито ме питаше "Това ваше ли е?", докато цялата маса разбере. Нося в чантата си двата паспорта (всяка протеза върви с паспорт и пластичните хирурзи са задължени да ги дават на пациентите - б.а.). Когато ме спрат полицаите, защото карам без колан, им ги показвам и ме пускат. Един приятел се пошегува: "Дай ги някой път и на мен."

Преди упойката д-р Георгиев разпечата пред мен подплънките и ми ги показа. "Да не си мислиш, че ще ти сложа нещо друго". Не че като затворя очи, ще знам, че са били същите. Дребни неща, а правят впечатление.

Първата нощ се събудих в 2 часа от неистови болки до 5 се опитвах да седна, за да изпия обезболяващото. Боляха ме ребрата, все едно някой ме е ударил. Най-много ме болеше вечер, при всяко завъртане усещах страшна болка. Все едно ти се схваща кракът и трябва да скочиш на пета, за да отпусне. Същото чувствах, само че в гръдния кош, което е още по-жестоко. Всяко движение, особено с лявата ръка, ми костваше много усилия. На 6-я ден бях готова да ги извадя. Не знаех, че съществува такава болка, психиката ми не издържаше. Явно конците бяха притиснали някое нервче. След като ги махнаха, имах чувството, че цял живот съм била с тези гърди и изобщо не си спомних за болката. Като при раждането.

Когато махнаха бинта, хем боли, хем нищо не виждам, защото гърдите ми бяха отишли под мишниците, толкова бяха огромни. Първите ми думи бяха: "Не ги искам такива", докато не ми обясниха, че е оток. Резултатите са след втория месец. После, когато почнах да се възприемам, често ги притисках и си казвах: "Боже, дано не ми ги вземе никой". Толкова години съм ги искала. Радостта ми се равняваше на радостта да имам дете.

Белезите са отдолу под гърдите. Д-р Георгиев ми препоръча да се мажа с "Контратубекс" (препарат срещу белези - б.а.), но като видя как добре зарастват 2 месеца след операцията, ми каза, че до година ще изчезнат. Не ходя на солариум, за да не ги капсулирам и направя лилави. Не можех да вдигам тежко и детето. Беше мъчително, защото дъщеря ми непрекъснато протягаше ръчички. Сега нося сутиен 75 чашка С (преди беше В) задължително и през нощта. Два месеца преди това носех специален за големи натоварвания.

След раждането не съм имала други контакти, освен с един единствен мъж. Така, след "Плейбой" никой не може да каже: "Какво като си сложи цици, като си спомням каква беше". Оттук нататък ще се вижда резултатът от пластичната операция, а не това каква съм била след раждането. Или просто няма да личи промяна, което ме кара да се чувствам жена.

По време на секс гърдите ми са по-чувствителни, отколкото преди. Преди да родя, не давах да ги галят, за да не увиснат. След това изпитвах комплекс и не давах да ги пипат. Докато сега го правя с удоволствие. Не съм вярвала, че бюстът може да е такава ерогенна зона. Гърдите ми станаха супер меки месец след операцията. Докторът ме предупреди, че ще усещам студенина. Няма такова нещо. Това са моите гърди. За клипа на Азис трябваше да яздя прожектор и нямах никакво притеснение, че ще се изместят встрани. Вече не се налага, когато чакам партньора ми да излезе от банята, да държа ръцете си вдигнати над главата. Но, общо взето, не ми върви с мъжете. Гледат ме, дори не ме ухажват. Ще си седя сама в силиконовата долина".



надя саркисян
31 години, съсобственичка на магазини за бижута Oxette и детски дрехи Lapin House

Търпи критика от съпруга си, че се превръща в медийна звезда (едно след друго Надя първо се появи в рубриката "стилът" на EVA и след това на корицата на "Моето бебе и аз") и че търси популярност с признанието за уголемяването на бюста. Но Надя не мисли да скрива очевидната истина. Готова е да дискутира по какво слагането на нов бюст се различава от металокерамиката, липосукцията или моделирането на ново носле.

"Има неща, които съм решила много отдавна и които чакат да им дойде времето. Както знаех, че ще родя със секцио, така бях решила, че ще си сложа изкуствен бюст. Бях абсолютно сигурна, както знам, че се казвам Надя. При мен дилемата беше друга. Тъй като искам да имам второ дете, въпросът беше дали да не ги сложа след него. Бях се консултирала вече с няколко лекари и приятелки с опит, които ме увериха, че новото раждане няма кой знае колко да се отрази на бюста. Не го приех за чиста монета. Най-вероятно после отново ще го коригирам с по-големи имплантанти. Разликата между хубав бюст и скъп сутиен е огромна. Ако се окаже, че не се налага, по-скоро бих се изненадала.

По принцип съм човек, който не се доверява на никого. Бях чела литература и списания, рових в Интернет. Избрах един специалист, но в последния момент го смених с друг: д-р Христов от Клиниката по пластична и реконструктивна хирургия, все пак държавна болница. Уважам частните клиники и стремежът на лекарите да ги развиват и инвестират в тях, но когато говорим за сериозна операция с пълна упойка, опитът на специалист с 20-30-годишен стаж не е за пренебрегване. Жертвах хубавите условия заради сигурността. За мен не е достатъчно, че в частните клиники има страхотна апаратура. Исках гаранции, че всичко ще е наред. Това ме правеше по-спокойна.

Платих за операцията 380 лв., отделно за протезите, престоят е 23 лв. на ден. В никакъв случай не съм се стискала. Парите не са проблем за мен. Избрах д-р Христов, защото е оперирал много мои познати. Работата не е в това само да сложиш имплантантите, а така да ги нагласиш, че да изглеждат естествени.

Всички специалисти, при които бях ходила, бяха единодушни, че при моя ръст от 173 см са достатъчни 300 кубика. Спрях се на 325. Съжалявам, че не ги направих малко по-големи. Но се вслушах в мнението на доктора, че протезите трябва да изпълват кожата, без да я пренапрягат, за да не се образуват стрии. Преди носех сутиен 80 В, сега съм чашка С. Когато се меря на кантара всяка сутрин, винаги изваждам от теглото 700 г.

Протезите ми са крушовидни с анатомична форма на фирма "Евросиликон". Кръглите не ми харесаха, стоят някак неестествено. А и самата форма на бюста ми изискваше крушовидни. Разбира се, вариантът някой да е казал: "Въобще не личи, че са изкуствени" го няма. Както каза моя приятелка: "Природата не може да създаде толкова хубаво нещо."

Въобще не почувствах болка след операцията. Пиех обезболяващо от време на време за всеки случай. Единствено ми се гадеше от упойката. Много държах на качествената анестезия, защото след секциото ме болеше зверски. Вече минаха 40 дни, едва от десетина чувствам гърдите като мои. Преди си правех експерименти. Докосвах ги с нещо остро и нищо не чувствах. Сега изтръпването премина. Не мога да си кривя душата - в определени моменти напипвам имплантантите някъде горе. Иначе гърдите са просто твърди, но постепенно почнаха да се поотпускат и поомекват. Като легна, леко се отместват встрани. Ходя нон стоп със специален памучен сутиен без шевове, банели и остри ръбове. За фитнес използвам друг.

Най-много ме интересуваше колко време не мога да вдигам едногодишния си син и да тренирам. Отидох в залата месец след операцията. Докторът въобще не знае, че ходя. Инструкторът даже ми се скара, че съм занемарила упражненията. Склонна съм да му се доверя, защото е тренирал доста жени с изкуствен бюст. Сега правя упражнения за ръце и ходя на бягащата пътека под висок наклон.

След като махнаха бинтовете, видях две неща, които стърчат супер неестествено нагоре. Реагирах остро: "Ама какво сте ми сложили! Направо са ужасни!" След като премина шокът, чувството, което изпитах, беше подобно на това, когато за пръв път видях сина си. Сега нали знаеш какво ще кажат хората? Ако поклатят глава осъдително или не са раждали син, или нямат изкуствен бюст. Не мога да повярвам, че има жена, която да не мечтае за красиви гърди. Ще ти кажа и други разлики между държавната и частната клиника.

Първо, изписват след 3-4 ден, а не на втория. Лично аз имах проблем с едната гърда - след седмица малко прокървих. Второ, трябва да нося специален сутиен 3 месеца, а после нормален до година. Познати, които са си правили операция в частна клиника, твърдят, че са им казали да носят само месец. Забраниха ми и месец да спя настрани, а само по гръб. Две седмици, след като ми махнаха конците, се мазах 7 дни с "Контратубекс". Ако лекарят прецени на контролния преглед, че не зарастват, както трябва, ще ходя на ултразвук в болницата.

Сега всяка седмица съм на контролен преглед, при това безплатен. Ако се реша на друг род пластична операция, не е сигурно, че пак ще отида при същия лекар. Ще направя отново подробно проучване. За мен няма поливалентни лекари. Един е добър в едно, друг - в друго.

Много интересно нещо са жените. Първият им въпрос, като разбраха, че съм си правила операция, беше: "Боли ли? Възхищавам се на смелостта ти." Не съм събирала кураж. Просто го направих. Жена и лавина нищо не може да ги спре. Мисля, че повечето от тях биха си направили, ако не ги беше страх. Мъжът ми го възприе като поредното нещо, което жена му каза, че ще направи и го направи. Нито се възхищава, нито се фука пред другите.

Доскоро зърната ми бяха адски чувствителни. Изпитвах неприятно чувство при пипане. Първия път реагирах рязко и мъжът ми се стресна. Сега чака да му разреша. Ще бъда неискрена, ако кажа, че като вървя по улицата, някой пада. Но усещам вибрациите в погледите на мъжете. Винаги са ме смятали за мъжко момиче. Когато разберат с какво се занимавам, веднага почват разговор за бизнес и пари. Омръзна ми да ме възприемат като делова партньорка. Искам да видят в мен хубавата жена. Мисля, че го постигнах."


снежина вълкова
20 години, модел във визаж модел груп

Нашумя с голата корица на списание "Клуб М" за миналата година, която донесе престижна награда на Photo на фотографа Енчо Найденов. Ходи с широки тишъртки и толкова стегнат в сутиен бюст, че направо не личи да си е правила операция. Чака с нетърпение времето, когато ще носи дълбоко изрязани потници с огромни деколтета, а графикът й е запълнен месеци наред.

"Направих го за самата себе си и в интерес на работата. По принцип съм много слаба и с едър бюст. Повечето ангажименти бяха свързани с тялото ми. През зимата бях на работа в Южна Африка и след 4-месечен престой се озовах от 40 градуса на сянка в сняг, студ и виелици. Отрази ми се много зле, изгубих всякакъв апетит. За около месец свалих 5 кг, които и досега не мога да възстановя. Първо, разбира се, гърдите ми се изпразниха от съдържание. Просто се стопиха. Много тежко го преживях. Започнах да губя и работа. На пролетното прет-а-порте на Визаж колегите ме питаха "Къде са ти гърдите?".

Не исках да чакам нещата да се наредят от себе си, а и женското ми самочувствие пострада. Реших да си уголемя гърдите с операция. Нямах никакви колебания, още повече, че в ЮАР бях с Меги Вълчанова и видях колко е красив бюстът й. Окончателно се убедих, че съм на прав път, след като Виолета Здравкова се появи в "Плейбой". Казах си, че и аз ще си направи толкова естествени гърди. Проучих някои клиники, на които се прави масирана реклама. Отначало се бях спряла на един лекар, но ми казаха да го забравя завинаги, защото момичетата след това имали усложнения.

Миналата година го видели на басейна "Макси" с някаква жена по монокини, вероятно негова пациентка, и ми казаха, че по-ужасен изкуствен бюст не са виждали. Повечето мои познати, които са миналия по този път, ме посъветваха да заложа на сигурното. Тогава се свързах Теди Велинова и я помолих за телефона на д-р Бояджиев в клиника Тривия. Още на следващия ден отидох при него и му казах, че трябва да си направя операцията веднага, за да не се разубедя. За жалост нямаше свободна дата, а и времето съвпадна с няколкодневни празници. Това бяха най-дългите 10 дни в моя живот. Пълен кошмар. Бях полудяла. Денонощно мислех за операцията. Толкова се бях амбицирала да я направя.

Операцията ми излезе 3000 евро. По съвет на д-р Бояджиев се спрях на френските протези "Евросиликон", но не капковидни, а с по-широка основа и разляти настрани. Капковидните, които стърчат напред, нямаше да седят добре на моята слаба фигура, още повече, че гърдите ми още не бяха увиснали. Исках да не изглежда все едно съм си пъхнала 2 ябълки под кожата. Като размер са 280 кубика, едни от най-малките сред моделските. Парите ми дадоха нашите. Винаги са се доверявали на решенията ми, въпреки че баща ми се притесняваше дали вместо да изпиша вежди, няма да извадя очи, защото в рода няма близки с подобна намеса.

Но като разбра, че съм избрала д-р Бояджиев, се поуспокои. Оказа се че, преди време си е правил операция на клепача при него и е доволен от резултата. И двамата ме чакаха пред операционната. Майка ми щяла да припадне от притеснение.
Възстанових се бързо след операцията благодарение на силното ми желание всичко да свърши благополучно. Първото нещо, което съм попитала, след като излязох от упойката, е "свърши ли". После съм заспала.

Когато се събудих, ме болеше ужасно. Чувствах се така, все едно някой ми беше стъпил на гърдите. Кожата там беше толкова опъната, че ме болеше като от изгаряне от слънце. Страхотно напрежение. Ако трябваше тогава да решавам дали да си направя операцията и да преживея тези адски болки, отговорът ми със сигурност щеше да е "не". Едва станах с помощта на сестрата, за да стигна до тоалетната. В момента, когато се изправих, гърдите ми сякаш разкъсаха ребрета и изскочиха из под тях. Прилоша ми. Направо като във филм на ужасите. Спасиха ме препечените филийки с кашкавал и сирене, които ми приготвиха.

Най-вкусното ядене в живота ми. Същата вечер не се удържах и с кански усилия отидох да огледалото. Първата ми мисъл след като видях стегнатите под бинта гърди беше: "Боже, защо ги направих толкова малки!" Видяха ми се буквално като две подутини. Тъй и тъй търпя болки, да бях сложила по-големи. На другия ден при изписването като свалиха бинта и сложих сутиена, ми се стори направо широк. След 5 минути буквално се изпълни - гърдите станаха огромни и направо щяха да се пръснат. Не се харесах и такава. Помислих си, че ще бъда като Памела Андерсън.

Обясниха ми, че след операцията е нормално да ходя с "бомбиран" бюст няколко дни. Болките постепенно утихнаха. След изписването съм изпила само един аналгин. Нямам търпение да изчакам да мине месецът, когато трябва да нося сутиен, за да се порадвам на новите си гърди. Не го свалям за миг, спя с него, пера, суша със сешоар и отново слагам. Д-р Бояджиев ме посъветва да не мажа гърдите с крем срещу белези, а с по-мазни хидратанти. Гърдите ми станаха по-меки и по-малки, чувството за нещо чуждо изчезна, а още няма месец от операцията. Дори смених и размера на сутиена - върнах се отново към 70 В, след операцията носех С.

В агенцията всички искат да пипнат новия ми бюст. Показвам го без притеснение. Преди, ако се събличах за снимки, първата ми работа беше да си прикрия гърдите. Сега не чувствам неудобство. Колежките с опит твърдят, че периодът на ексхибиционизъм и желанието да ходя гола по улиците ще отмине и ще се поуспокоя. Дали сексът е по-различен? Не мога да отговоря на въпроса, защото в момента нямам връзка.

Вече имах първите разголени снимки по бански. Партньорът ми се опули като ме видя: "Откъде ги извади тия бомби?"
Често ми казват: "Снимай се в "Плейбой, за да избиеш парите". Това, че участвам в голи снимки, не значи, че ще се снимам в "Плейбой". Етикетът, който после прикачват на момичетата, не ми харесва. Няма да ставам порноактриса. Въпреки че началото на моделската ми кариера бе "гола" корица, не искам да продължавам така."