Обожавам животните. По едно време отглеждахме вкъщи три пинчера, морско свинче и папагал. Росица Кирилова ме показа по телевизията в своето предаване за животните. Което ме наведе на мисълта, че може би живея малко необичайно. Макар че на мен ми изглежда, че всичко е съвсем в реда на нещата. Не могат например да ме обвинят, че гледам зверове, вместо деца. Защото отгледах дъщеря и син. Те пораснаха сред домашните любимци. И смятам, че това е прекрасно. Научиха се, че не са център на вселената, да се грижат за други същества и какво е безрезервна любов. Често са ме питали защо обичам животни. Не мога да отговоря. Защото става дума за любов. А тя не се изразява с думи, а с емоции.

Чувствата между стопанин и домашния му любимец са толкова силни и в такъв синхрон, че двамата започват да си приличат. Ако не по външен вид, то по характер. Понякога и по двете.

На ЕВА гостуват шест любители на животни, които си приличат по външност и по характер. Те не са публични личности. Всеки е ангажиран с работата и със семейството си. Но отделиха от времето си за продължителен фотосеанс в студио и за разговор заради домашните си любимци. Аз ги разбирам. От сърце желая да ги разберат всички. Или поне да ги почувстват.

мориц - перфектният слушател

Северина Докова, 28 г., директор реклама в сп. ЕВА с домашен любимец - дакел Мориц на 9 г.

Майка й го донесла вкъщи да й прави компания, докато учи за кандидат-студентски изпити. Бил бебе на 40 дни, не можел да ходи, малките му меки крака се огъвали, а ноктите му се закачали по мокета. Приели я, оттогава Мориц й е талисман. По паспорт се води на нея, тя измислила името му. Най-добрата й приятелка имала котка Макс и тя кръстила кучето си Мориц. Той й станал любим приятел.

" Мориц ме третира като по-малка от него, а не като стопанка. Не мога примерно да му кажа къде да се разхожда. Води ме, където си е избрал, и аз го следвам. Все едно ми е покровител. Той си ляга не когато му наредят, а когато му е кеф. Дори да му кажеш да отиде на любимото си място, няма да го направи по заповед. Именно по това си приличаме - и двамата не обичаме да се подчиняваме. От друга страна, винаги ме успокоява, когато съм тъжна или нещо ме боли. В него има състрадание, което ми харесва."

От няколко месеца Северина живее при приятеля си. Мориц останал при родителите й. "И абсолютно всеки път, когато се вмъкне в стаята ми, се качва на леглото и скупчва завивката в единия ъгъл. Нещо като отмъщение, че ме няма, защото му е тъжно. И на мен ми е тъжно, че не сме заедно. Липсва ми начинът ни на общуване. Да си говоря с някого, който ме гледа в очите и ме изслушва, без да е нужно да му обяснявам как се чувствам. Мориц е перфектният слушател. Искам да мога да обичам като него, без едно на ум."

фроги е 5 кг жива любов

Боряна Христова, професор доктор на филологическите науки, директор на националната библиотека "Св. Кирил и Методий" и стопанка на женски мопс Фроги:

"Общуването с животното дава много - безпрекословна любов, радост, усещане за уют и за някаква хармония с Космоса." Обича много животните. Любимото й е хипопотамът. "Намирам, че умее да изразява пряко онова, което иска да каже. Т.е. не е лицемер. А това е много ценно." Вкъщи има колекция от фигурки на хипопотами, редовно гостува на трите хипопотама в нашата зоологическа градина - Цура, Хипа и Норман. Където и да отиде по света, първо посещава зоопарка и спира при хипопотамите. "Изисканият" начин, по който се хранят, ме зарежда с настроение. Моге да ги гледам с часове."

От както се помни, тя има куче или коте, или и двете едновременно. "Тогава усетих голямата разлика между кучето и котката. Котката наглед е по-студено животно, не идва, като я викаш. Но пък е много деликатна, пази личното си пространство и не навлиза в твоето, когато няма нужда от нея. Обаче когато бях тъжна, разстроена, болна, винаги лягаше на гърдите ми." След като домашните й любимци починали, се зарекла повече да не гледа животно. Разбира се, не се получило.

"Една сутрин към 4 часа у нас дойде мой приятел, който се занимаваше с търговия на кучета, и ми донесе Фроги - една топка със смачкана муцунка и цялата трепери. Малък, изплашен женски мопс, опикан по време на превоза от Унгария от други кучета. Като я поех, тя се вкопчи в мен. Гушках я, галих я, накрая й постлах нощницата, с която бях, в кухнята и я оставих да спи. Не издаде нито звук. Мълчи, трепери и ми се радва, иска да покаже, че е добра. Боже, разтопи ме това куче." Бързо свикнали една с друга.

"Няма по-добро същество на този свят от моето куче. Досега на никого не е изръмжало, не се е озъбило, не е ухапало нито куче, нито човек. Ако случайно някой я настъпи или бутне, отива да се извинява: мисли, че щом й е причинил болка, значи тя не е била добра. Смятам, че животът ми нямаше да бъде пълноценен, ако нямах Фроги. Ние сме си еднакви - тя е част от мен.

малката стопанка на "големия" котарак

Анастасия, 3 г., дъщеря на Мария Цанева. Обича много музиката, танците, марковите дрехи, кучетата и любимата си котка Додо - опушен черен персиец.

Додо е "големият" котарак, който Анастасия получила като подарък за рождения си ден на 6 март - опушен черен персиец, рядък цвят за породата, купен също като кучетата от реномиран развъдник. Мария твърди, че Додо е "невероятно невъзпитано животно", защото вече е разровил саксиите на стайните им палми, но Анастасия е на друго мнение.

Докато Додо бил съвсем мъничък и неориентиран в живота, тя не се отделяла от него и постоянно го влачела насам-натам. След като пораснал, започнал да проява котешкия си темперамент. Одраскал един-два пъти малката си стопанка, но и тя проявила характера си. "Продължава да го мачка и да прави с него, каквото си иска", уверява майка й.

йоркширите са хайлайфът вкъщи

Мария Цанева, 31 г., омъжена, майка на дъщеря на 3 г. и син на 9 месеца. В момента е в отпуск по майчинство и освен децата отглежда 7 йоркширски териери - 3 мъжки и 4 женски. На фотографията е с мъжкаря Беси, на година и два месеца:

Беси й е толкова любим, че понякога се обръща към него с името на сина си и обратното. Получила го като подарък за 30-ия си рожден ден от престижен развъдник в Москва . Отишъл да го вземе само мъжът й, защото тя била бременна със сина си и не бивало да пътува.

Била луда любителка на големите породи, докато един йоркшир не превзел сърцето й. Била в 10 клас и се явявала на изложба с куче коли. "Там видях донесен от Швейцария йоркширски териер. За мен това беше любов от пръв поглед. И си казах, че ще имам такова куче. След време купихме първото от Италия - Дона. И тъй като апетитът идва с яденето..." Сега поддържа връзка с доста европейски развъдници и "както аз търся екземпляри от тях, така и те търсят от мен."

Мария е завършила българска филология и журналистика, но не работи по специалностите си. Отдала се е на голямата си страст да отглежда йоркширски териери. Твърди, че по-лесно се отглежда дете, отколкото йоркшир. Тъй като подготвя своите домашни любимци за изложби, те почти през цялото време са със специални ролки за омазняване на козината, неделята е посветена на баня, маски, балсами и т.н. През останалото време се мажат със специални масла. "Както се смее мъжът ми, те са хайлайфът вкъщи. Освен това са невероятни компаньони, а казват, че носят и късмет. Поне на мен винаги са ми носили."

чарли е нашият добър домашен дух

Нели Йосифова, логопед, омъжена, майка на дъщеря на 27 г. и стопанка на ирландския сетер Чарли, който е член на семейството й от 6 г.:

Нели смята, че хората, които не обичат животните, не обичат и себе си, те са озлобени и лоши по душа. Дори външно да не го показват, в тях има нещо не много чисто. "Когато видя някой да измъчва животно, настръхвам. То е все едно да тормозиш беззащитен, например инвалид."

В дома й винаги е имало представител на фауната: папагали, канарчета, таралеж. В чантата си носи снимка с тигърче от нашия зоопарк. Но откакто починала котката й, се зарекла никога повече да не си взема домашен любимец, за да не страда, когато го загуби. Но тогава се появил Чарли.

Донесла го дъщеря й - нещо мъничко, Сега Чарли е добрият домашен дух - търпелив и толерантен като самата Нели, чаровен, умен гальовен. Има само един недостатък. "Чарли си има фотьойл, на който спи. Ако някой седне там, започва да се моли и докато "узурпаторът" не стане, не го оставя на мира.

хрътките ми влязоха под кожата

Емил Иванов, 36 г., строителен техник, женен, с две дъщери на 5 и на 3 г. и с две женски кучета, порода руска хрътка борзой - Луна на 6 г. и Дама на 8 месеца.

Той получава хрътките като зестра от жена си - тя ги отглеждала, доста преди да го срещне. "Дори се шегуваме, че приличам на хрътка и затова ме е избрала." Започнали съвместния си живот с три хрътки. Емил вече бил добър приятел с тях. Докато били гаджета, ходели с тях навсякъде.

Хрътките му влезли под кожата. Луна и Дама са техни потомки. Сега със съпругата си отглеждат едновременно деца и кучета и за тях това е напълно нормално. Емил не може да си представи, че биха могли да живеят без Луна и Дама.

"Хрътките са благородни, дори аристократични и човек може да научи доста от тях. Аз например се научих да гледам по-спокойно на нещата и да не ги драматизирам: всичко забелязвам и виждам, но успявам да си задържа емоциите."

Емил не е присъствал на раждането на дъщерите си, но е помагал да се появят на бял свят Луна и Дама. "На практика видях какво се случва. Вече имам представа какво е изживяла жена ми и това прави връзката ни още по-силна."