фотография FTX студио и личен архивКогато отидеш на гости на Диляна, задължително трябва да седнеш на терасата й, от която имаш страхотна панорама към софийските покриви в карето „Граф Игнатиев“ - „Евлоги Георгиев“ - „Васил Левски“ - „Черни връх“. Диляна ще те почерпи с пашки сир (твърдо и много вкусно сирене от Хърватия) или с плодове от баобаб, донесени от Мали, Западна Африка – приличат на късчета бяла халва с черна ядка вътре, която прозира отвън, - с уговорката, че след като изсмучеш няколко от тях, няма да изпитваш глад цял ден. Как да устоиш на подобно предложение! После ще ти даде да пушиш наргиле с коктейл от аромати на... кока кола и пъпеш или в краен случай индийска цигара, която представлява навит на фунийка тютюнев лист. И ще ти обясни, че растенията, с които е озелеленена терасата й, са кашу, тамарин и помело, засадила си е и баобаб, но още не е поникнал, а в страхотния й аквариум плуват стъклени сомчета, рамирези, трихогастери и всякакви подобни рибки, за които я си чувал, я не...

Диляна Икономова е архитект по професия и собственик на фирма за проектиране. Изглежда като ученичка, а вече е обиколила около 40 места по целия свят, като от всяко от тях има по около хиляда снимки (купила си е доста добър фотоапарат и твърди, че съжалява, че няма достатъчно време да се занимава сериозно с фотография).
Едната стена в кокетната мансарда на Диляна е заета от дълга полица, на която са подредени странни стъкленици, пълни с нещо, на пръв поглед приличащо на различни видове подправки. Само че това не са подправки, ами пясъци. Диляна колекционира пясъци от всички места, на които е ходила – пустини, вулкани, морета, океани, брегове на реки. Има нежни пясъци, меки като пудра захар, има каменисти, едрозърнести, има лъскав черен пясък, който на слънцето се нажежава като жарава, има червени, жълтеникави, дори бледозелени... Всеки от тях си има своята история и Диляна може да разказва с часове. „Имам приятели, които също като мен много пътуват и понякога след пътуването си идват директно в къщи и си изтръскват маратонките на пода. Ама аз такива пясъци не приемам – трябва аз да съм ги взела и освен това задължително снимам точно мястото, от което е взет пясъка.“ Идеята за колекцията от пясъци хрумва на Диляна спонтанно, но скоро след като вече е затворила в кутийки първите си три пясъчни купчинки, тя се запознава в Париж с двойка французи, които събират пясъци в лабораторни колби и после ги превръщат в част от интериора си. Тя решава да направи същото.
„Плажът“, островите Пи Пи
Диляна е ходила на онзи прословут плаж от едноименния филм на Дани Бойл с Леонардо Ди Каприо в главната роля. Когато видиш снимката й от там, ти се струва, че е някакъв монтаж. Все едно е влязла във филма. Мястото е в Тайланд, на островите Пи Пи, до остров Пукет. Диляна го намира за красиво, но само във варианта, в който е във филма – т.е. населен с група приятели, вид комуна. „Когато бяхме обаче там, имаше страшно много туристи. Заради шумът, който се вдигна около филма, мястото е просто пренаселено и вече съвсем не прилича на Изгубения Рай.“
Коледа на Килиманджаро, височина 5861 м.
„Да, бях на 5861 м височина. По време на този трек всъщност празнувахме Коледа, ако може да се нарече празнуване. Истинският празник беше на върха. Виждаш как слънцето изгрява под теб, някак в краката ти, беше невероятно. По време на изкачването пейзажите непрекъснато се сменят – най-напред истинска дива джунгла, после странни ниски дървета, които изглеждат като омагьосани, обвити в мъхове и дълги лишеи, после нещо като лунен пейзаж и накрая глетчери – блестящи, стъклени.  Всъщност в последния етап от изкачването към върха, което продължава около 10 часа, се движиш само през нощта, защото ако е светло и видиш какво те чака, никога няма да тръгнеш.“
Кеф без SPF - Индонезия, о. Ява
„Реших, че ще ходим на някакви готини плажове, и си купих снежнобяла плажна кърпа, великолепна широкопола шапка, тъмни очила и, разбира се, два различни вида SPF-продукта – автобронзант и обикновен. Обаче така се случи, че попаднахме на най-странния плаж на света. Няма шезлонги, няма кърпи на плажа, няма чадъри. Всички се разхождат с каляски, теглени от коне, и това им е плажът. Прибрах spf-ите в чантата, извадих фотоапарата и...“
второ пътешествие до Тайланд - чипс от хлебарки
Казахстан – кучешко за обяд
„Голяма работа!, казва Диляна. - Хлебарките са добре препечени, изобщо не усещаш нищо гадно или неприятно и дори са вкусни. Е, не мога да кажа, че са ми харесали чак толкова, че и сега ми се прияждат от време на време...“ Опитвала е и кучешко месо в Казахстан. „Слава Богу, беше толкова подправено, че не усещаш, че е кучешко.“
о. Занзибар, Танзания - пленници на прилива
Това е най-страшното преживяване на Диляна от всичките й пътувания. Двамата с приятеля й се разхождат по безкрайно дългата пясъчна ивица и в един момент, тъкмо когато се намират под голям коралов риф, идва приливът. И идва много бързо. В тях са документите, парите – все неща, които трябва да останат сухи. Водата приижда, приижда. Невъзможно е да се катерят по кораловия риф, понеже той е с обратен наклон. Добре че се появява някакъв местен човек, подава им ръка и им помага да се качат горе. „Водата беше стигнала над гърдите ни, с две ръце държахме над главата си документите и парите. После, след като човекът ни помогна, си нарязахме джапанките на острата повърхност на рифа. Тогава разбрах защо местните си правят чехли от автомобилна гума – с много дебели подметки.“
щастливият град, но не и ако си котка
Солта идва от Север. Златото идва от Юг. Парите идват от страните на белите хора. Но истинските неща, интересните истории и думите на боговете можеш да намериш само в Тимбокту.
Диляна ми изрецитира това поетично описание на град Тимбокту, открито в древен манускрипт. „Тимбокту е град, който пустинята бавно и постепенно превзема – разказва Диляна. - Улиците му са пясъчни, подовете на къщите и на хотелите му са пясъчни. Навсякъде само пясък, пясък, пясък. Освен това сякаш си във филма „Боговете сигурно са полудели“ - една пластмасова бутилка е абсолютна атракция там, защото те просто нямат пластмаса, никаква. За съдове използват различни по размери издълбани тикви, наречени карабаш, които приличат на нашите кратуни, но са по-леки. Дори стъкло нямат. И са много щастливи. Защото са наясно, че всичко, което могат да получат в повече от това, което имат, им е излишно.“  Тимбокту е лошо място за живеене само за котките. На тях дори изобщо не им се получава живеенето там, защото ги ядат. Освен че ги ядат, ги одират и мятат кожите им върху електрическите жици. Диляна попитала местните защо го правят, но така и не получила пълноценно обяснение.
плажът Гоа в Индия и Прем Джошуа
Диляна отива с компанията си на концерт на Прем Джошуа – култов fusion музикант от немски произход. За самия концерт жените от компанията се обличат в индийски сарита. Оказва се, че сред хилядите, дошли на концерта на Прем, има само още едно момиче, облечено в сари. Става ясно, че и тя е българка. След този концерт Диляна и цялата българска група канят музиканта да направи концерт в България и той им отговаря: „О кей, само го организирайте.“ Така Прем Джошуа идва в България, заедно с групата си и всички спят в мансардата на Диляна.
Това са само няколко от пясъчните истории на Диляна, а в стъклениците й са затворени още много. Тя ми обяснява, че след всяко пътуване компанията се събира и си правят афтъртрип партита, на които споделят пътешествията си. Макар и само на думи, в снимки и в храна – всеки носи нещо за хапване от местата, на които е бил, специално за приятелите. „Всъщност без тези партита – казва Диляна - пътешествията нямат никакъв смисъл.“ После ми подарява стъкленица с пясък от островите Пи Пи – с пожелание да отида там.