Повече прилича на рая остров Локрум – покрит с пинии, евкалипти, кипариси, има маслинова горичка и свободно разхождащи се пауни. Въздухът е като лимонов фреш, а цялото му крайбрежие е пригодено за плаж – скали със спуснати в прозрачната вода стълбички. 
Между Локрум и Дубровник непрекъснато циркулират лодки от всякакъв калибър. С някои от тях може да се обиколи и целият залив с Елафитските острови, а през лятото плава ферибот четири пъти дневно. Не се изненадвайте, ако срещнете тук яхтата на Абрамович. Местните жители, наследници на славяни, византийци, кръстоносци, сефарадски евреи, венецианци, французи и какви ли още не племена и народи, са толерантни и ненатрапчиви хора – казват, че тук и Майкъл Дъглас би се чувствал анонимен по улиците, стига да не го разпознаят японските туристи с камерите...
На обяд, когато двама бронзови рицари, които местните наричат мило Маро и Баро, ударят камбаната на часовниковата кула, целият стар град замирисва на риба. Дори малкият площад зад църквата Свети Влахо (покровителят на Дубровник, може да се поклоните пред мощите му) от пазар се превръща в ресторант под големи бели чадъри. И туристите, грохнали от обиколката на крепостната стена, похапват прословутата местна супа от миди (казват им мушуле) и прясна риба.
Така е, големият стар европейски търговски център на Адриатическо море живее и диша благодарение на туризма. Веднъж разрушен до основи от земетресение през ХVІІ век, той е издигнат отново с всичките си църкви, манастири и фонтаните Онуфри (наречени така в чест на италианския архитект, построил водопреносната мрежа). Останалите зад крепостните стени 800 жители на старата част от града (от общо около 40 000) са се примирили с участта да бъдат постоянно като в Биг Брадър – туристите от височината на крепостната стена снимат дори неоправените им легла. Обаче имотите тук са достигнали космически цени от 15 000 евро на квадратен метър дори и след разрушителните бомбардировки по време на войната в бивша Югославия. Една от най-старите сгради е превърната в луксозен хотел – нощувката в Пучич Палас струва 800 евро. Има обаче избор от далеч по-удобно разположени до самото море хотели, някои от които със собствени плажове.

Как да стигнете: най-добре е по море – Дубровник е спирка по пътя на круизните кораби в Средиземно море, иначе пътят е през Белград и Загреб и после по недостроената все още магистрала през Динарските планини.

Какво да си купите: Хубава е местната паста от трюфели, на пазара предлагат интересни ракии (има и от маслини), везани торбички с ароматни билки и ръчно плетени дантели.