Мемоарите на дявола

Първооткривателят на най-красивите „девственици" на съвременното кино Роже Вадим обича да представя себе си като демон-изкусител, който може да сложи в краката на своята избраница целия свят.

по материали от интернет и книгите на автора 03 March 2007

Умението му да намира най-красивите жени, да ги превръща в звезди, да ги обича и след това да ги „пусне на свобода" е неговият неповторим талант, неговият божи дар. Своите спомени, посветени на жените, които е превръщал в звезди, режисьорът е събрал в книгите си „Мемоарите на дявола", „Изгладнелият ангел", „От звездите - към звездата", "Влюбеният безумец".


Роже Вадим, или по-точно Роже Вадим Племянников, произхожда от стар дворянски род. Както обичал да разказва самият той, родът му води корените си от Чингис хан, който завещал на един от своите племенници частица руска земя. Бащата на бъдещия режисьор Игор Николаевич Племянников се е родил в Киев, но след Октомврийската революция избягал съвсем млад в Париж. Говорел прекрасно френснки, получил без усилия френско гражданство, завършил блестящо Школата за политически науки и започнал да се изкачва по стълбицата на дипломатическата кариера. Оженил се по любов за французойка от Прованс - Мари Антоанет Ардилуз. На 26 януари 1928 г. в Париж им се родил син. За да угодят едновременно на френските закони и на руските родственици, го кръстили Роже Вадим. След години момчето ще се подписва само с тези две имена, превръщайки ги в звучен артистичен псевдоним. „Що се касае до възпитанието и културата, аз съм, разбира се, французин - казвал Вадим. - Но по отношение на живота, за разлика от прагматичните французи, аз съм по-скоро руснак."

Смесването на културите, езиците и традициите, постоянното пътуване от място на място определили характера му. Той очаровал жените с неописуема смесица от талант, щедрост, искреност и светска обиграност, бохемски размах и премерена деловитост. Детството му е преминало в Александрия, Египет, Кайро и Истанбул, където баща му е работил в консулските служби. Когато внезапно умрял, Вадим бил на девет години. С майка си се прибрал във Франция, в Прованс, а след края на Втората световна война се заселили в Париж. Вадим бил разностранен талант, но това му пречело да се съсредоточи върху нещо конкретно.Сменял един след друг лицеи и с усилие станал бакалавър по обществени науки. Но сърцето му било в изкуството. Неговата общителност, обаяние и артистичност бързо му извоювали място в тогавашната театрална бохема на Париж. Амбициран, Вадим се записал на уроци при учителя на Жан Маре и Марсел Марсо, но скоро станало ясно, че от него няма да стане велик актьор. Бликащата енергия се канализирала в роман - първият му роман, написан 1947 г., в който следвоенен Париж е пресъздаден през очите на един млад, амбициозен мъж. Романът му е разбит на пух и прах от писателя Андре Жид, когато младият Роже се осмелил да му го покаже. Но Жид го запознал с режисьора Марк Алегре, който го взел за свой асистент. Работа интересна, но слабо платена. За да си докарва пари, Вадим работел за вестници и пишел сценарии. Попаднал му брой на лъскаво дамско списание, чиято корица приковала вниманието му. Текстът гласял, че на корицата е снимана някоя си ББ. Вадим възторжено нахлул при Алегре: именно такова момиче е необходимо за новия му филм! Режисьорът дълбоко се съмнявал, но все пак поръчал на Вадим да се срещне с нея и да разузнае. Вадим взел присърце задачата и още на стълбището към заведението на първата среща двамата разбрали, че са влюбени. Стълбата, както станало по-късно ясно, водела към славата.

Бриджит Бардо - първата

Девойката се наричала Бриджит Анна Мари Бардо и била само на 15. Баща й, военен в оставка, прекарвал дните си в собствената си химическа фабрика, а нощем пишел стихове. Майка й развихряла своя артистичен темперамент сред малобройната публика на семейството си. В детството си Бриджит, по прякор Бобо, страдала заради късогледите си очи и изпъкналите едри зъби. Спасение намирала в танците - още на 12 издържала конкурс и постъпила в Националния институт по танци при най-известните майстори. Макар че скоро скъсала с танците, тези уроци й дали леката и грациозна походка, която камерата толкова обожавала.

Майка й решила да открие собствен магазин за шапки на Рю де ла Помп, а в качеството на манекенка се вживяла самата Бобо, която се въртяла с балетни стъпки и шапка на главата сред стойките. Именно там я забелязал стилистът на списанието и така тя попаднала на корицата. Родителите й били против и Бобо изпаднала в истерия. Затова измислила псевдонима, превърнал се по-късно в легендарна абревиатура.

Поканата на Алегре да участва във филма му предизвикала семейна буря. Само дядо й се застъпил със знаменитата фраза: „Ако на едно момиче му е писано да стане курва, то ще стане и без киното. Ако не му е писано, никакво кино не е в състояние да я превърне в такава." И така я пуснали на пробни снимки. В мемоарите си Бардо пише за първата си среща на снимачната площадка така: „Вадим нищо не говореше, но ме гледаше така хищно и ме плашеше, и привличаше едновременно, чувствах, че не съм на себе си." А Видим описва същия момент така: „Най-много ме поразиха стойката и походката й. А също и тънката й талия. Царствено изправената глава. И особеният й маниер да наблюдава хората." Започнали да се срещат тайно, Бриджит бягала от училище, защото школата на Вадим й се струвала къде-къде по-важна. Родителите й научили за връзката й и се наложило да покани Вадим вкъщи. Любимият предизвикал шок: дългокос, небрежно облечен, говорел разни странни неща и бил без постоянна работа. Бриджит го защитавала от все сърце: той е талантлив, ние се обичаме, баща му е бил дипломат! Семейният съвет не се трогнал и решил да я прати някъде по-далече, например да учи в Англия. Малко след това, когато родителите й отишли на театър, Бобо включила газта и сложила глава в печката. За щастие спектакълът бил отменен и родителите се върнали скоро, преди да се е случило нещастието. Това ги накарало да капитулират, като поставили условие - никакъв брак до навършване на пълнолетие и никакъв секс! Последната забрана закъсняла безвъзвратно. Бриджит вече успяла да забременее и да направи аборт в Швейцария. Но родителите никога не узнали за това.

За да издържа бъдещото семейство, Вадим постъпил на работа в „Пари Мач", а Бриджит приемала всички предложения за снимки. На 20 декември в кметството на 16-и окръг бил регистриран брак на Роже Вадим и Бриджит Анн-Мари Бардо.

Първите години от брака им били много трудни. Тогава, спомня си Бардо, „ние страшно мизерствахме." Живеели в ужасна квартира от две стаи без всякакви удобства. „Нищо не ни вървеше. Ние понасяхме неприятните последици от липсата на пари: безнадеждността, всекидневната рутина и абсурдните скандали за дреболии", пише Бардо. Тя се снимала в евтини филми-еднодневки, правила снимки за списания, а Вадим пишел сценарии и статии и образовал своята Бри-Бри. Един от сценариите написал специално за нея. После узряла идеята да я снима сам като режисьор, а приятелят му да намери пари. Парите не стигнали и затова във филма тя е боса, в евтина раздърпана поличка по прашните улици на провинциалното градче Сен Тропе. Изсветлили й косата, но за професионален грим и прическа пари не стигнали, затова тя изглежда точно като момиченце, което само се е гримирало несръчно. За партньор на Бриджит бил избран никому неизвестният Жан Луи Трентинян. Ето още една звезда, открита от Вадим - той го намерил в малък театър и бил поразен от неговото изразително лице и мъжка харизма. Бриджит го намразила от пръв поглед, но докато вървели снимките, тази неприязън се превърнала в страст. Вадим усещал, че я губи.

„Бързо забелязах как между тях се ражда симпатия и любов. Оставих се на течението." Реалната любов вдъхнала живот на екранната и филмът „И Бог създаде жената" се пръвърнал от обикновена история за любов и измяна в култова лента за свободата на чувствата. Бриджит Бардо пише в мемоарите си: „С Вадим вече живеехме като брат и сестра. Аз оставах безкрайно привързана към него, той ми беше опора, приятел, семейство. Но не възлюбен. Отдавна бях изстинала към него. А към Жан Луи изпитвах истинска страст..."

Когато филмът излиза на екран, произвежда ефекта на взривена бомба, за което нито Вадим, нито Бриджит са готови. Самият Вадим се удивлява: „Казват, че съм искал да покажа образа на типичната девойка от 50-те години, но това не е вярно. Аз исках да покажа особена девойка, с особен харектер, а не някакъв обобщен образ. Тези сцени, които се окачествяват като смели и провокационни, на мен ми се струват изтъркани и бях много удивен, че изведнъж се появиха проблеми с цензурата. Струваше ми се, че грешката на филма са баналностите, а не някои волности."

Въпреки разминаването с критиката Вадим е признат за режисьор на десетилетието, а Бардо става звезда за една нощ. Нейната героиня Жюлиет се превръща в знаме на сексуалната революция - смела, свободна жена-дете, безгрижна и необуздана, която сама избира кого и как да обича, готов образец за подражание от двете страни на океана. Френските вестници пишат, че Бардо е тема на 47 от 100 разговора, а младите жени започват да се обличат като нея, да имитират свободно пуснатите й коси, привързани с лента, и нацупената й полуусмивка.

Бракът на Вадим с новата икона на киното се разпаднал, но двамата продължили да работят заедно. Добрите им отношения се съхранили до смъртта на режисьора. ББ винаги можела да му се обади, да му поплаче на рамото и да му поиска помощ. Разделяйки се и с Трентинян, тя се хвърля с главата надолу във водовъртеж от любовни романи, които й спечелват славата на най-мощната европейска сексбомба, най-желаната жена и жива легенда на киното. Прав бил Вадим, предричайки й славата на недостижима мечта за мъжете. След като ББ се жени за актьора Жак Шарие през 1959 г., партньора й в „Бабет отива на война", хиляди французойки копират сватбената й рокля: на ситни бели и розови карета, с панделка от английска дантела. Дори Джон Ленън искал от първата си жена Синтия да прилича на Бриджит. Митът ББ владее въображението и умовете цели 20 години - небрежно разбърканите руси коси, опушените очи с плътна черна линия, маниерът да издува устни... Бриджит се уморила от този мит преди другите и през 1973 г. напуска киното, посвещавайки живота си на закрилата на животните. Един от малкото хора, останали в новия й живот, е Вадим. След неговата смърт тя признава, че не го е оценявала справедливо преди развода:

„Чак след това разбрах колко щедър и добър човек е. Мек и елегантен. Умен и съблазнителен. Той никога не излиза от кожата си. Истински джентълмен - и по същност, и по поведение."

Анет Стройберг - кариеристката

Следващата жена на Вадим станала 19-годишната датчанка Анет Стройберг. Красива и бедна, тя мечтаела да се снима в киното. Бракът с режисьор й се струвал най-правилния начин, а Вадим - най-правилния режисьор. Анет пристигнала в Сен Тропе, където се заселил Вадим след филма „И Бог създаде жената", филмът, който превърна градчето в култово. Пристига с една рокля в куфара си и наполеоновски планове в главата. Роклята продава, за да купи подарък на Вадим за рождения му ден. И успява- през 1958 г. става госпожа Вадим.

Двамата се връщат в Париж и той се заема да я прави звезда. Снима я в „Опасни връзки", където партньори са й Жерар Филип и Жана Моро, а после - в „ Да умреш от удоволствие". Превръщането й в звезда обаче не се случило. Вадим не можел да направи нищо с жена, която не искала да учи актьорско майсторство, а смятала, че красотата й и името на мъжа й са достатъчни. Отказала дори да оправи акцента си с педагог по сценична реч. Творческият им съюз се разпада, точно както и бракът им. С дъщеря им Натали, която се родила преди сватбата, се занимавал предимно Вадим. Анет правела истерични сцени, тръгвала си, после се връщала. Когато разбрала, че заедно с мъжа си губи и всякаква надежда за слава, вече било късно. Вадим бил насочил вниманието си към друга.

Катрин Деньов - аристократката

Веднъж на танци Вадим срещнал известната актриса Франсоаз Дорлеак. Тя била придружена от сестра си Катрин, срамежливо създание с тъмни дълги коси и плътно закопчана до брадичката блуза. „В тази вечер, когато се срещнахме, тя танцуваше чарлстон, който отново се беше върнал на мода. На нея й харесваше да се смее и да върви през живота, ту смеейки се, ту мръщейки се", пише Вадим за Катрин. А Деньов признава: „Влюбихме се за една вечер." За разлика от Бриджит и Анет, Катрин произхожда от актьорска фамилия и от тринайсетгодишна се снима в киното. Сестрите й Силвия и Франсоаз започнали своите кариери още в юношеството си, а Катрин била затворена и мълчалива и приемала киното само като начин за изкарване на пари. Семейството не й възлагало големи надежди. "Смятаха, че не съм просто плаха, а ограничена", казва после Катрин. Единствено Вадим и неговата любов били способни да извадят потенциала й наяве. Загърбвайки общественото мнение, Катрин се пренесла в квартирата на Вадим и скоро се почувствала в свои води. Занимавала се с домакинството, водила сметките и възпитавала малката Натали. Гостите били очаровани от нейната веселост и лек характер. Отначало отказвала да се снима при Вадим и приемала второстепенни роли, предложени от други режисьори. Постепенно изграждала свой екранен образ. Но не без помощта на Вадим - той я съветвал да вземе фамилията на майка си, за да я различават от сестрите си, да изруси косата си и да отслабне с 10 кг. Той сменил гардероба й и я превърнал от свита ученичка в млада лейди. Късите й рокли в пастелни цветове и семпла линия подчертавали нейната свежест и невинност. За снимките във филма „И сатаната прави там бал" от брюнетка Катрин се превърнала в златиста блондинка. Най-шокиран от промяната бил самият Вадим - та тя толкова напомняла Бриджит! Критиката също го забелязала, но допълнила, че в Катрин има повече интелект. Това особено силно се усеща в първия голям филм на Деньов, режисиран от Вадим „Порок и добродетел", излязъл на екран през 1962 г.

В края на същата година Катрин разбрала, че е бременна. Двамата имали желание да се оженят, макар че Вадим още бил официално женен за Стройберг. След всички формалности по развода и подробния договор за разделяне на имуществото той направил официално предложение на Катрин. Мечтаели да се оженят на Таити, но в последния момент всичко се провалило. В навечерието на сватбата позвънила Анет и заплашила, че ако замине, ще си вземе Натали. „Да се разделя с обожаваната си дъщеря беше невъзможно - пише Вадим. - Катрин, струва ми се, ме разбираше, но от този ден нещо в нея се промени." Когато на 18 юни 1963 г. се родил синът им Кристиан, двамата знаели, че не могат да бъдат семейство. Но има и друга версия. Реакцията на критиката за филма им не била така възторжена, както очаквал Вадим. Деньов го обвинявала, че се опитвал да направи от нея втора Бардо, а тя искала да бъде първата Деньов. Веднъж, говорейки на тази тема, Вадим изтърсил: „Как да ти обясня разликата между брилянта и стъклото?" „Когато взех решение да родя детето, вече знаех, че ние не можем да бъдем семейство. Но Вадим ми беше нужен като баща на моето дете", пише Деньов. Когато Катрин се снимала в своя следващ филм „Шербургските чадъри", превърнал я мигновено в световна звезда, в сърцето й още имало любов към Вадим. Тя получила в Кан "Златната палма", но загубила Вадим, макар че останали добри приятели.

Поздравявайки Деньов със сватбата й (тя скоро се жени за фотографа Дейвид Бейли), Вадим й пратил бележка: „Прости ми, до днес не разбирах колко си ми скъпа." Критиката смята, че хладният поглед, вътрешната драма и типичната затвореност, свойствени за героините на Деньов, са следствие от несполучливия й роман с Вадим. „Катрин - това е единственият ми грях", признава Вадим. След развода с Бейли тя не се омъжва повече, а дъщеря си Киара от връзката с Марчело Мастрояни отгледала сама. Винаги, когато имала нужда от него, Вадим се оказвал наблизо. Даже след много години Деньов признавала: "Вадим има изключителен чар, който така неотразимо действа на жените. На мен ми е трудно да обясня в какво се състои - маниерът му да говори, да се усмихва, гласът му. Той е истински рицар, един от най-верните и предани мъже, които съм познавала."

Джейн Фонда - бунтарката

Само седмица след раздялата с Деньов Вадим се запознава с нова муза. Джейн Сиймур Фонда (своето име тя получава в чест на любимата жена на известния с похожденията си крал Хенри VIII). Джейн била на 26 и вече доста известна в САЩ, носителка на Златен глобус за най-обещаваща млада актриса. При това - дъщеря на прочутия Хенри Фонда. Когато купили филмите й за разпространение във Франция, продуцентите настояли да я представят като „американската Бардо", защото освен поразителната прилика, у Фонда се чувствала лекотата и артистичната фриволност на Бриджит.

Вадим мечтаел да работи с нея, но на всичките му опити да установи контакт получавал отговор, че мис Фонда не вижда възможност за сътрудничество с г-н Вадим. Накрая продуцентите на Вадим успели да постигнат своето - организирали среща на двамата. Фонда била резервирана - твърде много е слушала за таланта му да съблазнява жените. „Той запалва звездите, той създава сексбомби, а аз съм сериозна драматична актриса, играя роли на проблемни жени, не ме интересуват връзките с режисьорите." На срещата тя отишла в джинси и яке, без грам козметика, не желаейки да провокира Вадим. Но именно с това и го покорила. Продуцентите на филма му „Въртележка" я склонили да участва в него. В началото отношенията им били много трудни. „Джейн беше доста агресивна за мен", спомня си Вадим. Скоро обаче двамата установяват, че са силно влюбени. Джейн открито отричала брака и предпочитала „свободните, радостни отношения". Вадим обаче имал лошия навик да се жени за жените, в които е влюбен. И скоро успял да я накара да се откаже от убежденията си. Оженили се на 14 август 1965 г. Само пет дни по-късно Катрин Деньов се омъжила за Дейвид Бейли, а след половин година Бриджит станала жена на милиардера Гюнтер Закс. И трите брака били краткотрайни...

По признанието на Вадим той бил щастлив с Джейн както никога досега. „Във физически и всякакъв друг смисъл нашите отношетния бяха идеални. Аз обичах нейната страна, приятелите й, семейството й, тя оцени Франция и моите приятели. Обединяваше ни общото любопитство към хората и предметите, вкусът към пътешествията." Джейн имала лек, светъл характер, била добра, остроума и неизменно весела. Дори мимолетните увлечения на Вадим не разваляли настроението й. За нея, както и за него, била важна творческата страна на връзката им. Вадим започнал да я снима във филм и съвсем съзнателно напластявал върху образа й имиджа на сексуално котенце, по маниера на Бардо. На Джейн това й харесвало, още повече че по този начин популярността й бързо растяла. Вадим се отнасял към нея като към професионална във висша степен актриса, на която е нужно само да добави капка увереност в своята женска привлекателност. И се справил отлично с това - превърнал Джейн в една от най-сексапилните актриси на своето време. Двамата си купили къща на 60 км от Париж, където Джейн собственоръчно садила дървета, много пътували и се веселили. По време на ски-ваканцията в Алпите Джейн забременяла и на бял свят се появила дъщерята Ванеса (1968 г.). Точно по това време на екран излязъл филмът „Барбарела", където Вадим бил режисьор и съсценарист, а Фонда играела главната роля. Филмът, заснет по популярен френски комикс, станал начало на тенденция, въвеждайки „космическата еротика", както пишат критиците. „Барбарела" счупил всички рекорди по гледаемост. Джейн, облечена във футуристични костюми от Пако Рабан, с разпилени къдри и препасан бластер, станала образец за стотици хиляди подражателки и обект на сексуалните фантазии на мъжете.

Опасявайки се да не й лепнат трайно етикета на сексбомба, Джейн приела предложението на Сидни Полак да се снима във филма му „Уморените коне ги убиват, нали?". Вадим придружавал жена си на снимките в САЩ. За филма актрисата била номинирана за Оскар, но го получила едва през 1971 г. за ролята си на проститутката с добро сърце в „Клут". Джейн и Вадим се заселили в Ню Йорк и се хвърлили презглава в шумния светски живот. Модните ресторанти, светските партита и прочутата „Фабрика" на Анди Уорхол със своите - дали жители, дали експонати, били средата, от която Вадим черпел идеите си. Но зад привидно щастливия им брак се криела драма. В своите мемоари Джейн Фонда признава открито, че Вадим се опитвал да пробуди сексуалността й, като я заставял да участва в групов секс. Често Джейн била принудена да дели семейното легло с проститутка, която Вадим водел със себе си вечер. „Аз успях да се убедя, че това е прекрасно и дори че го искам, макар че всъщност всичко това разбиваше сърцето ми", пише Фонда. Един от постоянните им партньори бил травеститът Джеймс Слетъри, прославил се във „фабричните" филми в женския образ на Кенди Дарлинг.

Филмите, които Вадим снимал в САЩ, се проваляли един след друг. Джейн повече не го вдъхновявала, а в живота му имало все по-малко място за кино и семейство. В живота на Джейн също се появили по-важни неща - борбата за справедливост. Тя защитавала яростно правата на индианците, на жените, на сексуалните малцинства, държала речи против виетнамската война. В деня на Свети Валентин 1970 г. тя обявила, че напуска Вадим, и оставила дъщеричката на неговите грижи, отдавайки се изцяло на политическа дейност. Вадим нито могъл да разбере, нито да прости. „Откровено казано, не знам кое е по-обидно: да изгубя жена си заради някакъв китарист, или заради някаква идея", казвал той. Отначало Ванеса живеела само при баща си, а когато Джейн скъсала с политиката, започнала да пътува между домовете на родителите си. Вадим много обичал своите деца, особено дъщерите, които отраснали с него, и се стремял да не им липсва нищо. В края на живота си той споделя, че е щастлив, защото „децата ми ме обичаха повече, отколкото заслужавам".

В края на 1972 г. Джейн заявява на Вадим, че е бременна и ще се омъжи за политическия активист Том Хейдън. И така, третият брак на Вадим е официално анулиран. През 80-те години героинята на националната съпротива станала пропагандист на аеробиката и здравословния начин на живот, пример за подражание на милиони жени. През 1991 г. е третият й брак с медийния магнат Тед Търнър, тогава Джейн е на 54.

След развода с Фонда Вадим се върнал във Франция и се опитал да възстанови прекъснатите си връзки в кинематографията. Снимал „Дон Жуан 73" (или „Ако Дон Жуан беше жена") с вярната си приятелка Бриджит Бардо в главната роля. Филмът нямал успех, както и телесериалите и спектаклите, в които се снимал като актьор.

В този период Вадим се оженил за четвърти път за Катрин Шнайдер, дъщеря на стоманен крал, скромна и свита, която никак не се вмества в ролята на спътница на професионалния Дон Жуан. От този брак режисьорът има син Ваня.

Мари Кристин - вярната

На 63 Вадим се жени за пети път. Неговата избраница била Мари Кристин - Баро, племеница на прочутия актьор и режисьор Жан Луи Баро. Годината е 1990. По ирония на съдбата в кметството, където се женили, стоял бюстът на Мариана, националният символ на Франция, за който е позирала първата жена на Вадим - Бриджит Бардо. „Аз мислех, че той се жени само за красиви жени, богини на киното, а аз не се смятам за такава", казала Мари Кристин. Очевидно Вадим бил на друго мнение.

Този брак бил най-щастливият за него. За нея той поставил спектакъла „След година на същото място". „Тя е първата, която се съгласи с основния принцип в живота ми: никога да не разваляме с безмислени кавги главното в живота ни, независимо от обстоятелствата и желанието за лидерство. До Мари Кристин второстепенните въпроси създаваха в моите отношения някаква отмосфера на безпокойство, лукава неувереност, накратко, надвисваше вечната неизбежна катастрофа. За всичките години ние не сме се карали нито веднъж. Сега това е един от най-прекрасните периоди в живота ми. Пълно сходство на възгледите, сексуален разцвет. Досега съм вкусвал само трохите от това щастие."

Вадим се отдал на литературата. Една след друга излезли книгите му „Мемоарите на дявола", „Изгладнелият ангел", „От звездите към звездата" и „Влюбеният безумец". Основно те са посветени на великите му жени. Как ги е намирал и покорявал. „ Аз очевидно съм надарен с някаква вътрешна антена, позволяваща да уловя желанията на слабия пол. В противоположност на Дон Жуан, който ги подчинява на своята воля, превръща ги в робини, аз се стремя да разбера женската душа, какво я вълнува и безпокои. И затова обикновено ми отговарят с взаимност." С всичките си жени той успял да запази приятелски отношения. Като доказателство може да се разкаже една случка. На снимките на „Въртележка" с Джейн Фонда Вадим паднал и счупил ключица. На снимачната площадка била бившата му жена Анет Стройберг, която веднага се притекла на помощ. Узнала за случилото се, от снимки наблизо дотичала Катрин Деньов. Трите - Джейн, Анет и Катрин, заедно го настанявали в линейката, когато минала Бриджит Бардо. Оставяйки ангажиментите си, тя се присъединила към женския ескорт до болницата.

Отново четирите се събрали на погребението на Вадим. Заедно с останалите му две жени и всички, които е обичал - децата и приятелите му, поклониците и може би - тайните любовници. Той умрял на 11февруари 2000 г. от рак и бил погребан в Сен Тропе, града, който прославил и където прекарал последните си години. Бардо казала пред медиите: "Смъртта му е истински шок. Моето усещане е , че липсва част от моята душа." Деньов пристигнала със сина си Кристиян, който дебютирал във филм на Вадим. Анет - с дъщеря си Натали, станала режисьор на документални филми. Джейн - с Ванеса, Катрин Шнайдер - със сина си Ваня, студент по философия и поет, в когото най-силно се усещала руската душа на Вадим. „Аз отреждам на себе си скромната роля на шлифовчик на диаманти - казва за себе си Вадим. - Мисля, че всичко съм правил, както трябва. Съдете сами - за бюста на Мариана, който украсява всички кметства в страната, французите избраха в следвоенните години две мои жени - първо Бриджит Бардо, а след това Деньов." Вадим не бил никак скромен, но трябва ли мъж с таланта да обича да бъде скромен?

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР