Някой бе казал, че Джери Брукхаймър е потрошил повече коли, спасил повече планети и взривил повече самолети от всеки друг на земята. Наричат го  г-н Блокбъстър, тъй като е продуцирал едни от най-касовите холивудски мегахитове - „Флашданс“, „Топ Гън“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Армагедон“, „Карибски пирати“, „Лоши момчета“, „Да изчезнеш за 60 секунди“ и още стотици други.

Роден е в бедно еврейско имигрантско семейство, което се преселва от Германия в Детройт. Единственото достъпно развлечение за Джери като дете било киното през уикенда. По-късно той учи за кратко стоматология, но завършва психология. Твърди, че за един добър продуцент е много по-важно да разбира от психология, отколкото от бизнес. А Джери е най-добрият.
Брукхаймър е истинска холивудска енигма, много рядко дава персонални интервюта, не говори за личния си живот. Знае се само, че има един развод зад гърба си – с Бони Брукхаймър, една от малкото успешни жени продуценти в Холивуд, която след раздялата запазва фамилията на бившия си мъж. По думите й по времето, когато са били женени, и двамата са прохождали в бизнеса и дори тя е започнала преди него. Двамата имат син Блейк.

В момента 66-годишният г-н Блокбъстър живее в 1200-акровото си потънало в орехови гори ранчо в Кънектикът с втората си съпруга Линда, която е писателка. Доведената му дъщеря Александра се занимава с производство на изцяло натуралната парфюмна линия Strange Invisible Perfumes. Огромното имение е „обзаведено“ с ледена пързалка за хокей, спа център с изкуствено езеро, конюшня, басейн, няколко къщи за гости, специално помещение за пушене и билярд...  Навсякъде има антични предмети и безценни картини. Брукхаймър може да си позволи всичко това – години наред той не слиза от класациите на Forbes за най-богатите и най-влиятелните.
Джери привлича вниманието върху себе си в средата на 70-те години на XX век, когато прави реклама на Pontiac, чийто сюжет пародира филма „Бони и Клайд“. След това идва срещата с дългогодишния му партньор и приятел Дон Симпсън (починал през 1996 г. от сърдечен удар вследствие смесване на алкохол и дрога). Двамата основават продуцентска фирма. Правят „Флашданс“, който е с бюджет 7,5 млн. долара, а печели 90 млн. 25 години по-късно Брукхаймър продуцира филма „Принцът на Персия: Пясъците на времето“, чийто бюджет е 150 млн. долара. По повод премиерата на този пореден мегахит Джери Брукхаймър даде пресконференция в луксозния хотел „Каса дел Мар“ в Санта Моника, Лос Анджелис, на която вътрешен човек на EVA успя да зададе няколко въпроса на енигматичния г-н Блокбъстър.

 Ексклузивно за EVA от Лос Анджелис
Джери Брукхаймър: Ако снимаш в България, спестяваш много пари

 „Принцът на Персия...“ разказва за саможив принц (Джейк Джиленхал) и мистериозна принцеса (Джема Артъртън), които се обединяват, за да отблъснат силите на злото и да запазят древна кама, която дава на своя притежател власт над света. Режисьор е Майк Нюъл („Четири сватби и едно погребение“ и „Хари Потър и Огненият бокал“), а в главните роли ще видим още Бен Кингсли и Тоби Кебел. Световната, пък и българската премиера е през май. У нас филмът се разпространява от „Форум Филм България“.

Г-н Брукхаймър, този филм е основан на популярната видеоигра от 80-те години. Защо отне толкова много време да направите филм от нея?
Ние не сме чакали от 80-те, започнахме работа по него преди 5 години. Много време отне писането на точния сценарий, без който няма никакъв смисъл да се започва. Това е филм за определена епоха, историческо време... Искахме да възкресим историческо-приключенските филми от типа на „Карибски пирати“.

(EVA) Защо избрахте точно Джейк Джиленхал за ролята на принца на Персия, като се имат предвид последните му роли - като например тази на каубой гей в “Планината Броукбек”? Ооо, вижте, Джейк е чудесен актъор и много драматичен, досега не е участвал в голям приключенски филм. А според мен би могъл да бъде голяма звезда в приключенския жанр. Справи се отлично. Започна да тренира по 3 часа на ден в продължение на 3 месеца, за да направи мускулестото тяло, което беше необходимо за образа му. Освен това учи акробатика, хореография на боя и т. н. Беше в удивително добра форма по време на снимките.

Предвид сегашните обтегнати отношения между САЩ и Иран мислите ли, че в този район на света ще погледнат позитивно на филма и ще възприемат повествованието му като оптимистично?
Да се надяваме, да се надяваме... дано да преценят филма честно и да приемат благосклонно Джейк, който играе персиец. Дано да имаме условия за разпространението му на Изток. Ще видим...

Не е ли според вас малко пресолен филмът, не сте ли минали малко чертата? Пренаситено е със специални визуални и звукови ефекти.

Не, въобще не мисля така. Това е фантазия, приключенски филм, продукт на нашето диво въображение, което сме гонили и опитвали да настигнем с технологията, използвана при създаването му. Да не забравяме, че идва от видеоигра, където няма никакви граници. С истински, живи актьори е много по-трудно да се постигне същият ефект.

Има ли наистина в Мароко състезания с щрауси, каквато е една от сцените във филма?
Сега вече има (смях)... Не знам откъде дойде тази идея, трябва да е на един от нашите сценаристи. Важното е, че щраусите са истински, а не дигитални. Тренирани са с месеци.

(EVA): След успеха на “Аватар” и предстоящата премиера на “Алиса в страната на чудесата” смятате ли, че бъдещето принадлежи на триизмерното кино? Или може би даже холограма - в още по-далечно бъдеще?
“Принцът на Персия...” е много труден за правене на 3D филм. Не забравяйте, че започнахме снимки преди година и половина и нито техниката, като камерите и сцената, с които ние разполагахме, могат да се сравнят с тези на “Аватар”. За филма на Джеймс Камерън бяха построени специални снимачни павилиони, оборудвани с изключително скъпа техника специално за снимане на 3D.

(EVA): Смятате ли да снимате все пак някой от следващите си проекти на 3D?
Защо не, но трябва да попадна на материал, който да ме вдъхнови. Освен това все още е много скъп процес, поглъщащ огромни средства, а филмовите студиа режат бюджетите отвсякъде и всяка година все повече и повече.

Това е филм с огромен мащаб, кое беше най-голямото ви предизвикателство?
Сценарият е винаги най-голямото предизвикателство. Повечето от външните снимки са направени в Мароко, а вътрешните - в Лондон. Решихме да започнем с Мароко, температурата беше 120 градуса Фаренхайт (48,8 градуса Целзий), за актьорите ни беше много тежко и се изпи огромно количество вода заради обезводняването на организма. Лекарят на снимачната площадка стриктно следеше за това.

Кралят на Мароко дойде ли на снимките?
Не, не можах да се видя с него... (Смях.)

(EVA): Какво става с този Холивуд - вече нищо не се снима и прави тук?
Ами всичко опира до финанси. Всяко филмово студио иска филмът му да струва по-малко. Страни като Мароко, Мексико, България, Чехия и други дават 25% обратно и при голям филм с бюджет от 100 милиона, това са 25 милиона, огромни спестявания. Затова е трудно да се снима тук - в САЩ и в частност в Холивуд.  

Кога ще разберете дали “Принцът на Персия...” е успешен?
Още първата вечер на премиерата ще се види как реагират зрителите, а на втората мога с доста голяма сигурност да ви кажа дали е успех.

С толкова много проекти как изглежда един ваш ден?
Сутрин преглеждам тв проекти, сценарии и епизоди...

Това кога е, в колко ставате сутрин?
Всяка сутрин ставам в 6, после започвам с фитнес, чета сценариите, отивам в офиса и там стоя до между 7 вечерта и полунощ. Знам, че не е лесно, но успехът никога не е лесен, поне за мен. Трябва да се работи за това.