21-годишната Роузи Ванароуз - Мис Индия 2001 - бе в България за снимките на екшъна "Куршум". Висока е 1,73 м, а мерките й са 86,5 на 63,5 на 90 см. Лицето й гледа от десетки рекламни билбордове в Делхи и Бомбай.

Била е лице на най-голямата в света диамантена компания -южноафриканската De' beer'. Снимала е реклами на козметичната серия за баня на Victoria's Secrets, на Мерцедес, на джинсите Levi's, на дезодоранта Axe Vodoo, както и на много индийски безалкохолни напитки.
Учи дистанционно бизнес в университета в Делхи и мечтае да продължи образованието си в Германия.

Когато беше дете, мечтаеше ли да станеш модел?

Като малка не, но на 15 години започнах да разглеждам лъскавите списания и се впечатлих от момичетата в тях. Според мен всяко момиче иска да е на тяхно място. Посъветвах се с приятелка на майка ми и тя каза да пробвам, след като имам висок ръст и добри пропорции.

Индия е много далеч от България. Какви са първите разлики, които ти се набиха на очи?

Моята страна е с много по-голямо население. Например в Бомбай, където живея, хората са 12 милиона, а тук, в София, разбрах, че са милион. У вас хората превръщат работата си в състезание, докато в Индия всички си почиват и се отпускат, докато вършат нещо. Карат по-спокойно.

В България има повече пространство, зеленина. Чудесно е, че за нула време можеш от центъра на града да попаднеш в планината. Витоша е прекрасна. Ние нямаме такива дадености. Жените тук се радват на голяма свобода, докато в Индия религиозните догми доста ги ограничават. Има точно определени разбирания за връзките с противоположния пол.

В големите градове жените от по-висшата класа се радват на по-голяма свобода. Иначе съществуват негласни правила какво могат да правят и какво не. В моето семейство, което следва хиндуистките традиции, също има определени разбирания какво е за жените и какво не. Има голяма разлика между правата на жените и на мъжете в моята страна. Например никога няма да видите майка ми или леля ми да танцуват в дискотека. Това важи за целия град, където съм родена - малко градче в Южна Индия. Там жените носят само традиционното сари, докато аз го обличам само при специални случаи.

Какви са негласните правила, важащи за връзките с другия пол?

85% от двойките не излизат заедно, преди да се оженят. Но имайте предвид, че Индия е огромна и разликата между големите градове и малките, както и селата също е значителна. В семействата, които са по-образовани, тези правила не важат и родителите нямат нищо против децата им да се срещат. В много богатите фамилии пък за момичетата не е престижно да работят и затова, след като завършат колеж, се женят.

Все още ли се сключват т.нар. детски бракове?

Да, те са характерни за изповядващите хиндуистката религия. Нелегални са, но са много разпространени. По селата женят между 14 и 18-годишни момчета и момичета. Баба ми е била омъжена на 2-годишна възраст, но е направила действително семейство, когато е станала на 14-15 години.

При браковете цялата зестра на младоженката, като се започне от златото и се мине през вещи като коли и домашни уреди, става собственост на мъжа. Той е този, който управлява семейните пари, дори и жената да е работеща и също да изкарва нещо. Например всичко, което имаха сестрите на майка ми, както и техните дъщери, отиде при съпрузите им. Защото е общоприето, че младоженецът е този, който трябва да започне бизнес и нов живот.

Аз мисля, че проблемът е по-скоро в това, че в Индия все още съществува разбирането, че жените не трябва да работят. Смята се, че техен приоритет са домът и грижата за децата. Мъжете са тези, които трябва да изкарват парите и да хранят семейството. Майка ми например никога не е работила.

В Индия има много демократични закони, но манталитетът не се е променил. Например в малките градове и селата на разведените жени не се гледа с добро око. Те са отритнати от обществото. На диалекта на майка ми - "тами", който е един от над 40-те, съществуващи в моята страна, има следната поговорка: "Дори мъжът ти да е като камък, той все още е твой съпруг."

При по-низшите класи жените, които не са образовани, изобщо и не помислят за развод, дори и мъжете им да ги бият. И да имат желание, те не могат да си позволят адвокат, защото нямат пари. Не трябва да забравяме, че все още съществува обичаят, когато съпругът почине, жената задължително да ходи само с бяло сари, без бижута, грим и точка на челото, за да не е привлекателна за други мъже.

Все пак дори и в Индия има изключения. Например в южната област Керла съпругите от една привилегирована каста имат право на любовници. Ако някой от тях е при нея, той оставя обувките си на прага на дома. Това е знак за съпруга й, че не може да влиза вътре. И той остава вън, докато другият е при жена му. В Североизточна Индия пък има щат, в който е обичайно мъжът да взима фамилията на жената.

Твоето семейство не се ли противопостави на идеята да се явиш на конкурса и да правиш кариера на модел?

Не. Всъщност баща ми е американец, а баба му е германка. Той е широко скроен във всяко отношение. Майка ми е малко по-религиозна и се колебаеше дали е "за", или е "против".

Ти как се виждаш като омъжена жена?

По никакъв начин няма да оставя мъжа си да управлява парите ми. В кръга на моите приятели също няма никой, при когото важат тези традиционни за Индия правила. Не вярвам в тях. Времената се менят. У нас все повече прониква влиянието на Запада.

Какъв е идеалният партньор за теб?

Първо, трябва да уважава жените и, второ, да е същият като мен. И двамата да работим, и двамата да вършим домакинска работа. Няма да е лошо да ме чака с вечеря, когато съм имала уморителен ден - ха-ха! Няма нужда да е кой знае какъв готвач. Достатъчно е да е направил нещо, от което да не се отровя! Аз самата готвя много добре. Правих на приятелите си в България няколко индийски специалитета с пиле.

Имаш ли си приятел?

Всъщност намерих го в България, но няма да ти кажа името му! Много ме обича!

Готви ли ти?

Прави ми кафе сутрин, мие чиниите и прави сандвичи. Капучиното е добре за начало - ха-ха!

Какво успя да видиш в България?

Ходих в дискотеките "Какао", "Искейп", "Селект", "Карамба" и др. Видях "Александър Невски" и руската църква, ходих и на "Копитото" на Витоша, снимахме и в Бояна. Бях за два дни в Мелник, където опитах чудесното мелнишко вино. Утре заминавам за морето. Сигурно ще обикаляме Черноморието.

Виждала ли си сняг?

Да, първия път бе в Кашмир, но там валя само за десетина минути. Миналия път, когато бях тук през април, валя цял ден. На сутринта се събудих и видях всичко в бяло. Тукашният сняг е много по-тежък. Беше като сън. Бях много щастлива, изскочих навън и започнах да му се радвам, да танцувам, да рисувам върху него. После обаче замръзнах и се прибрах бързо-бързо.

Кажи няколко индийски тайни за разкрасяване.

Правя си вкъщи една много лесна маска за лице. Половин чаша кисело мляко се смесва с чаша и половина счукан нахут (леблебия). Мажеш го на лицето си, стоиш 10 минути и го измиваш. Полезен е за всяка кожа, но най-вече за мазната.

Друго нещо, което от векове се прави в Индия, е, когато девойките влязат в пубертета, да си мажат лицата с куркума. Тази подправка спира или поне намалява окосмяването.

Освен че се използва много в индийската кухня, куркумата има и религиозно приложение. Например когато една индийка се омъжи, я окичват с огърлица, наречена "Мангал сутра". На нея виси медальон със семейното божество или с бог Вишну. Всяка вечер, когато съпругата се къпе, посипва огърлицата с куркума, за да има благоденствие в семейството.