Малцина знаят, че лицето на "Елит" е видинчанка и е израснала в семейството на виолистка и хореограф. Заживява в София през 2000 г., когато е приета от раз да следва актьорско майсторство. При срещата ни установявам, че Надя спокойно може да стане и манекенка с ръста си от 1,70 м и килограмите си, които са не повече от 48. Носи широк червен ленен панталон и черна блузка. Никакви бижута и грим. Само спирала на миглите и сложно изпълнен маникюр и педикюр в черно със сребърни шарки. Не е онази лъскава госпожица от екрана, пак си е хубава, но някак по-реална.

Как ще разсееш слуха, че Стефан Данаилов те е уредил в спектакъла "Жените на Джейк" в Народния театър?
Първо не държа да го разсейвам. Дори и да го направя, това няма да разубеди хората. Колкото и да повтарям, че не е така. За мен най-важното е, че болшинството от хората, с които работя, го знаят. Ако някой реши да ме покани в негова постановка, ще пита за мен предишния режисьор, с когото съм работила. В нашата професия това е неминуемо. Режисьорът Андрей Аврамов е попитал Стефан Данаилов дали ставам за ролята и той му отговорил, че съм от добрите му студентки. Не мисля, че това е лансиране или шуробаджанащина.

Какво се случи при теб? Изведнъж се появи на тв екрана и на сцената на най-престижния театър. Хвана вълната или имаше късмет?
Винаги съм твърдяла, че дори да имам талант, външност или други качества, заради които заслужавам да върша тази работа, все пак имах огромен шанс. Има много други хубави и надарени момичета, които биха стояли добре пред камерата, но не са се оказали в подходящия момент на подходящото място. Аз съм имала късмета да попадна там и тези хора да решат, че съм техният човек. Знаете историята. Видях продуцента Жоро Тонев при общи приятели и той ме убеди да се явя на кастинга за "Елит". Аз съм човек, на когото винаги му свети червената лампичка. Дори нещо да се е получило добре, за мен не винаги е най-доброто. Достатъчно самокритична съм и когато ме избраха за водеща, реших, че не ставам за това. Нямах самочувствието на човек, който говори много, спокоен е, весел е и т.н. Много се притеснявах и на първите снимки. Не знаех какво се иска от мен. Не бях намерила формулата, а и сега съм убедена, че мога да водя по-добре. Имах силен шок от камерата и още се стресирам от нея.
кариеристка на всяка цена или момиче, което търси любов.

Работата ли стои на първо място за теб?
Не. Гледам да отлагам във времето момента, когато трябва да подредя приоритетите си. Но работата е на едно от челните места, даже засега май е на първото. Но в никакъв случай не казвам само и единствено работа. Семейството и връзката ти с някого имат също важна роля, колкото и кариерата.

Била ли си наранявана от мъж?
Да, естествено. Едва ли има някой, който да не е бил. И то по най-прозаичния начин. Ами, май съм влюбчива. Поне четири пъти, което за човек на 22 години не е малко.

За какво последно ти се случи да плачеш?
Гледам да се владея, което е може би най-трудното нещо. Опитвам се да съм наясно със себе си и да си давам сметка, че лошите неща предвещават нещо хубаво, което ми престои. Опитвам се да бъда оптимистка и да не плача. Последния път, когато ми се случи, бе от любовно разочарование.

Сега има ли мъж около теб?
Навърта се. Не искам да прогнозирам, не искам да мисля върху това. Каквото стане - стане, ако стане.

Не е Емил Кошлуков?
Пауза.

Приемлива ли е изневярата в една връзка?
Естествено, че е. Когато нещо го има, не можем да го отричаме.

Ако на теб ти изневерят, как ще реагираш?
Случвало ми се е и съм прощавала. Въпреки че винаги съм била крайна, твърдейки, че не бих простила такова нещо. Това е може би проверка на чувствата, макар и да е по-добре човек да си я спести. Ако такъв момент дойде, значи нещата във връзката определено не са наред.

А ти изневерявала ли си?
Да, на финала на една връзка.

Обиждаш ли се лесно?
Не. По-скоро нещата, които ми казват хората, ми правят впечатление. Някои от тях могат да ме засегнат, но няма да се обидя на човека. Ще опитам да проверя за себе си дали критиката е правилна.