Вярна на своя стил, тя сияеше в розово с многобройните си сякаш детски украшения по косата, врата и ръцете. Всички я поздравяваха, оказа се, че по-голямата част от българската общност в столицата на Великобритания се състои от нейни фенове. Оказа се също така, че Милена не е там инцидентно, а от няколко месеца живее и работи в Лондон. На чаша червено вино певицата отговори на въпросите на EVA.

 

 

Нали знаеш вица за човек с волгата? Не я бил спечелил от лотарията, а го била блъснала. Моята история е нещо подобно, защото нямам нищо общо с Гай Ричи. Просто директорът на филма, за който направих три парчета, е работил с него. Филмът с моите песни се казва Those without Shadow и от януари тръгва по фестивали да представя Англия. Стилът му е модерна готика, а моите парчета са си в моя стил, на английски.

 

 

След безкрайно местене из цял Лондон сега имам малко студио на Ланкастър гейт до Хайд Парк. Пада се от другата страна на българското посолство. Зоната е много централна и тиха. Няма цветнокожи наоколо.

 

 

До обяд въртя телефони, пускам CV-та, организирам нещата. След това ходя по срещи, уча песни или се готвя за нещо друго. Зависи от къде има проявен интерес и колко бързо трябва да се реагира. Вечер репетирам или пея някъде или ходя по гости или по ресторанти с приятели. Никога няма точна програма в нашия бизнес. Това му е лошото и трудното. Няма правила.

 

 

Да се стабилизирам професионално и финансово и след това един слънчев ден да се прибера в България завинаги, преди да съм хванала ревматизъм или да съм влязла в психиатрията от стреса в тази страна. Животът е много напрегнат. Страшно трудно е да живееш при висок стандарт. Да си купиш нормална къща, да я поддържаш и да си здрав в същото време. Както и да намериш място за паркиране, да дадеш нещо на ремонт, да идеш на качествен доктор и т.н. Системата е направена да ти взима всичките пари, които си изработил. Освен ако не си роден богаташ. Има огромно класово деление и възпитанието е на ниво само при възрастните хора или при богатите, които са плащали децата им да учат в скъпи колежи. Това, което ме кара да стоя тук, е, че ако има нещо ново да ми се случва, ще ми се случи тук, защото в България направих всичко и ударих тавана. За там нямам никакви музикални планове, всичките ми мечти се сбъднаха. Държавата е малка, както и пазарът. Познават ме даже и кучетата по улиците. Просто искам нещо различно. Все още имам идеи и енергия да създавам. Ще постоя да пробвам тук, имам десетина свободни години.

 

 

Да. Например когато пях на сбирка на Ротари клуб в замъка Уиндзор, кметът на Уиндзор четири пъти дойде да ме хвали и да ми благодари за хубавата музика. Сега ще ми пращат благодарствено писмо, което ще ми отвори някакви врати в бъдеще. Ще пише за мен и във вестника на Уиндзор, за който е абонирана кралицата. Така че и тя ще е информирана за събитието на клуба.

 

 

Имам приятели, но не се виждаме толкова често, защото разстоянията са огромни и всеки е зает повечето време. Оставям ги за уикендите. Човек трябва да свикне да бъде сам и да разчита на себе си. Това докато го науча, ми се късаше душата. Аз съм социален тип и самотата ме убива. Все още се боря с това. Приятелите ми са българи. Другите са познати или са само за по дринк. С българите има някаква връзка, която не може да се осъществи с англичаните. При тях контактите са поставени на друга ценностна основа - проблем на новото поколение. Англичаните животът ги е направил големи двуличници, много лъжат и се представят за такива, каквито не са или им се иска да бъдат. Номер едно е Аз и Моите пари! Душата е мъртва, няма индивидуалност. Представи си филма "Матрицата" в зародиш. Е, има и изключения, но говоря като за 90%.

 

 

Отне ми време, докато отсея наистина ценното. Тези, които познавам, са от по-висока класа с добри обноски и аристократично поведение, с умение да бъдат над нещата, недосегаеми. Лишени са от излишните движения, с които ние сме изпълнени. Дори когато водим непринуден разговор. Всъщност не знам дали това е хубаво, но ми е интересно. А иначе нормалните англичани с нищо не ни превъзхождат, даже има в какво да ни догонват. Ние сме по-работливи, недоверчиви и потиснати. Това е лошото наследство от социализма. Хубавото е, че сме организирани, бързо мислещи и като прибавим и таланта, става вече нещо сериозно.

 

 

Не. Всичко между нас приключи.