Любиша Самарджич
Любиша Самарджич дойде в София, за да представи като режисьор най-новия си филм "Гъше перо" на "Киномания 2004". Лентата получи сръбската номинация за "Оскар" тази година.
Рослава Куманова 28 December 2004
Кога се чувствате по-добре: пред камерата, като режисьор или като продуцент? Искам да водя живота си и пред камерата, и като режисьор. Снимали сте се в над 150 филма. Ако сега ви предложат да участвате в продължение на "Горещ вятър", ще се съгласите ли? Да, ако текстът е хубав, ако в него има хумор, чар и тази лудост и фантазия, които носи моят герой Шурда. Казахте, че типичният сръбски филм е съставен от малко хумор, малко любов и малко мелодрама. Това ли е доброто европейско кино или доброто балканско кино? Сръбската кинематография е особена. Прилича най-вече на чешката в ранните й години, както и на полската в същия период. Анджей Вайда има велика творческа биография, Иржи Менцел, Милош Форман - също. Ние в Сърбия се опитваме да достигнем недостижимото. А то е да опишем нашите характери, нашия чар, нашата лудост и да направим филми с модерна чувствителност. Вашата съпруга Мира, с която сте тук, актриса ли е? Не, тя е завършила гимназия и после беше записала да учи медицина. Но още първата година аз я сграбих, измъкнах я от медицината и й казах: "Ела тук, за да бъдеш майка и съпруга!" Вече 40 години сме заедно и тя е и майка, и съпруга, и славна жена, и пръв мой приятел, и човекът, с когото най-много се конфронтирам. Как се запознахте? Как решихте, че това е жената на живота ви? Преди 40 години в Словения. Аз бях войник там, близо до едно езеро. Тя беше 17-годишна и беше дошла на почивка с майка си. Опознахме се, избухна любов от пръв поглед и след две години тя прерасна в брак. Кой е най-тежкият момент в живота ви и как го преодоляхте? Когато преди 3,5 години си отиде синът ми (б.р.- синът на Любиша Самарджич умира от левкемия). Беше голяма трагедия за цялото ни семейство, за неговите малки деца. Синът му бе само на 6 месеца, а дъщерята - на 4,5 години. Личната му драма беше драма на всички нас. Имате ли желание да опишете тази драма във филм? Искам, но жена ми не ми дава да напиша сценария. Аз бих описал тази семейна драма, защото не мога да се примиря с покварата, лъжата и пошлостта на войната (б.р. - синът му получава ремисия по време на бомбардировките над Белград) и да оставя светът да се развива по този начин. Може да не издържа бремето на снимките. Дето се казва, може аз да съм виновен за смъртта на сина ми. Всичко е възможно! Казахте, че в Сърбия съществува нещо като движение срещу американските филми. Трябва ли в България да избухне война, за да ограничим разпространението на толкова много филми с ниско качество? Не, не съм твърдял подобно нещо, вероятно преводът е бил лош. Същността е друга. Има експанзия на американските филми и същевременно в тях има много агресия. Всички останали нации, в това число и Сърбия, имат свое кинопроизводство и то трябва да бъде уважавано и гледано. Не казвам обаче, че американските филми като цяло не стават и трябва да ги изключим. Трябва да има баланс между киното на всяка нация и това, което се внася отвън. Съпругата ви каза, че сте много хазартен в живота. Обичате ли да играете по казината? Аз по принцип стъпвам малко над земята. Това е моята философия за живота, моят характер. Той няма да се промени до края на живота ми. В казина не влизам, в буквалния смисъл не съм хазартен. Съпругата ви ли ви сваля на земята, когато летите? Да, тя е Лъв, а аз Скорпион. Леле-е-е! Да, да - леле-е-е! Не ми е леко! Но има нещо, което е много хубаво - тя притежава прагматичност, а аз - доза лудост. Идвате много често в България. Говори се, че имате тук любима жена. Не съм идвал последните две или три години. Що се отнася до жената - не отговаря на истината. Ако сте го прочели някъде, то това е лъжа. Изглеждате много добре за вашите 68 години. Как се поддържате в такава форма? Спортът е едното ми хоби, а другото е всяка вечер да ходя на театър, кино, концерти. Ако човек всеки ден има такива преживявания, то тогава животът му се изпълва и живее добре. Иначе бягам за здраве, защото не мога да играя футбол. Скъсан ми е менискусът. Още ли сте в управителния съвет на белградски футболен клуб? Преди 30 години бях вратар, а преди 7-8 години бях в управителния съвет на същия клуб. Но вече оставих нещата в ръцете на младите. Ако трябва да дадете съвет на българските си колеги в кинопроизводството как да намират пари, за да снимат, каква е рецептата ви? Може би да пуснат първо вашата съпруга напред пред спонсорите? Първо, те нямат моята актьорска биография. Аз отивам при спонсорите и им казвам: "Дайте да направим бартер и вие също да участвате при разпределянето на печалбите от прожекциите." Но без упорство, без вяра, без желание отначало да платите своите задължения, не се получава. Когато спонсорите взимат процент от печалбата и естествено филмът има голям успех, всичко се подрежда. Това е моят хазарт в киното, ако ме разбирате. |