Абсолютното лято на Камен Воденичаров
В търсене на съставките на съвършенството се срещаме с Камен да ми разкаже какво прави неговото лято абсолютно
Лилия Илиева 02 September 2012
В петъчен юлски следобед се виждаме с Камен Воденичаров, избран от водка Absolut за един от най-успелите в своята област. Шведският бранд скоро покани супермодела Каролин Винберг за муза, модната дизайнерка Ида Хьостед за автор на облеклата на работниците в дестилерията и диригента на Нюйоркската филхармония Алън Гилбърт да дирижира създаването на алкохолния еликсир. В търсене на съставките на съвършенството се срещаме с Камен да ми разкаже какво го мотивира да е първи, какво прави неговото лято абсолютно и с какво ежедневието му е различно. „Един мой ден може да побере събития за цяла седмица - казва той. - До началото на юли съм бил четири пъти до морето - в Слънчев бряг, Варна. С Любо (Киров) и Орлин Горанов имахме участия. Водих събитие, откривах сезона с телевизионното ни предаване. Снимах клип. Подготвям се за едни филмчета, които ще снимаме.
Може би това е темпото, за което човек трябва да е готов, за да става все по-добър? Става все по-трудно, защото мотивацията е силна, когато има кой да го оцени. Все пак непрекъснато се усъвършенствам, чета. Завърших режисура. Имам няколко проекта. Правят ми се истинска, смешна комедия и романтичен и любовен филм. Играе ми се в театъра. Имам хубав телевизионен проект, но българските телевизии са голямо разочарование. Там нещо се запуши и ми се ще да гръмне, за да има отново емоция и желание да се правят красиви неща.
Кое е най-необичайното, което си правил, за да си най в своята област? Различни неща. На Карибите, докато снимахме „Сървайвър“, скачах от вeртолет в морето. Не го заснехме, но Карибите ми станаха любима дестинация. Те са идеалното място за почивка. Представям си съвършения купон на някой от плажовете, с малко добри приятели, приятна жива музика, разговори с лежерно настроение, коктейли – куба либре и кайпириня. Някога държах дискотека „Момо“ във Варна за три сезона, най-голямата в България тогава. Правехме партита денонощно! Превъртял ми е километражът за купон. Искам да съм в по-спокойна среда.
Опиши ми любимото ти лятно събуждане... То е в ден, в който нямам никакви задачи и уговорки. И понеже при разсънването първо идва звуковата картина, обожавам да чуя шум на вълни и глъчка на играещи наоколо хлапета. Скоро бях във Варна в хотел в близост до двор на училище. Децата си играеха абсолютно свободно, гонеха се и крещяха. Беше много готино. Някога живеех до църквата „Свети Седмочисленици“ и чувах отгласа на камбаните и също много ми харесваше.
Как изглежда абсолютното щастие за теб? Може би е миг, който трябва да имаш сетивата да усетиш. Може би е състоянието на влюбеност и еуфорията, която изпитваш тогава.
Кои са хората, на които се възхищаваш? Възхищавам се на игумена на Преображенския манастир Георги. Добър, начетен, хармоничен човек, с верни сетива и познания. И ако православната ни църква беше само от такива хора, щяха много да ни помагат. Наскоро коментирахме с приятели, че тук ни е наблизо Кемал Ататюрк, който е достоен за възхищение. За да спаси и да запази държавата си за съвсем кратък период от време той прави на пръв поглед невъзможни реформи. Почти за месец премахва арабската писменост и я заменя с латинските букви. Въвежда Юлианския календар на мястото на арабския. Премества столицата от Истанбул в Анкара. Маха фесовете и фереджетата и прави държавата светска, събужда икономиката, а на всички, които не са били съгласни с това, им отрязва главите. Е, не това последното ми харесва, разбира се. Но може би в предишен живот съм живял в Истанбул, чувствам се много специално в църквата „Света София“.
Може би това е темпото, за което човек трябва да е готов, за да става все по-добър? Става все по-трудно, защото мотивацията е силна, когато има кой да го оцени. Все пак непрекъснато се усъвършенствам, чета. Завърших режисура. Имам няколко проекта. Правят ми се истинска, смешна комедия и романтичен и любовен филм. Играе ми се в театъра. Имам хубав телевизионен проект, но българските телевизии са голямо разочарование. Там нещо се запуши и ми се ще да гръмне, за да има отново емоция и желание да се правят красиви неща.
Кое е най-необичайното, което си правил, за да си най в своята област? Различни неща. На Карибите, докато снимахме „Сървайвър“, скачах от вeртолет в морето. Не го заснехме, но Карибите ми станаха любима дестинация. Те са идеалното място за почивка. Представям си съвършения купон на някой от плажовете, с малко добри приятели, приятна жива музика, разговори с лежерно настроение, коктейли – куба либре и кайпириня. Някога държах дискотека „Момо“ във Варна за три сезона, най-голямата в България тогава. Правехме партита денонощно! Превъртял ми е километражът за купон. Искам да съм в по-спокойна среда.
Опиши ми любимото ти лятно събуждане... То е в ден, в който нямам никакви задачи и уговорки. И понеже при разсънването първо идва звуковата картина, обожавам да чуя шум на вълни и глъчка на играещи наоколо хлапета. Скоро бях във Варна в хотел в близост до двор на училище. Децата си играеха абсолютно свободно, гонеха се и крещяха. Беше много готино. Някога живеех до църквата „Свети Седмочисленици“ и чувах отгласа на камбаните и също много ми харесваше.
Как изглежда абсолютното щастие за теб? Може би е миг, който трябва да имаш сетивата да усетиш. Може би е състоянието на влюбеност и еуфорията, която изпитваш тогава.
Кои са хората, на които се възхищаваш? Възхищавам се на игумена на Преображенския манастир Георги. Добър, начетен, хармоничен човек, с верни сетива и познания. И ако православната ни църква беше само от такива хора, щяха много да ни помагат. Наскоро коментирахме с приятели, че тук ни е наблизо Кемал Ататюрк, който е достоен за възхищение. За да спаси и да запази държавата си за съвсем кратък период от време той прави на пръв поглед невъзможни реформи. Почти за месец премахва арабската писменост и я заменя с латинските букви. Въвежда Юлианския календар на мястото на арабския. Премества столицата от Истанбул в Анкара. Маха фесовете и фереджетата и прави държавата светска, събужда икономиката, а на всички, които не са били съгласни с това, им отрязва главите. Е, не това последното ми харесва, разбира се. Но може би в предишен живот съм живял в Истанбул, чувствам се много специално в църквата „Света София“.
ТВОЯТ КОМЕНТАР