Венета, защо се върна към образа на блондинка?

Ти ме помниш и с черна коса. Боядисах се заради мъж, обаче там историята приключи и реших отново да се върна към светлия си цвят.

Какви други експерименти си правила с външността си?

Била съм с червена коса, друго не се сещам.

Има ли телевизията, по-точно камерата някакви изисквания към външния ти вид?

Аз имам договор с продуцента на предаването "Горещо" - фирма "Телеман", а те имат договор с Нова телевизия, така че нямам никакви преки взаимоотношения и никой нищо не ми е поставял като изискване. Приемат ме такава, каквато съм.

Телевизията ограничава ли ти по някакъв начин личния живот?

От страна на "Телеман" и Нова телевизия няма никакви ограничения. Ограничения си налагам сама. От 12 години работя в телевизия - и в БНТ, и в Евроком съм била. От опит съм научила, че трябва да си налагам някакви ограничения. Сега например не пия, не пуша, не употребявам наркотици…

Преди да не би да си употребявала?!

Не, никога. Но съм излизала с компании и съм се забавлявала в заведения. 50 г алкохол ми е максимумът, не съм свикнала да пия. И примерно на другия ден съм била неадекватна в работата. Сега си давам сметка, че ако във вторник вечерта отида на кръчма, в сряда, когато снимаме основния гост в студиото, аз ще бъда неадекватна. Не мога да проваля предаването заради собствените си удоволствия.

А от хубавите неща в живота, които се оказват или вредни или забранени, какво си позволяваш?

Шоколад.

Как си набираш предварителната информация за хората, които каниш?

Всичко ми е в главата, няма папки с база данни. Аз работя от толкова много години с популярните хора в България - през 1992 г. съм започнала във вестник "Хай лайф".

Е може ли да помниш всичко за всеки? Или да научаваш абсолютно всичко ново, което се случва?

Ето, че си го забелязала и ти! Аз нямам никакви предварително написани въпроси. Налага се да импровизирам и в студиото, и на светските партита, на които ходя, за да снимам. Всичко е въпрос на бърза реакция.

Налага ли се понякога да се правиш на глупава?

Да. Не мога да съм винаги по-знаещата. Стремя се да заставам в позицията на незнаещия, любопитния, наивния, който иска да научи нещо повече. Има неща, които със сигурност знам, но не бива да го показвам. В никакъв случай не искам да изпъквам за сметка на своите събеседници, те са звездите.

Аз винаги им засвидетелствам голямо уважение и благодарност, че са се съгласили да застанат пред камерата. Напоследък виждам доста притеснени хора да сядат на стола в студиото. Обаждат им се да им казват да внимават какво ще им се случи с мен.

Ти допускаш ли хората близо до себе си, за да ти отвърнат със същото?

Зависи дали говорим за Венета, водещата на предаването, или за Венета извън него.Тези неща не могат да бъдат рязко разграничени според мен.

Какво се случва между теб и госта ти преди ефир?

Докато го гримират, аз влизам, излизам, нещо правя. Режисьорът Николай Русакиев подготвя камерите, осветлението… Никой не знае какво ще се случи в студиото. Суровият заснет материал от около четири часа после се монтира по преценка на Николай. Макар че съм автор на "Горещо", аз не присъствам по време на монтажа, не казвам кое искам и кое не да влезе. Последният вариант на предаването е негово дело и за мен той е най-добрият режисьор.

Ти как реагираш, когато те лъжат?

Веднага се променя и физиономията, и интонацията ми. Реагирам спонтанно, казвам "Не ти вярвам! Лъжеш!"
Това дава ли ефект? При всеки е различно. Има хора, които държат да се представят по строго определен начин пред обществото и не биха искали да го променят. Повтарят си измислиците. Но аз не съм съдия. Задавам въпроси и зрителите често сами разбират кой лъже и кой не.

Четеш ли си хороскопа за деня?

Имам личен астролог, който съм намерила чрез списание ЕВА, и две години се консултирам с него. Даже сега, преди да дойда при теб, бях при него. Обикновено ходя веднъж годишно след рождения ми ден, но тъй като тази година пропуснах, бях сега. И си знам какво ме чака през следващата година.

Искаш ли да открехнеш малко завесата, зад която се крие бъдещата година на Венета Райкова?

Много успешна година ме чака и в личен, и в професионален план. Може да се каже, че от 15 септември, когато влизаме в телевизионния сезон на "Горещо", мисля, че ще е годината на Венета Райкова!

Добре, ти все твърдиш, че си сама, а ти приписват връзки с кого ли не. Ще те питам за всеки поотделно.

Добре, искам веднъж завинаги да кажа специално за списание EVA каква е истината. Защото на много места цитират думи, които никога не съм казвала. С две точки и кавички. Макар никога да не съм си позволявала да коментирам пред никого личния си живот. Питай ме конкретно и точно.

Христо Мутафчиев…

Минало. Няма какво да коментирам.

Би ли го поканила като гост в предаването си?

Да, ако имам повод. И нищо няма да ми попречи да си говоря с него, без да ми влияе каквото и да било в миналото.
Графа. Нищо няма лично. Познаваме се, излизали сме на кино, на пица, на кафе, но чисто приятелски.

Андрей от "Сблъсък"...

Обичам повече Иван, ако трябва да сме точни. Също само приятелски. Това, че излизаме по ресторанти, не означава, че имам някакви интимни отношения с някого от тях. Аз нали не трябва да седя гладна в крайна сметка! Обичам ги и двамата, много са готини.

Зад гърба ти ли е голямата любов, или още я чакаш?

Чакам я.

Случвало ли ти се е мъже да ти загатват, че не си за тях, защото си умна?

Сега ще ти кажа, че ми се е налагало два или три пъти да се правя на глупава женичка. Поне в началото на връзката. Но в един момент така ми е писвало от себе си, че съм си казвала: добре де, в крайна сметка за какво го правя това, ако един човек ме обича, той трябва да ме приема такава, каквато съм. Хубава, умна, грозна - няма значение.

И когато съм показвала каква съм в действителност, нищо не е излизало. Но не съм страдала - значи това не е бил моят човек!

Ти ли си активната страна във връзките си с мъжете, или се оставяш да бъдеш завоювана?

Аз съм най-заблудената жена в България. Ще ти кажа съвсем откровено, че никога не разбирам, ако един мъж ме е харесал. Ако не дойде да ми каже, да ми се натрапи, не разбирам.

Защо?

Не приемам, че мога да бъда ухажвана. Ако някой ми направи комплимент, започвам да мисля защо ми казва това, какво цели, какво ще иска, дали е искрен. За мен най-правилният вариант е той да дойде и в прав текст да заяви: "Харесвам те, имам някакви симпатии. Искаш ли да пробваме?"

А, искаш делови подход, така ли?

Да. Много директен. Без намеци, намигания, уж случайни докосвания. Защото не ги разбирам. Може би трябва да направят някакво училище по флиртуване, в което да се запиша в първи курс.

Ще ми повярваш ли, че ако харесам един мъж, не зная какво да направя?

Ще стоя, ще го гледам, ще страдам и ще се чудя какво да сторя, за да ми обърне внимание.

А не можеш ли ти да прибегнеш към директния начин, който препоръчваш на мъжете?

Абсурд! Аз съм толкова срамежлив човек, сигурно затова съм вече толкова време сама. Факт. Много отдавна нямам гадже.
Ако трябва да промениш нещо у себе си, какво ще е то? Да не съм толкова срамежлива. Да не съм толкова притеснителен човек. В работата си не изглеждам такава, защото не това се очаква от мен. Но в личен план е точно обратното. Обичам твърде малко хора. Предимно най-близките си, семейството си. Подлагам на хиляди проверки всеки, който се домогва до мен.

Чувстваш ли някакъв дефицит в живота си?

От любов.

Към теб или ти не обичаш достатъчно?

У мен знаеш ли колко много любов има! И чакам да я дам на един конкретен мъж. Но го няма. И я давам на семейството, на колегите.

Нещо липсва ли ти, за да се чувстваш по-завършена личност?

Любов. Искам да имам един-единствен мъж, когото аз много да обичам и той да ми отвръща със същото. И да сме само двамата, без да си изневеряваме. Напоследък мъжете, приятели, колеги, непрекъснато обясняват колко нормално е да изневеряваш, как човек не може да бъде моногамен, че моногамията е отвратителна гадна болест.

А за мен това е много важно - да ме обича, да го обичам и да сме моногамна двойка. Никога не съм изневерявала. Имала съм връзки, най-дългата ми е била четири години и един път не съм изневерила на този човек.

А защо тогава приключи тази връзка?

Когато започна, бях на 18, той на 23, зодия Близнаци, от тия, дето всеки ден са различни. Беше ми първият мъж. Голяма любов. Излизахме месец и половина, преди да си легнем. Първият път беше страхотно, невероятно, все едно Господ беше подредил нещата. Заживяхме заедно. Аз бях минала вече през Мини Мис, работех във вестник "Хай лайф" и в Националната телевизия. Научих се да готвя, да пера, да поддържам домакинство.

В един момент обаче у отсрещната страна започна да липсва любов и уважение. Тогава си събрах багажа и се прибрах при майка си. По онова време мислех, че няма нищо по-естествено от това да се омъжа и да имам най-малко три деца. Но не се случи. С този мъж и досега сме в дори приятелски отношения, излизаме заедно, но няма секс.

С течение на времето чувствам все по-отчетливо, че нямам никаква нужда от брак - полудявам, като чуя тази дума. Не искам такива предложения в момента. За какво ми е мъж, като има шоколад! Така ми е добре сама, живея с майка си, която ми е най-добрата приятелка.

Каква е твоята рецепта за предпазване от звездомания?

Майка като моята е най-доброто средство срещу звездомания - възпитала ме е да бъда самостоятелна, да имам образование и да съм финансово независима, да съм перфектна във всяко отношение. Имам си домакински задължения - да напазарувам, да сготвя, да изхвърля боклука, да измия прозорците.

Може би, ако предаването "Цветовете на нощта", което правех, когато бях на 18, бе с рейтинга на "Горещо", щях да се разболея от звездна болест. Тогава то не се получи и това е било за добро. И шамарите на живота, които получих, ме пазят от звездоманията.

Венета, колко пъти досега ти е спирал дъхът?

Сещам се за един изгрев след тежка и мрачна нощ, в която размишлявах как вече нищо няма смисъл, че всякаква борба е излишна. И изведнъж пред очите ми се разкри тази приказна гледка. Може би за да ми покаже, че съм здрава и че мога. Че съм част от тази красива природа.

Според мен това са моменти, в които Бог ти казва нещо, не смяташ ли?

Да. Аз непрекъснато търся знаци, чакам ги и те винаги идват. Например караш си колата и по радиото върви някаква песен, която слушаш разсеяно. И изведнъж чуваш някакво изречение, което е сякаш само за теб.

Какъв беше знакът, че ще стартираш ново предаване?

Обади се Николай Русакиев, че има една дискета с нещо, написано специално за мен. Сложих я в компютъра и като започнах да чета, настръхнах и се разплаках. Това беше концепция за цялостно предаване в рамките на един час на базата на моя опит от "Ексклузивно", от "Частен случай", от "Марс и Венета".

И дойде в момента, когато бях решила, че повече няма да се занимавам с телевизия, но не бях щастлива от работата си в прокуратурата, където бях решила, че започвам живота си отначало. Разбираш ли, обажда ми се един човек, на когото една година преди това в националната телевизия му забраниха да работи с мен в "По-добре късно, отколкото никога"!

Той си ме беше избрал тогава, без да се познаваме, след като участвах в Шоуто на Слави. Още на другия ден се видяхме и започнахме да работим върху пилотните предавания. На 15 януари излезе по вестниците информация, че "По-добре късно, отколкото никога" се подновява с водеща Венета Райкова. А когато наистина се поднови, Венета Райкова си седеше вкъщи и гледаше другата водеща, наложена на Николай.

Ти чувстваш ли се по някакъв начин длъжна на този човек?

Обичам го много и се радвам, че работя с него. Чувствам го изключително близък, но да не ме разбереш погрешно - Николай си има прекрасна съпруга, с която също сме близки. Но на него мога да кажа всичко, дори и това, което не е свързано с общата ни работа.

Знаеш ли колко пъти катаджии са му правили актове, защото аз съм го държала на телефона, докато кара, за да му рева за нещо. Николай ме е предпазвал от грешки. Когато например отидохме да снимаме травеститите, които проституират на "Позитано", беше 1 след полунощ. Николай беше с камерата.

Намерихме ги, заговорих ги, по едно време поискаха да ми покажат точно къде правят секс в храстите. И аз тръгнах, без да се замислям. Но тъй като микрофонът ми е свързан с камерата, усетих, че кабелът се опъва. Обърнах се и видях, че Николай не помръдва от мястото си и ми прави знак да не ходя. През това време долетя една яка мадам, която им е нещо като сводница.

Разкрещя се, започна да заплашва, да налита на бой. И ние се изнесохме към колата, която Николай беше оставил съвсем наблизо, но със запалени фарове. Не беше пресметнал, че снимането на този сюжет ще ни отнеме около два часа, и през това време акумулаторът се беше изтощил. Оказа се, че не може да изключи алармата и да отключи колата.

Аз съм застанала до вратата и виждайки как към нас се понася цялата група, начело с мадам, която заплашва да ни счупи камерата и да ни пребие, само стиснах ръце и се помолих да се случи малкото чудо - и то се случи. Николай успя да отключи не шофьорската, а другата врата и двамата се напъхахме през нея, едва успявайки да заключим.

И в 3 през нощта аз разбрах колко много мога да разчитам на този човек и да работя спокойно, когато е зад гърба ми.