Като в ситком са Никол Станкулова, красивата синоптичка в сутрешния блок на Нова телевизия и топмодел на „Ивет фешън“, и майка й Елена. Или като доброто и лошото ченге в комедиите. Разменят си реплики все едно играят тенис – непрекъснато трябва да следиш в чие поле е топката и как ще бъде отиграна. Почти еднакви на ръст, пък и на килограми, със супертесни джинси и сходен блясък в очите. И с около 20 години разлика във възрастта...
За Никол майка й е нейният Пигмалион и нейната пътеводна светлина в живота. За Елена Никол е всичко. Двете са много близки – повече от приятелки, повече от майка и дъщеря дори. „Усещам, че се дресираме взаимно. Не е хубава тази наша симбиоза сигурно. Може би трябваше в един момент да я оставя да си троши главата сама. Не знам какво ще правя, когато Никол се омъжи – казва ми Елена с ужас в гласа, докато опитва плодовата торта пред себе си. - Ще умра! Решила съм на сватбата й да се надрусам с лексотан!“
Всъщност двете дори ядат от общо парче торта.


Елена работи като психолог-следовател в Трето РПУ, но никога не й е хрумвало да насочи дъщеря си в същата посока. „За какво й е?! Според мен в България няма истински добри психолози и психоаналитици. Имам богати приятелки, които плащат по 100 лева за сеанс при психоаналитик, а после ми се обаждат и ми реват по телефона аз да им давам съвети. Просто нямаме школа.“ Като по-малка Никол ходела с майка си на работата й и когато тя се затваряла в стаята си за сеанс с някой криминално проявен тип, Никол подслушвала на вратата. Госпожица Станкулова твърди, че майка й е в основата и на моделската, и на телевизионната й кариера. „Много амбициозна майка имам - казва ми тя. - До ден-днешен никога не ми е казала: Ти си най-красивата! Или: Ти си най-умната! Казваше ми само: Можеш още!“
Когато Никол е на пет години, Елена я води на кастинг в БНТ – за водещи на детското предаване „Здравей“. Избират я. Успоредно я записва на художествена гимнастика и плуване. Когато на първите си състезания малката се класира на трето място по гимнастика и на първо по плуване, майка й моментално я отписва от гимнастиката. „Нямаш място там, където не си №1“, обяснява Елена. На 13-годишна възраст я записва за участие на кастинг в модна агенция „Ивет фешън“ и след като я вземат и там, за по-лесно я записва да учи в две гимназии едновременно – в Математическата и в Английската като частен ученик. И за да й е още по-хубаво на Никол, от „Ивет фешън“ я пращат на кастинг за водещи в телевизия ММ. Както можете да се досетите, избират я. И Никол учи в две гимназии успоредно, пътува по моделски ангажименти и води предаване в ММ. Всичко това в разгара на пубертета.

Никол: На мен литературата никога не ми е вървяла. Аз съм добра в точните науки - математика, физика, химия.
Елена (към мен, с гордост): Никол спечели олимпиада по химия.
Никол: Онзи ден, мамо, минах през нашия парк и си спомних как аз въртях обръч и се опитвах да си играя, а ти ми четеше тема по литература за „Мамино детенце“ от Любен Каравелов. Ужас! Мразя го този Любен Каравелов, мразя ги всичките!
Елена: Все още си я спомням тази тема...
Тя започва да рецитира темата, а Никол я гледа изумено.

Питам Никол дали се чувства мамино детенце. „Не – отговаря ми тя. - Но ако не беше майка ми да ме тика напред, аз най-вероятно и училище нямаше да завърша. „На мама доброто дете! - възкликва Елена. - Човек трябва да избере – или се мотае пред блока и скача на ластик, или работи и се развива и когато другите спрат с ластика, той вече е много напред. Аз избрах за нея второто. Завърши и двете гимназии с шестици. Съседите ни се чудеха как й се получава. Ами как! Докато техните деца играят, тя решава задачи.“
а момчетата?
Никол е кръстена на баща си Никола, който е полицай в същото 3-о РПУ, където работи и майка й. Елена се притеснява, че може и да е сгрешила с избора на името. „Дадох й мъжко име и тя стана мъжко момиче. С баща й я възпитахме да бъде абсолютно независима, а може би не трябваше така. Понеже е жена все пак. Притеснявам се за нея, защото я виждам как е свикнала да дресира мъжете. Не знам дали един ден ще може да се пречупи малко, да остави някой мъж да се грижи за нея. Всичко, каквото има или някога е имала, или си го е купила сама, или ние сме й помогнали. Какво правят в момента повечето момичета на нейната възраст и с нейната професия? Разчитат на някакви богати мъже. Това при нея няма как да се случи.“
Опирайки се на личния си опит, изказвам на глас най-искрено съмнение относно информираността на Елена за това какви ги върши дъщеря й и кое има как и кое няма как да й се случи. На майката обаче окото не й трепва. Убедена е, че знае всичко за всичките гаджета на Никол.

Елена: Маме, спомняш ли си Сами, Самката? (Към мен) Това беше първото й гадже.
Никол: Спомням си го. С розите.
Елена: Ох, какво сладко момче беше това! Страхотно! С парите, които му даваха за закуска в училище, всеки ден купуваше на Никол по една роза.
Никол: Голяма скука! Всеки ден - рози.
Елена: И й пишеше писма, любовни. Всеки ден. Пазя ги всичките – две чекмеджета любовни писма от Самката имаме вкъщи. И понеже знаеше, че първо аз ще ги прочета, много се стараеше за правописа...