Филмът на Стивън Содърбърг “Magic Mike: Професия стриптийзьор“ разказва истинската история на актьора Чанинг Тейтъм (и актьор, и красавец междувпрочем), който преди да се отдаде на актьорството си е изкарвал хляба като стриптийзьор. По повод премиерата на филма, решавам да проверя какво точно се случва в българския нощен живот, имаме ли готини стриптийз артисти и въобще ако решиш да излезеш с приятелки и да се позабавлявате някъде – какъв е адресът. Оказа се, че една от най-добрите опции е мъжкото еротично шоу „Грандос“ (вижте grandos-show.com) – няколко страхотни момчета, по-точно млади мъже, чиято програма можете да видите в различни заведения, но можете и да ги поканите на моминското си парти. Срещам се с Николай, който е водещ, мениджър и солист на групата и освен това е в бизнеса вече 15 години. Първото, което научавам за него е, че сценичният му псевдоним е точно Майк като на героя от филма на Стивън Содърбърг.




Ники, как влезе в професията?
Учих информатика във Варненския университет, макар че не ме влечеше много. И съвсем случайно се запознах с „Максимус“, те ме харесаха и ме взеха да танцувам с тях. През 2007 г. основах „Грандос“.

Родителите ти как реагираха?
Нормално. Подкрепиха ме. Освен това аз съм много самостоятелен от малък. Пък и в началото се изкарваха много добри пари. Виж, мъжете понякога реагират странно когато разберат, че си стриптийзьор. Някои моментално те обявяват за гей. По принцип в тези среди има и гейове, но повечето сме си нормални, хетеросексуални мъже. Има и такива мъже, които много завиждат, че всички жени ни гледат и ни искат.

Често явление ли са аферите с фенки от публиката?
Случва се. И на мен ми се е случвало преди, макар че това са афери от типа „секс за една нощ“. Сега обаче си имам сериозна приятелка, която също е танцьорка.

И предполагам, че е със съвършено тяло.
Да. Това е много важно за мен, пък и в нашия свят.

Какъв е този ваш свят?
О-о-о, знаеш ли колко неща са ми минали през главата и колко неща съм видял. Танцували сме във варненския „Спартакус“, познавам всички травестити и странни нощни птици на България. И Мис Бони, и Кристина и Константин, и Урсула, и Елза Парини, и много, много други.

А наркотици има ли в този свят?
Много рядко, но понякога да. Нали се сещаш колко е трудно и дори невъзможно винаги да си на кеф да забавляваш хората. Като при актьорите е – в настроение или не, болен или не, тъжен или не – излизаш и правиш каквото трябва. Хайде, да не са наркотици, но задължително имаш нужда от някое и друго уиски преди участие.  

Този живот не ти ли се отразява зле?
Може би съм понатрупал някаква умора през всичките тези години. Успявам да заспя към 4 сутринта и спя до следобяд. Това те променя малко или много. Проблемът е, че аз се грижа и за участията, и за имиджа на групата, не съм просто танцьор, имам доста ангажименти. Иначе се поддържам със съответния режим на хранене, с фитнес.

А може ли един стрийптизьор да не се епилира?
Хубаво е да си епилиран, естествено, но понякога можеш да си позволиш да не си. Зависи от светлината в заведението. Основното при стриптийза е, че трябва тялото ти да е в отлична форма – само така се получава добре.

А жените посягат ли? И остават ли бакшиши?
Има всякакви. Забелязал съм например на момински партита, че винаги има едно по-едро момиче с повече мъжки хормони, което се опитва да води парада и каквото и да направиш, тя е все недоволна. Накрая задължително казва: Само това ли беше? Обикновено й отговарям, че трябва да ме остави мен да забавлявам булката и приятелките й по начина, който аз съм решил. Бакшиши оставят като предпочитания начин е след края на шоуто, а не по време – директно в боксерките например.

Кое е любимото шоу на българските жени?
Мисля, че това с полицейските униформи и въобще с униформите. Ние имаме и каубойско шоу, и пожарникарско, и хип-хоп.

Как ти се стори филма „Magic Mike: Професия стрийптизьор“?
Реалистичен. Всички тези неща са ми се случвали до едно. И още толкова други истории имам.