Жак Бунин е директор по приема на най-скъпото частно училище в света - швейцарското "Ла Росе". Самият той е негов възпитаник и вярва, че е добър пример за потенциала на "росеанците". Въпреки че те обикновено са потомци на заможни семейства или дори на приказно богати фамилии, новият стил на живот изисква от тях да работят. "След като завършат някой престижен университет, те трябва да си намерят хубава работа като мен," казва полушеговито мосю Бунин. Той твърди, че му плащат, за да пътува и да се среща с приятели, тъй като в задълженията му влиза и пи ар-а на "Ла Росе". Така освен с впечатляващо родословие и голям апартамент в Париж, той може да се похвали и с приключения в около 60 страни по света. Последната от тях беше България - перспективен пазар за елитното училище.

Г-н Бунин, колко са българските ученици в "Ла Росе"?

 

Досега 39 българи са минали през училището. В момента имаме пет момчета и четири момичета. Справят се доста добре. България е най-добре представената страна в "Ла Росе", пропорционално на населението. Учениците ни са от София и от Варна. Така че тук пазарът е доста добър и има възможност допълнително да се разработи. Можем да стигнем дори до 15 български ученици, които се обучават по едно и също време. В "Ла Росе" имаме деца от 55 националности. И понеже искаме да поддържаме мултикултурната среда, въведохме квоти. Никоя страна не може да бъде представена с повече от 10 процента от учениците. Естествено, квотата от 36 души за България досега не е била достигана.

 

 

Политиката ни е да не разкриваме такава информация. Дори децата на световно известни личности могат да се чувстват спокойни - не правим компромис със сигурността им.

 

 

Цените могат да достигнат до 70 000 швейцарски франка - това включва всичко с изключение на униформите и екскурзиите, най-вече из Швейцария, в които учениците се записват по желание. След като завършат, нашите възпитаници обикновено отиват в най-добрите университети, предимно в САЩ. Имаме най-добрата успеваемост на кандидатстудентски изпити от всички училища в Швейцария. "Ла Росе" разполага с летен и зимен лагер. В училището се упражняват 21 спорта, има голфигрища, басейни, 15 тенис корта, съоръжения за езда и т.н. Много от учениците вземат уроци по изкуства - театър или музика, като поставяме ударението върху музиката. Имаме хор и оркестър и изнасяме концерти пред родителите. Те твърдят, че "росеанците" се справят не по-зле от възпитаниците на музикалните училища.

 

 

Да. Веднъж получих молба не от човек, а от кон. Един от новите ученици не искаше да се разделя с любимеца си и се наложи да го вземем при нас.

 

 

Тези правила са необходими, за да се запазят традициите на училището. Така се печели доверието на родителите. Смятаме, че преобличането с униформа за вечеря е част от добрите маниери. Преди да приемем учениците в "Ла Росе", ги караме да подпишат правилника на училището, за да знаят докъде се простира свободата им и какви са забраните. Освен това поставяме акцент върху добрите оценки. Възпитаниците могат да излизат по време на уикендите само ако са се учили добре. А ако са били много прилежни, придобиват правото на тридневен уикенд веднъж месечно.

 

 

"Ла Росе" от години подпомага местно училище в Мали и дом за сираци в Румъния. След като "росеанците" навършват 15 години, ги изпращаме за една седмица да преподават на едното от двете места. Така те се връщат с много впечатления от света.

 

 

Момичетата имат по-голямо желание да учат в "Ла Росе". Те съзряват по-бързо от момчетата и възприемат повече в тези години - между 14 и 18. Затова се грижим те да развиват всичките си таланти. Дори ако интересите им са необичайни, се опитваме да ги насърчаваме. Една от ученичките например иска да стане археоложка. За нея специално сме наели частен учител. Частен учител сме наели и за четири момичета, които мечтаят да се занимават с мода.

 

 

Бях впечатлен от Одри Хепбърн, която посещаваше сина си - мой съученик в "Ла Росе". Трябва да спомена и баба ми. Тя беше човекът, който ми предложи това училище. Била е голфшампион през 30-те, печелеше и бридж турнири. Моята фамилия още стои върху една от турнирните купи, които се пазят в "Ла Росе".

 

 

Следващата година, за 125-годишния юбилей на "Ла Росе", ще направим курс за родители в зимната ни база в Гщад. Сутрин те ще учат френски, следобед ще присъстват на дегустация на вина.

 

 

Имах интересно преживяване, когато трябваше да направя презентация в Джеда, Саудитска Арабия. Там ми казаха: "Ако искаш да говориш пред публика, трябва да си облечен като нас". Затова един шейх - господарят на двореца, където щеше да стане събирането, изпрати бодигарда си и един шофьор да ме облекат в традиционния им костюм.

 

 

Да. През 1999 г. направих околосветско пътешествие и минах през 31 страни. Много обичам да пътувам с влак, затова се качих на 260 влака, за да стигна от Париж до Париж. Понякога ми се налагаше да се возя и на автостоп. Имах невероятни срещи с различни хора. Това демонстрира духа на "Ла Росе" - ние сме привилегировани, но не и разглезени. Не се възгордяваме и не живеем в палати, без да работим.

 

 

Колекционирам ретроавтомобили. Радвам се, че в България видях много от любимите ми трабанти. В Швейцария често карам жълтия си трабант-кабрио. Мисля, че е забавно да имаш такава "сталинистка" кола в най-скъпото училище, защото тя ти показва, че не бива да се вземаш много насериозно.