Ищар става вокалистка на етноформация "Алабина", с която през 1996 г. прави световно турне. След края му певицата решава да започне самостоятелна кариера и записва първия си албум "The Voice Of Alabina", издаден у нас от КA Music.

Ищар бе в България, за да участва в "Шоуто на Слави". На следващия ден тя беше любезна да даде интервю за EVA.

Освен иврит, френски и английски знаете и арабски. Какви са корените ви?

Баща ми е от Египет, майка ми от Мароко, а дядо ми е от Испания, но всички са евреи. Когато баща ми отишъл в Израел, знаел само френски и вкъщи се говореше на този език. Затова и аз го знам от малка.

Започнали сте да работите едва на 15 години. Не е ли твърде рано за момиче?

Беше малко трудно, защото трябваше да го съчетавам с изпитите в колежа. Когато бях на 15 години, отидохме на едно прати, където имаше оркестър. Семейството ми ме накара да взема микрофона, защото знаеха, че пея добре. Бях ужасно срамежлива и не исках, но в крайна сметка изпях парчето "Memories" на Барбра Стрейзънд със затворени очи. Макар че бях малка, не изглеждах като тийнейджърка, а като жена.

Помислиха, че съм на 25 години и ми предложиха да подпишем договор още на следващия ден. Говориха с баща ми и той ми постави условието да не понижавам успеха си в училище по нито един предмет. Така започнах да пея с оркестъра на големи партита за по 1000-2000 души. Баща ми идваше с мен и ме прибираше.

Първата година всичко беше наред, но втората направо заспивах в училище. Започнах да убеждавам родителите си, че не искам да ставам лекар или нещо друго, а само певица. Много обичах ученето, но когато завърших, вече знаех, че музиката е моята съдба.

Какво научихте от опита си като работеща тийнейджърка?

Първото е, че спрях да искам пари от родителите си. Станах независима много рано. Бях още дете, но работех с по-възрастни хора, които пият алкохол и си говорят най-различни неща. Слава богу, родителите ми ме възпитаваха строго и целенасочено.

Благодарна съм им, защото е много лесно да попаднеш под различни влияния и зависимости, когато си млад. Никога не съм вземала наркотици, не съм пила. Мисля, че твърде рано пораснах.

Има разлика между хората, които работят през деня, и тези през нощта. Вторите пият, взимат наркотици и т.н., но аз не се повлиях от тази среда.

Как разводът на родителите ви промени живота ви?

Не го промени, но научих много неща. Нищо не е сигурно в живота и човек никога не знае какво ще се случи на следващия ден. Днес мога да анализирам по-лесно тези събития. Разводът им не означаваше, че те не се харесваха и обичаха. Написах и песен в новия си албум, в която пея, че е лесно да говориш за любовта, но тя не е достатъчна.

Нужно е уважение и разбиране между двама души, за да бъде връзката здрава. Вероятно по онова време родителите ми не са се разбирали един друг.

Били сте разочарована от любовта на живота си. Кой беше мъжът?

Не съм била разочарована. Никога не съм съжалявала за нищо в моя живот. Не мога да бъда разочарована от хора, а по-скоро от ситуации. Имам две големи любови. Омъжих се на 20 години и се разведох на 22.

Той беше известен израелски футболист. Бях много млада, той ужасно ревнуваше от моята работа. Много го обичах, но трябваше да се разведа. Да вземеш такова решение на 22 години не е лесно.

Тогава мислиш със сърцето си. Казах му, че не може да ми отнеме пеенето, в противен случай ще го напусна. Ако бях спряла да се занимавам с това, което обичам, щях да родя деца и да стана домакиня, но щях да се чувствам потисната и нямаше да съм щастлива. Щеше да ми липсва моят кислород - музиката.