Пол Бърел служи на английската кралска фамилия 21 години. Роден е в миньорско градче в Северна Англия. От малък е наясно, че не иска да стане миньор и затова заляга над книгите. Завършва курс по хотелиерство и изпраща автобиографията си в офиса на Нейно Величество. На 18 г. започва работа в Бъкингамския дворец.

Година по-късно е назначен за личен лакей на кралицата с основно и свръх отговорно задължение да разхожда по три пъти на ден деветте кучета на господарката си. 10 г. е на нейно разположение в кралските резиденции и на яхтата Британия. През 1987 г. Бърел става иконом на Даяна и Чарлз в имението им Хайгроув, където остава до 1992 г., когато семейството се разпада. Тогава Лейди Ди го наема за личен съветник и асистент.

Бърел е единственият от всичките прислужници на Даяна, който остава с нея до смъртта й през 1997 г. След трагедията Елизабет Втора му присъжда кралския медал за лоялността му към Даяна. Бърел ръководи и фондацията в чест на принцесата, която успя да натрупа 100 милиона паунда. Бившият иконом бе обвинен в кражбата на стотици лични предмети на Даяна. След 2-годишен процес кралицата най-после се реши да свидетелства в негова защита и той бе оправдан.

Пол Бърел живее в Чешайр с жена си Мария и двамата си сина Аликзандър и Никълъс. Книгата му "Истинският живот на Даяна" разтърси не само издателския бизнес с гигантските си продажби, но стресна и политическия елит в Обединеното кралство. За първи път Пол Бърел изнася информация за най-интимните си разговори с принцеса Даяна. Мнозина настояват, че подобен скандал и още повече това, което Бърел не е публикувал, може дори да доведе до края на британската корона.

Пол Бърел пред EVA от хотел Риц в Мадрид

Книгата ви за Даяна стана бестселър с близо 2 милиона тираж до момента. Планирахте ли подобен скандал?

Може би скандалът идва не от книгата, която написах, а от тази, която не написах. Без съмнение, тя би била много по-интересна. Много неща премълчавам.

Това означава ли, че предвиждате скоро да издадете продължение?

Научих се никога да не казвам никога. Преди 6 г. ми предложиха милиони, за да напиша моята версия. И тогава отказах. Нямам планове да пиша друга книга, но честно ще ви кажа, че ако отново бъда принуден да защитя името на принцесата и ако отново бъда притиснат в ъгъла, ще го направя.

Но мнозина ви обвиняват именно в това, че опетнявате името на принцесата. Как ще се аргументирате?

Написах тази книга, за да отговоря на много въпроси, митове и лъжи, които се появиха през последните 6 г. Усетих отговорност да защитя паметта на принцесата, докато толкова други се опитаха да я изтрият от историята. Много от тези неща бяха написани от хора, които дори не я познаваха. Не са малко и тези, които биха искали името на Даяна да бъде заличено завинаги.

Обвиняват ви също, че тази книга е с чисто комерсиална цел. Приходите и за издателството, и за вас, няма как да не бъдат огромни.

Няма защо да се извинявам за огромния успех на книгата и за парите, които получавам. През последните години много ми беше отнето и при това не само физически. Името на моето семейство бе опетнено. Видях най-близките си хора да страдат. Бяхме на път да загубим всичко, което имахме. Затова чрез тази книга поддържам семейството си и реставрирам моята позиция като приятел и довереник на принцесата.

Ако нещо подобно се беше появило преди смъртта на Даяна, не смятате ли, че бихте й помогнали?

Посъветвах я не веднъж и два пъти, дадох й собственото си "know how" как да има таен личен живот. Но тогава не можех да напиша тази книга, защото тя самата винаги можеше да се защити. А сега вече я няма.

А как приемате критиките от страна на фамилия Спенсър и на принцовете Уйлям и Хари?

Докато принцесата беше жива, не беше приемлива за собственото си семейство, но когато умря, изведнъж стана много приемлива. Майка й я изоставила още като малка, избягала с друг мъж в Австралия. Като малка я оставяла нощем без светлина. Дори и като зряла жена принцесата често оставяше вратата открехната, за да влиза светлина. А този лицемер брат й я изпрати на най-самотното място в света и взима по 20 паунда от всеки, който иска да я почете.

Критиките на Уйлям и Хари дойдоха след една много сензационна серия от статии в английски таблоид. Така че те критикуваха 40 000 думи, без да имат възможността да прочетат всичките 180 000 думи. Обичам тези момчета. Видях ги как растат от деца до млади мъже, играеха с децата ми, не бих направил нищо, за да ги нараня. Но трябва да разберат, че майка им е феномен, икона на модерните времена. Ще се пише и ще се говори за нея.

Какво е личното ви мнение за принц Чарлз?

Много компрометиращ въпрос. Мисля, че любовта на принца на Уелс беше винаги някъде другаде. Усилието на принцесата да го накара да я обича беше едва ли не непосилно... заради една друга жена. Както каза веднъж свекърът на Даяна: "Как някой със здрав разум може да те остави заради Камила?!" А и не е ли това, което целият свят така или иначе мислеше? Винаги имаше един призрак около двойката.

Камила Паркър Боулз беше винаги там. Един от най-големите страхове на Даяна беше, че ако я притиснат да се разведе, Чарлз ще може да се ожени за Камила. Това е и въпросът, който тя зададе на кралицата в Бъкингам: "Мамо, ако се разведа с Чарлз, това означава ли, че той ще се ожени пак?"

Отговорът на кралицата беше: "Силно се съмнявам". Чарлз прави и много добро чрез благотворителните си организации, но живее в свят, в който всички му отговарят "да". Свят, в който притежава всичко, което пожелае, когато и да е, където и да е. Не мисля, че това е здравословен начин на живот.

Ще се осмелите ли да прогнозирате изхода от връзката на Чарлз с Камила?

Никога няма да видим крал Чарлз Трети и кралица Камила на трона на Англия.
В писмото, написано от Даяна, което публикувахте, се казва, че тя се страхува от Чарлз.

Взех всякакви мерки, за да не се появи името на Чарлз в писмото на принцесата. Но ето че се публикува - написано с нейната ръка. Това бяха нейните мисли, чувства и страхове.
Твърдите, че Даяна все пак е била истински влюбена в Чарлз.
Тя го обожаваше. Настоявам, че двамата се обичаха в първите години. Доколкото ми е известно, през първите 5 години Чарлз не се виждаше с Камила.

През 1984, когато се роди принц Хари, пресата тръбеше, че вече има проблеми в семейството, но според мен тогава Даяна още беше силно влюбена. Кралицата реши, че ще има развод заради интересите на страната. Даяна не искаше да се развежда.

По-късно, когато започват изневерите и на двамата, Даяна продължи ли да ви споделя интимни тайни?

Първо ми каза, че има един специален приятел. Ставаше въпрос за Джеймс Хюйт. През следващите години стана нещо нормално да уреждам тайни срещи. Но все пак Хюйт започна да посещава Хайгроув много по-късно след Камила Паркър Боулз. Принцът направи първия удар и Даяна му отвърна със същата монета.

А какво мислите за Доди ал Файед?

Доди ал Файед бе много мил и щедър мъж. Той разглези принцесата. Обсипваше я с внимание, подаръци, привилегии. А тя не беше свикнала на такива неща. Мъжете обикновено бяха жестоки с Даяна. Доди й даде нещо специално в живота - каза й, че е влюбен в нея. Когато принцесата ми го сподели, я попитах каква е била нейната реакция на това обяснение в любов. Тя ми каза, че нямала никакви намерения да се омъжва. Нямаше планове за сватба, принцесата не беше бременна, нямаше годежен пръстен на сцената на катастрофата.

На какво се базираха страховете на Лейди Ди?

Някой от тайните служби й беше казал, че я преследват и подслушват телефоните й. Тя не беше параноичка, просто беше добре информирана. Веднъж ме повика в хола й, тършувахме из мебели, вдигахме килими, дърпахме пердета. Но трябва да бъда честен - никога не видях с очите си доказателство, че я шпионират. Каза ми обаче, че се страхува да не бъдат манипулирани спирачките на колата й. Това писмо демонстрира какво мислеше принцесата 10 месеца преди смъртта си.

Спомнете си, че по онова време в Парламента я наричаха "неориентиран куршум". Тя бе изоставена и отблъсната от кралската фамилия. Титлите и мерките за сигурност й бяха отнети. Изведнъж се превърна в една силно уязвима жена. Отдалечиха я от кралските кръгове, вече не я канеха на официални събития. Принц Уйлям й беше казал: "Мамо, не се притеснявай, когато стана крал, ще ти върна короната."

Твърдите, че заради вас най-после ще разследват смъртта на Даяна в Англия.

Когато започнах да пиша книгата, нямаше никакви сигнали, че въобще ще се разследва смъртта на принцесата в Англия. След като публикувах писмото, знаех, че то ще провокира подобен процес. Беше толкова разтърсващо писмо на една жертва, написано от самата нея. За мен е отвратително, че трябваше да минат цели 6 г. Всеки британски гражданин, който умира в чужбина, има право на разследване.

Защо не майката на бъдещия крал на Англия? И ето че моята книга отвори вратата за това разследване. Това беше мой дълг. Но много от въпросите няма да получат никога отговор. Не се чувствам виновен, а горд. Писмото обаче не е доказателство, че принцесата е била убита.

Толкова близки ли бяха отношенията ви с Даяна, че да имате подобен достъп до най-интимните й тайни?

Според класовата система в Англия аз съм един прислужник, който трябва да си знае мястото. И да си стои там, защото не е позволено да напускаш социалната си класа. Но принцесата бе много специална за мен, окуражи ме да направя нещо различно. Аз съм човекът, който седеше до принцесата на много важни срещи с държавни глави, първи дами, премиери. Там обаче не бях иконом, бях довереникът, когото принцесата искаше до себе си.

Съветвахте ли принцеса Даяна приживе?

Дадох й един важен съвет: Вървиш прекалено бързо, не мога да те следвам. Тя просто се засмя. Тя живееше прекалено бързо.

Как се чувствате като човек, заподозрян в кражба, когото кралицата на Англия като свидетел спасява?

За щастие, кралицата най-накрая си спомни, че бяхме провели един 3-часов разговор в двореца, по време на който й казах, че няма да остана със скръстени ръце и да позволя името на принцесата да бъде заличено. Когато Даяна умря, всички започнаха да търсят тайни, писма, предмети. Затова реших, че е най-добре да запазя нещата при себе си.

Казах го на кралицата и тя не се противопостави въобще. Така че след 2-годишно разследване на моя случай, през което време бях изправен пред финансов фалит, се почувствах леко изоставен. Все едно ме бяха увесили на простора да изсъхна. Опитах се да се свържа с някой член на кралската фамилия и със самата кралица, за да дам своята версия, но никой не ме чу. Пратих писма на кралицата, на престолонаследника, на принц Уйлям.

Не можех да се обясня на едно по-могъщо трио на планетата, но никой не ме чу. Докато най-накрая кралицата си спомни. Никога преди това един монарх не беше участвал в криминален процес. За щастие кралицата се превърна в моя най-добър свидетел.

Какви планове имате за бъдещето? Ще се филмира ли книгата ви?

Работих за NBC като експерт по протокол. Не съм чувал да има планове за филм по тази книга. Много ще е трудно да се представят съвременните монарси реално, може би след 100 г. ще се каже цялата истина.

Ще се ангажирате ли с лична версия за смъртта на Даяна в Париж?

Иска ми се да вярвам, че е била една трагична катастрофа.

А защо чакахте 6 г., преди да извадите на бял свят всичката тази информация?

Поставете се на мое място. Оказах се насред един свят, в който не можех да се доверя на никого. Затова реших да запазя тайните. На кого да кажа, на кого да дам писмото? На кралицата, на принц Чарлз, на децата на Даяна, на полицията? Днес съм сигурен, че ако бях направил нещо подобно, най-вероятно това писмо или което и да било друго доказателство би било заличено.

Сега страхувате ли се за себе си?

В онзи разговор кралицата ми каза, че има тъмни сили, които действат в страната. Тя просто ми каза: бъди внимателен. Но това не беше заплаха.

Твърдите, че сте били един от най-близките приятели на Даяна. Как съпругата ви гледаше на подобно "приятелство"?

Имахме известни проблеми и искам да благодаря на цялото си семейство. Но пък в същото време ще кажа, че принцесата бе най-важният човек в живота ми. Тя се нуждаеше от мен повече дори от съпругата ми и децата ми.