Изчаквам я да се нахрани и започвам с въпросите. След края на разговора ни тя и шофьорът й се качват на мерцедеса и отпрашват към залата за танци.
Родена си в Стара Загора. Разкажи повече за детството си, за родителите си.
Бях много емоционално дете. Родителите ми са обикновени хора. Баща ми беше таксиметров шофьор, а майка ми - продавачка в магазин. Спомням си, че непрекъснато ходех на уроци напред-назад с гъдулката си. Докато другите деца играеха, аз свирех. Завършила съм музикалното училище "Филип Кутев" в Котел. Имам сестра с две години по-голяма от мен. С нея и приятелките ни много обичахме да си играем с хартиени кукли. Рисувахме им дрешки и им ги прикрепяхме. Нямахме къща на село, за което като малка много съжалявах.
На 15 години си останала без баща.
Беше ми много тежко. Всичко стана за един месец. Той почина от рак. Това бе травма за мен, но какво да се прави. Баща ми ми липсваше много. Виждах моите съученички как израстват с бащите си. Те им се радват, прегръщат ги, целуват ги, гордеят се с тях. Моят баща го нямаше.
Как стана така, че започна да свириш точно на гъдулка?
От рано си личеше, че имам музикални заложби. Постоянно пеех - в коридорите, в банята, навсякъде. Учителката ни по пеене в основното училище Славка Иванова ни даде за домашно да научим по една песен. Когато я изпях, тя беше учудена от силния ми глас и ме разходи при всички свои колежки, за да ме чуят. После г-жа Иванова сформира от мен и още две момичета трио "Гласовити тракийчета". Дори записахме плоча в Балкантон. Майка ми реши да ме запише на някакъв инструмент, за да развие музикалния ми слух. Беше ясно, че ще се занимавам с народна музика. Нямаше учител по тамбура и така се реши да се насоча към гъдулката. Вярно, че е малко странно за момиче да свири на такъв инструмент. Имах невероятен учител - Начко Влайков. Той така добре ме подготви, че бях първа в приемния списък за училището в Котел.
Когато завърши, не искаше ли да продължиш в Музикалната академия?
Майка ми много искаше да кандидатствам, но по онова време аз нямах желание. По принцип сама решавам за всичко. Приех едно предложение и заминах за Цюрих, Швейцария. Близо година пях сръбски песни по кръчми. Не ми е било тежко, имах силни и добри хора до себе си. Когато се върнах в България, Милко Калайджиев ме запозна с музикалния продуцент на "Пайнер" Тодор Димитров-Токича. В интерес на истината, не показах кой знае какви възможности, когато отидох при него да ме чуе. Притеснявах се. Дори не си знаех много-много текстовете на песните. После записахме "Погледни ме в очите" и по време на работата Токича усети, че имам талант. С тази песен животът ми се преобърна на 180 градуса. Всичко стана ей така - късмет!
Как се запозна със съпруга си Коко Динев?
Той ме видял по телевизията и казал: Това ще е моята жена! Започна да ме кани в неговото заведение "Кошарите" да пея. В началото между нас нямаше нищо. Просто отивах там да работя. После той започна да ме ухажва по най-правилния начин. Аз пътувах из България за участия, а той ми изпращаше цветя навсякъде, където бях - огромни букети, които въобще не можех да побера в колата. Аз съм голяма романтичка и това беше най-добрият подход. Ходихме 6 месеца, преди да се оженим. Всичко стана съвсем естествено. Първо заживяхме заедно, а после се стигна и до брак.
Коко ли е първата ти голяма любов?
Да, естествено. Преди това имах една дълга връзка. Беше с мой съученик - детска любов.
Как така реши да имаш дете, не се ли страхуваше, че ще пречи на кариерата ти?
Ами ние не го бяхме планаирали, но какво да ме спре? Аз се чувствам обичана, обичана! Защо да нямам дете?
Какво харесваш у съпруга си?
Много сериозен е. Харесва ми това, че иска да се развива, иска да постигне нещо в живота. Предприемчив е. Никога не се отказва и продължава напред. Много е борбен. Това е важно за един мъж. Освен това Коко знае как да ме глези. Много обича да ми прави подаръци, защото знае, че аз се радвам на това.
Кой е последният подарък, който ти направи?
От Виена ми донесе тоалет в испански стил. Пола на волани, дълга блуза и риза, която се носи отгоре и се стяга с връзки отпред. Всичко това е допълнено от каубойски ботуши и шапка.
Ти направи неколкомесечна пауза и не пя. Тръгна слухът, че Коко те спира от сцената, защото те ревнува и иска да си добрата съпруга вкъщи.
Няма нищо такова. Истината е, че направих много драстична диета и рязко отслабнах. После участвах в турне и организмът ми се изтощи. От преумора станах болнава, изкарах и пневмония. Затова реших да си почина. Изобщо не е вярно, че мъжът ми ме е спирал да работя. Самият факт, че отново съм на сцената, говори достатъчно.
Каква диета? На нея ли се дължи бързото ти отслабване след раждането?
Сама се подложих на терор - абсолютен глад! Сега ям всичко. Обожавам рибните деликатеси и арабската кухня, въпреки че е пикантна.
Съпругът ти не те ли ревнува от феновете?
Може би, но се старае да не ми го показва. Има ми доверие.
А ти ревнуваш ли го?
И аз му имам доверие. Е, всеки, който обича, ревнува. Важното е да не е болезнено.
Вярно ли е, че пак си бременна?
Не. Искам да имам второ дете, но в близките години не мисля да забременявам. Сега съм съсредоточила вниманието си върху третия си албум.
Как минава един твой ден?
Ставам към 11 часа, занимавам се с детето и после тръгвам по задачи. Снимам клипове, ходя в студиото, на танци, на интервюта. Е, когато се налага, ставам и в 9 часа, но предпочитам да спя до по-късно. Така се възстановявам. Полезно е и за гласа ми. Най-важното за мен е сънят. Ето днес например станах и веднага излязох. Първото ми ядене е чак сега. По принцип през лятото имам много ангажименти. Тази година няма да ходя на турнето "Планета Прима", защото съм насочила цялата си енергия към третия си албум. Държа да си изпипам професионално нещата. Имам достатъчно време пред мен, за да участвам в концерти по-нататък. Направила съм една страхотна песен - "Всичко ме води към теб". Не е посветена на никого.
Кога ти остава време за дъщеря ти Ивон?
В момента съм я пратила в Стара Загора с майка ми. Когато е в София, съм с нея всяка свободна минута. Водя я в "Софияленд", събираме се с приятелки и техните деца. Ивон още няма 2 годинки и е малка да я водя на театър например.
Искаш ли тя да стане като теб?
Никога не бих й го наложила. Важно е тя да има качества, талант. Когато видя какви способности има, ще я насоча. Двамата с баща й ще оставим Ивон сама да избере пътя си и ще я подпомогнем. Тя ще е едно много заето дете. Ще я запиша на спорт, на танци, на музика, на чужди езици.
Как поддържаш фигурата си в момента, спортуваш ли?
Ако някоя моя приятелка успее да ме навие, отивам на фитнес, но много рядко. Не съм привърженичка на спорта, което е много лошо. Пък и не ми остава време. Когато го имам, предпочитам да отида на масаж. На фризьор ходя непрекъснато, както и на маникюр и педикюр. Това ми е ежедневие, не е някакъв суперлукс, просто ми е нужно заради работата да изглеждам добре.
Каква козметика ползваш?
Кремове, червила, сенки - всичко на Christian Dior.
Твоят стил на обличане на сцената е доста по-различен от този на твоите колежки. Как избираш дрехите си за участия?
Обикновено аз си избирам какво да нося. Е, за сцената е малко по-различно. Имам идеи, но се допитвам и до екипа ми от "Пайнер".
Не залагаш на деколтетата и късите поли.
Е, такъв ми е вкусът. Ти изобщо виждала ли си ме с пола?
Не, а кои са любимите ти марки дрехи?
Последните неща, които съм си купувала, са на Gaultier. Една моя приятелка - Албена, има магазин за дрехи от тази марка.
Коя е най-скъпата дреха, която притежаваш?
Купувам нещо, защото ми харесва, не гледам колко струва. Имам много скъпи дрехи, но какво значение има? Не нося рокли например. Е, имам една-две - едната е официална, а другата - по-универсална, в зависимост от аксесоарите.
Сватбената ти рокля беше много обсъждана.
Тя е на една дизайнерка - Невена. Роклята беше обсипана с камъни "Сваровски". Тогава те бяха хит. Сега не са толкова актуални.
Виждам, че освен колието на врата си нямаш други бижута. Не обичаш ли?
Рядко нося бижута. Не обичам много да се кича.
За разлика от повечето ти колежки, ти не си прибягвала до естетичната хирургия. Неин противник ли си?
Не осъждам хората, които прибягват до нея. Аз лично се страхувам да се подложа на нещо такова. Пък и се харесвам такава, каквато съм.
Ти си на 23 години, щастливо омъжена, с дъщеря и добра кариера. Имаш ли друга мечта?
Имам, но не мога да я споделя. Животът е така. Достигаш една цел, после гониш друга, после трета. Никога не трябва да се отказваш. Когато вярваш в мечтите си много силно, те ще се сбъднат.
