със специалното съдействие на Heineken

Крейг е напълно омаломощен след снимките на новия филм за Джеймс Бонд „Спектър на утехата“ (оригинално заглавие „Quantum of Solace“). След поразителния успех на „Казино Роял“, в който Даниел за пръв път се превъплъщава в ролята на легендарния агент 007, продуцентите очакват още повече от него. Зрителите и критиката – също. Но най-важното е, че той самият очаква още повече от себе си. Всички тези очаквания създават огромно напрежение на снимачната площадка на „Спектър на утехата“, в резултат на което това е Бонд-филмът с най-много инциденти. Така например по време на снимките в Италия двама от каскадьорите са тежко ранени, след като колата им се удря последователно в камион и в стена. По-късно колата на самия Бонд излита от пътя и пада в езеро. Крейг е вътре, но се разминава без драскотина. Само този път обаче. За всички останали интересни преживявания около заснемането на „Спектър на утехата“, от някои от които има и белези, Даниел Крейг разказва в това ексклузивно интервю за EVA.

Филмът тръгва в България на 7 ноември 2008 г., разпространяван от „Александра филмс“.

 

Даниел, прочетох във „Варайъти“, че отдавна не се е правил филм в Холивуд с толкова дълъг снимачен период, като този на „Спектър на утехата“. Какво ще кажете сега, като теглите чертата?

Чувствам огромно облекчение. В добрия смисъл. Атмосферата на филма е съвсем различна от тази на останалите Бонд-филми, усетихме това още по време на снимки. За мен беше по-трудно в сравнение с „Казино Роял“, защото прекарах цели шест месеца далеч от дома, като поне половината от тях минаха в  път. Беше трудно и изморително, но също така въодушевяващо и наситено с емоции преживяване, така че си струваше. Мога да кажа, че всички дадохме всичко от себе си, а някои от нас имат и белези, с които да го докажат. Имахме фантастичен режисьор – Марк Фостър. Той е направил невероятни филми като „Балът на чудовищата“ и „Да откриеш Невърленд“. Известен е с перфекционизма и опакия си характер и част от продуцентите не го искаха в началото, но лично аз бях с две ръце „за“. Освен това имахме сценарист като Пол Хагис! Екипът като цяло е невероятен! Този път бях обвързан много по-тясно с продукцията, тъй като участвах и в кастинга на актьорите.

Избрали сте страхотни актриси във всеки случай. Какво мислите за Олга Кириленко и Джема Атертън?

Страхотни са. Джема е изгряваща звезда и сме големи късметлии, че ще изгрее тъкмо при нас. А Олга е изключително дълбока като актриса и около нея има някаква загадъчна аура, като магнит е. Освен това сама изпълни голяма част от каскадите.

Вие също изпълнявате сам повечето каскади тук. Разкажете ни за това как се подготвихте за филма.

Да, изпълнявам сам повече каскади, отколкото в „Казино Роял“ дори. Започнах да тренирам всеки ден във фитнеса три месеца преди началото на снимките. Исках този път да постигна максимума за моите възможности по отношение на физическата подготовка, да натрупам максимум мускулна маса. Трябва да ви кажа обаче, че сега нещата са много зле, защото след края на филма спрях тренировките, за да дам почивка на сърцето си, и усещам, че буквално се разпадам. Това е проблемът при свръхинтензивните, краткосрочни тренировки – ефектът им не е продължителен.

Какво правихте във фитнеса?

Много бягане и скачане. Разбира се, и работа с тежести. Освен това трябваше много да внимавам с нараняванията – заради застраховките. Внимавах и вярно, не се случиха неща от рода на прищипани нерви и разтегнати сухожилия, както в „Казино Роял“, но затова пък се случиха други. Мисля, че застрахователите ме мразят вече.

Вярно ли сте си порязал пръста по време на снимки?

Мислите ли, че ако си бях порязал пръста, някой изобщо щеше да разбере?!

Всъщност си отрязах върха на безименния пръст на дясната ръка, отсякох го буквално и загубих всякаква чувствителност в него. Слава Богу, зарасна бързо и много добре, в момента имам белег голям колкото пощенска марка. Случи се, докато затръшвах една врата в лицето на Матю (Матю Амалрик, актьор – б.р.), така че вероятно съм си го заслужил.

Дочухме, че сте имал и други премеждия.

Да, нали ви казах, че вероятно съм страшилището за застрахователните компании в Холивуд. При една каскада си разрязах скулата под дясното око, освен това след един ритник при екшън сцена имам осем шева на лицето. Обаче това беше най-малкото, зашиха ме и си се върнах на снимки.

Казват, че агент 007 освен че никога преди вас не е бил рус, никога не е бил и толкова мускулест. Чувствате ли се добре в кожата си в момента – с всичките тези мускули и мислите ли, че на Бонд те му отиват?

Това е просто част от работата, наистина е абсолютно само това – фитнесът  имам предвид. А дали на Бонд мускулите му отиват, решават продуцентите, не аз. Вярно, че Броснан бе доста по-елегантен, но сега нещата са различни.

А диета пазихте ли?

За „Казино Роял“ се наложи да пазя продължителна и стриктна диета, а сега просто трябваше да се храня по-разумно. По принцип мразя да ми говорят за процентите мазнини в тялото ми. Стремя се да поддържам теглото си, защото искам да бъда здрав и в добра форма – това е всичко.

Харесаха ли ви пътуванията и местата, на които снимахте?

Знаете, че екзотичните локации са нещо като запазена марка на филмите за Бонд. В „Спектър на утехата“ местата са фантастични. Снимахме в Италия, Панама, Чили, Мексико, Австрия, Великобритания. Град Колон и изобщо Панама са изключителни места – свръхестествени, неземни. Но местните хора бяха толкова любезни и въодушевени, че сме там и ни накараха да се чувстваме като у дома си. А преживяването да бъдеш космическата обсерватория в Чили на 10 хиляди фута надморска височина, беше просто неописуемо.

Както във всеки Бонд-филм, така и в този, има самолети, страхотни коли и всякакви подобни великолепни играчки. Харесват ли Ви?

О, да. В началото на филма има страхотно преследване с коли – аз губя в него, по дяволите! Карам Aston DBS – изглежда и звучи страхотно.

А кара ли Бонд самолет в този филм?

Кара. Взех няколко теоретични урока, така че определено изглеждам като някой, който знае какво прави.

Бонд-филмите не се отличават с кой знае какви сюжети, не смятате ли?

Това са филми, които те забавляват и опияняват по някакъв начин, ясно е. И все пак не мисля, че историите, които разказват, са чак толкова измислени или нелепи, както често се пише. Ето например тази организация (бизнес-корпорация или каквото там е, по дяволите) Quantum, за която става въпрос в „Спектър на утехата“ - не мисля, че е чак толкова далеч от действителността. Подобни неща съществуват в реалния живот.

Доста встрани от темата , но какво стана с онзи гей-скандал, в който бяхте забъркан?

Не беше точно скандал и по-скоро бе анти гей. Случи се на раздаването на някакви награди („Бафта“ - б.р.), наобиколиха ме журналисти от гей-издания и един от тях ми подхвърли, че днес бил без боксерки. Аз се ядосах и изругах нещо, а после жълтата преса написа, че това било „вербално насилие от страна на Крейг към гейовете“. Пълни глупости! Един от най-добрите ми приятели е гей и това няма никакво значение за мен. Просто ме провокираха.