Искам да съм Мерилин Монро до края на живота си
Само преди три години снимки на Мишел Уилямс, потънала в скръб и сълзи след смъртта на своя любим мъж и баща на детето й Хийт Леджър, обиколиха света. Ето я сега – щастливо усмихната, макар и с малко тъжни очи – със „Златен глобус“ в ръце за ролята си във филма „Една седмица с Мерилин“.
„Без твоите целувки и прегръдки, с които всеки ден ме изпращаше на работа, това нямаше да се случи“, каза Мишел със сълзи в очите в благодарствената си реч, гледайки към 6-годишната си дъщеря Матилда Роуз. И Холивуд си поплака. „Когато Хийт си отиде (през януари 2008 г., тогава двамата живеят отделно), все едно изгубих всичко. Промених се като майка. Промених се като приятел. Промених се като актриса. Видях колко непостоянно нещо е животът. Дълго време след това не можех да спра да докосвам лицата на хората, с които говорех, и да им казвам: „Виж се! Ти си тук! Ти си жив! Разбрах, че двамата с Хийт бяхме дълбоко свързани от нашата споделена самота. Ние бяхме самотници по рождение“, казва Мишел.
Уилямс, чиято звезда изгрява още като тийнейджърка с хитовия тв сериал „Кръгът на Доусън“, клони към независимото кино и отбягва типичните холивудски продукции. Затова, когато режисьорът Саймън Къртис й предлага ролята на Мерилин във филма, тя се колебае дали въобще да прочете сценария. Първо, защото Мерилин е икона на поп културата, и второ, защото нейната смърт мъчително, поразително напомня тази на Хийт Леджър. От друга страна обаче, тъкмо последното я кара да разгърне сценария. „Месеци след смъртта на Хийт аз живеех с него, очаквах той да се появи отнякъде. Отивахме с Матилда при майка му и баща му, детето си играеше, катереше се по дърветата, а ние тримата я гледахме и по някакъв начин усещахме, че той е с нея. После с времето животът ни погълна и това усещане започна бавно да се топи. И точно в момента, когато в ръцете ми попадна този сценарий, на мен вече ужасно много ми липсваше не само той самият, но и неговият призрак.“
Уилямс гледа по няколко пъти всичките филми на Монро и изчита тонове книги за нея. Дори спи с книга под възглавницата си, защото вярва, че по вълшебен начин може да попие аурата на звездата. Докато се подготвя обаче, със сигурност разбира едно: „Двете нямахме нищо общо – нито в тялото, нито в стойката, походката или гласа. Имах нужда от доста време, за да я направя част от себе си.“
Актрисата много добре си спомня момента, в който двете се слели. „По принцип очакването да бъда красива винаги ме кара да се чувствам грозна. Един ден репетирах походката на Мерилин. Излязох от гримьорната и тръгнах към снимачната площадка. В дъното на коридора стояха няколко мъже. Аз вървях срещу тях и усетих, че ме следят с поглед и след като ги подминах. За първи път разбрах, че това внимание може да те накара да изпиташ удоволствие. Сигурна съм, че това е изпитвала и Мерилин, слизайки на плажа например. Бих искала да играя ролята на Мерилин Монро до края на живота си. Защото тя е загадка, която никой никога няма да разбере докрай. За мен е жена, изтъкана от страст.“
Филмът се разпространява от „Форум Филм България“.
ТВОЯТ КОМЕНТАР