Илиана допълва, че се дължи и на способността й да оставя проблемите от бизнеса пред вратата на дома си. Там, в любимата си домашна роба и в компанията на Наско и дъщерите си, тя релаксира на 100% и започва следващия ден като нова. Срещаме се в просторната й къща, погледнала към Витоша през зелен двор с водоскок и вековни дървета, за да видим къде се зарежда с толкова енергия.

Илиана, изглеждаш изключително добре. На работата ли се дължи?

 

Приятели казват, че съм жената със стоте лица, защото всеки път изглеждам по различен начин. Не мисля, че работата в списанията ме е направила по-делова и по-уверена. Откакто се помня, имам голямо самочувствие. В смисъл, че вярвам в собствените си сили. Трудно се плаша. Докато не опитам всичко, не спирам. Мога да имам страшно много трудности, да се връщам не две, а осем крачки, но не се отказвам. Досега нямам такъв случай.

Май издателският бизнес ти харесва?

 

Не знам дали моето е бизнес, или страст, може би е и двете. От година и половина съм в журналистиката и мога да кажа, че навлизам в тежките й дебри. Разбира се, апетитът идва с яденето и амбициите ми вече са по-големи. Проведох в Барселона разговори с няколко издателства, научих доста интересни неща и смятам да ги приложа. "Слави магазин" става сериозно лайфстайл издание, "Дон Балон" ще организира мероприятия извън България.

Ти каква роля изпълняваш в редакциите?

 

Аз съм шеф директор на едното - колегите ми измислиха тази титла, и изпълнителен директор на другото издание. Гласувано ми е доверие да ръководя всичко, което се случва в тях. Но ако трябва да бъда честна, разчитам на помощта на екипа си. Никога не съм се страхувала от можещи хора. Това е моята рецепта за успешен бизнес.

Прави ли хороскопи, за да видиш кога да стартират списанията и кое име ще им носи успех?

 

Вярвам в тези неща, но не съм правила. Защото не само хороскопът помага. Редовно паля свещички в параклиса у дома за успеха на изданията, на клуба и на семейството ми.

Не остава ли малко на заден план работата ти в клуб "Илиана"?

 

Решила съм да бъда добър ръководител и на трите си мини предприятия. Доказателство, че не пренебрегвам клуба, е, че той се разви доста сериозно. Имаме златни медали от световно и европейско първенство и бронзов от олимпийски игри, у нас сме на първо място по успехи и резултати в последните 2 г. През лятото подписахме договор за спонсорство за 2 г. с немския гигант в областта на електроенергията ЕОН, спонсор на футболния отбор "Борусия Дортмунт". Чакахме 13 години и ето че и на нашата улица изгря слънце.

Като си имаш школата, която работи прекрасно, за какво ти беше да се натоварваш и с други неща?

 

В годините си изградих философията, че животът е битка и малки моменти на щастие, които ни зареждат за новата битка. Бъди сигурна, че в момента, в който списанията станат едни от най-харесваните, ще измисля нещо друго, което ще бъде нова авантюра за мен. Нещо, с което искам да проверя собствените си сили и възможности. Никога не съм работила за пари, а за удоволствие. Може би в това е ключът.

Говори се, че си безнадежден работохолик.

 

Ако се преуморя, два дни не излизам от къщи, докато не се възстановя. Така че не ставам за пример. В момента, в който се прибера, изключвам всичко за работата и съществуват само Наско и двете ми дъщери. Не пускам телевизора, а сядам на терасата и се наслаждавам на природата. Абсолютна медитация.

Чух, че това лято на морето си била в убийствена форма.

 

Тази година преди да тръгнем за морето през юни, за първи път от 23 г. насам спортувах. Зарекох се, че ще бъда в страхотна форма и бях. През целия май ходех на спортна пътека по 4 км, увивах се в найлони... Нека не звучи нескромно, обаче наистина направих убийствена фигура. Веднага след морето обаче дадох свободно. В момента не тренирам. Прибирам се уморена и предпочитам да си почивам. Изяждам тонове течен шоколад всеки ден, не мога без сладолед Бос, топя бял хляб в салатата, вечер изпивам едно Узо с Наско край барбекюто, а през зимата ракийка. Благодаря на Господ, че генетично не ме е обременил да треперя какво ям.

Как се чувстваш като майка на две вече пораснали дъщери?

 

На 43 години приемам света по коренно различен начин. Като че ли се събуждам за нов живот. Всяко нещо виждам в по-ярки цветове, възприемам го с по-силни емоции. Никога не съм се чувствала по-добре.

Какво ще кажеш за обявите: търсим жена за работа, но до 30 г.?

 

Абсурдни са. Нищо не е по-силно от младостта, но знаещи, можещи, истински качествени са хората над 35 г.