Очаквам второто си дете през март

Сравняват я ту с Туиги, ту с Даря Жукова. Първото сравнение е заради недалечното й минало на модел с особена, крехка красота. Приликата с Туиги е и в детското излъчване на Деница, изящните, почти болезнено тънки крайници и момчешката прическа, както и в грацията, прозрачната бяла кожа и големи очи. Второто сравнение е заради амбицията й да направи най-модерната галерия за изкуство у нас, така както Даря Жукова успя да направи от своя „Гараж” център за авангардни изложби и артпроекти. Разбира се, във второто сравнение има и доза завист, и доза жлъч - все пак и двете дами са съпруги на неприлично богати мъже. Деница не се вълнува особено от това как я оценяват в обществото. Тя работи упорито, за да доведе в България емблематични творци като Хънт Слонъм и Питър Блейк, изложби като тази на Хуан Миро, Салвадор Дали, Марк Шагал, Деймиън Хърст. Накара хора, които никога не са се интересували от изобразително изкуство, да говорят за него. 2011-а бе щастлива за нея и с друго – освен че галерията навърши две, при това суперуспешни години, Деница се омъжи на красива церемония в Тоскана в рокля на Elie Saab и разбра, че чака второ дете. Специално за списание EVA Деница разказва за работата си като артистичен директор на Галерията за модерно изкуство в София, за майчинството, мечтите си и любовта, която я закриля.


Деница, колко картини сте продали?
Не мога да кажа цифрата наизуст, но Галерията се издържа само от продажбата на картини и от организирането на събития. Важна е мисията ни да развиваме изкуството в България. Фокусирана съм повече върху организирането на интересни изложби, подбора на картини и продажбите, а оперативната част съм оставила на хора, които разбират по-добре от цифри и ме информират всяка седмица.
Колко струва най-скъпата картина, която сте продали?
До момента около 50-60 хиляди лева.
А кой я купи и на кой автор е?
Не мога да кажа. Повечето ни клиенти държат да бъдем дискретни.
Кое беше за теб най-голямото предизвикателство в работата ви?
Питър Блейк. От всички, които сме канили, той е най-голямата, истинската легенда. Изключително ерудиран, но и по-труден за комуникация. Излъчва типичните за британците дистанция и лека студенина. Мисля, че е необходимо поне година-две да се развива и култивира вкус у нас за изкуството му. Иначе не можеш да си представиш колко студенти имаше на срещата с него в Художествената академия и носеха учебници да им ги подписва.
Как успяхте да убедите и него, и Хънт Слонъм не само да покажат свои творби, но и да дойдат тук и даже да говорят пред студенти?
Беше притеснително дали ще се съгласят да дойдат в държава, която няма нищо общо с модерното изкуство и не оценява стойността на творбите им. Беше и рисковано, но те са много отворени да популяризират модерното изкуство. Никой от тях не е поискал хонорар. Например в журито на конкурса MOST, който организираме, са Диана Пикасо и Питър Блейк. Приеха, защото им беше интересно какво ще се получи, какви хора творят в България, в какви насоки се развиват. В началото беше трудно, но сега много интересни млади автори започват да се обаждат, за да участват в конкурса. Мисля, че галерията може да бъде едно изключително и специално пространство за младите автори.
Имаш ли интересни преживявания с някой от художниците, които бяха тук?
Да, всичките са постигнали толкова много, а са естествени хора. Ерик Мурло например е наследник на френското литографско „Ателие Мурло“ и собственик на внушителна колекция от над 500 000 оригинални графики на най-великите модернисти от XX век - Пикасо, Миро, Шагал. Изключително богат човек е, а се оказа толкова семпъл, изключителен. Докато пиехме чай в един ресторант на улицата, той ми каза: “Дени, толкова ми харесва в София. Тук е толкова спокойно!” С Диана Пикасо, внучката на Пикасо, която беше на откриването на галерията, ходихме в няколко клуба. Много й хареса нощният живот в София. Тя обича да се забавлява.
Как съчетаваш работата в галерията и майчинството?
Аз съм много отдадена майка. Ситара е едно от най-важните неща за мен. През деня, когато съм на работа, Ситара е на детска градина, а почти всеки следобед или вечер я водя тук. Само от гледането на експозицията в момента тя започна да рисува в цветовете на Миро. Много ми харесва как се изключва от външния свят и започва да изследва вътрешния си. Това е нещо, което Миро и Салвадор Дали са опитвали да правят в зрелите си години. На децата им се получава по естествен начин. Тя в един момент започва да си говори сама, да си рисува. Децата са толкова интелигентни. Просто трябва да се развиват, а не да се потискат още на пет годинки с допълнителни външни знания. На Ситара преди й беше интересна музиката.
На три годинки вече има и интереси отпреди?
Интересно дете е. Любимата й музика май е класическата. В колата сме на Вивалди и Моцарт. Ако й пуснеш друго, веднага иска Дивалди – така му казва. Ходихме на концерт с негова музика и 50 минути детето не мръдна от стола. Беше като онемяла. Накрая каза: “Мамо, като порасна, искам като какичката да свиря на цигулка.” Беше много мило.
Ще я записвате ли на цигулка?
Със сигурност. В галерията се опитваме да обединяваме различни изкуства – музика и рисуване например. Чести гости при нас са възпитаниците на Музикалното училище в София. Ситара много обича и да рисува заедно с децата от съботно-неделното ни Артучилище в София. През уикендите се събират около 20 деца, разделени в две групи – събота са на възраст от 3 до 7, в неделя от 8 до 13-годишни.
За какво мечтае Ситара и за какво ти по отношение на нея?
Още не е открила мечтите. Искам да е различно дете, човек с душа и сърце. Да не е комерсиална, разглезена и презадоволена. Да надмине тези неща.
Има ли вариант да не е презадоволена?
Донякъде е хубаво, че е презадоволена. Децата, които имат възможности от малки, са най-щастливи, защото съвсем скоро стигат до идеята, че не е нещо особено да имаш още един чифт обувки или дрехи, или играчки. И че трябва да търсиш нещо различно.
Тя как прие, че си бременна?
О, много добре! Искаше сестричка или братче. Когато забременях, й казах: “Ще ти издам една тайна.” Тя не знаеше какво е това и й обясних: “Знаете само ти, тати, баба и другата баба.” На Ситара много й хареса идеята. И на вечеря с приятели попита: “Знаете ли една тайна? В корема на мама има бебе.” Много се смяхме. Тя е много грижовна. Заведохме я в един специален магазин за кукли в Щатите, в който правят куклите като детето, за което се купуват. Могат да ушият за куклата дрешки като на твоето дете, да й направят прическа във фризьорски салон за кукли. Има ресторант, в който всички дечица могат да влязат само ако са с куклите си. Беше готино, че Ситара си избра негърче, не като себе си. И това е любимата й кукла – Мина. Иначе не е много привързана към играчките си.
Братче или сестриче ще има?
Не знам със сигурност. Имам предположения, но няма да ги обявявам.
Радваше ли се на сватбата ви? Разбрах, че е била шаферка?
Беше й интересно. Харесваше й, но тя е сериозно и възпитано дете. Абсолютно голямо разбиращо същество. Много е пораснала за възрастта си.
Все още ли се храни като теб - с вегетарианска храна?
Да, засега. Въпреки че Министерството на здравеопазването поставя едва ли не вето върху възможността родителите да изберат сами как да хранят децата си в обществените детски градини, има алтернативни такива. Нейната е с вегетарианска кухня. Според един немски антрополог месото не е единственият заместител на протеините и децата до шестгодишна възраст не е хубаво да го консумират. То вкарва прекалено адреналин в тях, затова повечето са толкова превъзбудени.
А мъжът ти как приема този твой избор? Изглежда като човек, който яде месо и пие алкохол?
Като бременна още ядях месо. Не много, но мислех, че е полезно за бременността. Когато започнах да чета и да практикувам йога по-сериозно, разбрах, че не желая да го правя и не е полезно за здравето. Това е личен избор и не искам да ограничавам близките си. А мъжът ми много ме подкрепя, за всичко. И майка ми, и сестра ми, и дъщеря ми са вегетарианки. И сме заобиколени от много такива. Живеем си месоядни и вегетарианци без никакви проблеми.
Как избра датата за откриване на галерията? Беше ли консултирана с астролог, нумеролог?
Аз не се консултирам с астролози. Нито за раждането на Ситара, нито за сватбата. Разчитам животът сам да ме води.
Не си я родила по естествен път, така ли?
Да.
А кога очаквате раждането на второто ви дете?
През март.
Какво четеш? Какво ти е интересно?
Книги за философия, за йога, за духовни дисциплини, вдъхновени от живота на точно такива светци, за аватари, за будители на човешки съзнания
Усещаш ли се променена за последните шест години?
Човек се променя от всяко пътуване, от всяка среща. Срещала съм световноизвестни успели хора, хора на върха. Не мога да уточнявам като имена, но са големи. Виждаш, попиваш от тях. След това се срещаш с различни хора в София или в някакви села в България. После си със семейството си. Всичко това влияе на развитието.
Много интересно, като бях по-малка, публичността ми беше приятна. Обичах да се снимам във фотосесии и прочие. Правех го с голямо удоволствие. Сега е обратното. Почти не можеш да ме накараш да позирам. Чувствам се некомфортно.
Защо?
Искам да съм максимално естествена, а не съм сигурна, че фотоапаратът може да ме улови такава. Алергична съм към тази поза да застанеш и да бъдеш нещо, което не си. Не издържам. Не искам да се усмихвам, когато не ми се усмихва. Искам да съм прекрасна, защото се чувствам такава, но не да съм в поза. Сега много повече ми харесва комуникацията с хората.
Коя е най-милата изненада, която са ти правили?
Когато се върнах за първи път от Индия, явно толкова бях липсвала вкъщи, че мъжът ми ме изненада с огромен букет на летището, още на ръкава на излизане от самолета. Което е рядкост за него. Беше много сладко.
Кои са най-интересните срещи в живота ти?
Много ме впечатли една жена, която преди е била в Борда на директорите на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк MOMA. Организираха ни среща с нея, когато специализирах в Christie’s,  в апартамента й в Манхатън. Тя е сред най-големите колекционери на следвоенно американско изкуство. Притежава комикси на Рой Лихтенщайн, творби на Анди Уорхол. В антрето й имаше бутилки, опаковани от Кристо. Бях много горда. Тя дава картините си под наем за изложби във всички музеи по света. Мебелите й бяха толкова семпли, почти незабележими, а картините - толкова силни. Тоест не е важно да си купиш мебели за 18 хиляди например, като за същата цена можеш да вземеш картина на голям художник – Деймиън Хърст или графично изкуство на Салвадор Дали! И тази наистина инвестиционна творба няма да се захаби както дивана. Напротив, цената й може би само ще се покачва. Но манталитетът на тези хора са различни. Лиспва ми този заряд в България. Тук не можеш да си говориш за Джаспър Джоунс например. А в Ню Йорк, когато видях американския флаг на Джаспър Джоунс в Музея за модерно изкуство, онемях. Толкова силно преживяване беше за мен! В Щатите можеш да видиш толкова неща, познати от книгите, албумите, срещите с колекционери. Това много ме вдъхновява.
Много ми беше интересен и един от най-популярните колекционери - Роналд Лаудър. Срещнах го в неговия музей. Показа ми картина на Густав Климт, за която беше платил стотици милиони, с думите: това е жена ми. Да го видиш как говори каква невероятна среща за него е досегът с тази картина!
Това за жена му харесва ли ти?
Малко е прекалено обсебващо. Но най-големите колекционери живеят в друга реалност. Харесва ми, че не са материални. Материалността напоследък ми идва в повече.
Купуването на картини за много колекционери не е ли с цел дългосрочната инвестиция?
Готиното е, че е комбинация. Няма друг бизнес, който хем да има духовно измерение, хем да можеш да изкарваш сериозни пари. Изкуството не е само да го погледнеш и да му се възхитиш, ти заживяваш с него, влюбваш се. Казват, че колекционерството спира в момента, в който си отидеш от този свят. На специализацията ми в Sotheby’s гледахме филми за големите колекционери и имахме възможност да говорим лично с някои. Те имат много различно отношение към изкуството, приемат го твърде лично. Тогава си мислех, че никога няма да стана колекционер, но изкуството от бизнес се превърна в лична моя страст.
Спомена влюбване, влюбена ли си?
Да. Толкова обичам семейството си. Няма по-важно нещо за мен.
Какво те накара да се влюбиш в мъжа ти?
А, на това няма да ти отговарям! Много е лично!
Кога разбра, че си влюбена?
(Повтаря въпроса) Ако говорим за мъж, трябва да знаеш, че ако си търся нов мъж, ще бъда много затруднена, защото човекът, с когото съм, е толкова специален и изключителен, че не знам дали толкова уникален мъж скоро бих могла да открия. Така че много моля висшите сили да не ми се налага!
Наистина ли ти е предложил да се ожените в такси?
Да, беше много отдавна.
Какво ти е интересно извън изобразителното изкуство?
Работата с деца ме зарежда много. Същевременно, както ти казах, йога, мода, здравословно хранене, различни храни, биопродукти.
Готвиш ли?
Отскоро се уча. Не мога още, но ми е интересно, даже много приятно.
А как се случва храненето у вас?
Друг готви.
Любимият ти час от деня?
Като една Деница аз съм абсолютно дневна птица. Не обичам да излизам нощем. Силната, комерсиална музика не ми понася. Любимо ми е може би следобедното време. Промених се и дори времето да е облачно и мъгливо, не ме потиска. Природата много ме вдъхновява. Искам да се срещам с хора, които мислят за тези неща, говорят за тях и за които егото не е през цялото време на преден план.