През 1957 година френският дизайнер Кристобал Баленсиага дава нова свобода на дамите, „освобождавайки“ моделите си и от най-малкия намек за талия. Неговите прави рокли-ризи са лишени дори от колани и първоначално предизвикват шок в модната публика. Но скоро удобството им е издигнато в култ и се превръща в основа за роклите трапец, бележещи епохата на суинга.

И от началото на 60-те сезон след сезон на модната сцена излизат нови и нови емблематични за десетилетието „хрумки“: костюм в две части ала Първа дама (с късо сако, големи копчета и в нежни пастелни тонове), ботуши до коляното (препоръчително бели или в ярък цвят), балетни пантофки (по примера на Одри Хепбърн и Бриджит Бардо). Без да забравяме панталоните капри, скъсените дължини, монокините и палтата с полегати рамене, придаващи на силуета нова овална форма, наречена cocoon. „Миниполите на Джейн Шриптън, шапките и ръкавиците на Джаки О. са само „глазурата“ на 60-те – коментира дизайнерът на костюми на „Плейбой клуб“ Исис Мюсенден. - Точно тогава вниманието се насочва към колекциите прет-а-порте, естествената сексуалност е на почит, отпадат стереотипите, наложени от буржоазните дами, и в общи линии модата се превръща в такава, каквато я познаваме днес.“
Е, днешните модели действително са вдъхновени от геометричните силуети и психеделичните десени отпреди половин век, но този път с малко повече 3D ефект и респект към първоизточника. Категорични в класическите интерпретации са колекциите на Bottega Veneta и Blumarine, към танцуващия суинг Лондон ни връща Кристофър Бейли с линията си за Burberry Prorsum, а Раф Симънс подробно е разгледал архивите на Баленсиага, създавайки моделите си за Jil Sander. Идеалните допълнения: прилежно пригладени коси, лаконични откъм детайли аксесоари, еднотонни чорапи и къси ръкавици от мека кожа.