Джой Адамсън e една от най-забележителните жени на XX век, макар че името й е малко известно у нас. Естествоизпитател, еколог и пионер в движението за опазване на околната среда – за което сега говорят всички, но през 40-те и 50-те години на миналия век са осъзнавали само шепа хора, - тя става световноизвестна с книгата си „Лъвицата Елза“ (в оригинал Born Free) и нейните продължения. Разказът за бебето лъвче Елза, което Джой и съпругът й Джордж Адамсън отглеждат, а после връщат в дивата природа, по-късно става основа за едноименния филм. Абсолютен холивудски блокбъстър за 1966 г., именно този филм предизвиква големия сафари взрив в световния и в частност в американския туризъм. В книгите си Джой описва не само опита си с големите котки, но и живота си в Кения, продължил повече от 35 години. Едно е сигурно – дори всички да забравят Джой Адамсън, Африка никога няма да я забрави. Защото Джой се бори за Африка. Не само с програми, лозунги и инвестиционни проекти, не в учреждения, а със зъби и нокти, със сърцето си, до кръв, на живот и смърт. Бори се за Африка като лъвица. Четири от резерватите в Кения, съществуващи и днес, са основани лично от нея, а влиянието, което тя и Джордж оказват върху поколения зоолози и еколози, е неизмеримо. Все още няма категорични доказателства кой е виновен за смъртта на Джой Адамсън.

януари 1980 г.
Броени дни преди 70-ия си рожден ден Джой Адамсън е намерена мъртва на стотици метри извън лагера Шаба в Северна Кения, където живее и работи. Първоначалната информация шокира целия свят – Джой е разкъсана от лъвове. Джой, която посвети живота си и сърцето си на лъвовете?! Която живее с тях и сред тях?! По-късно се установява, че става въпрос за прободни рани от хладно оръжие. И понеже тази жена има огромен принос за опазването и развитието на Африка, тогавашният кенийски президент Мой знае, че трябва светкавично да открие виновника и да го накаже.
Пол Накуер Икей все още няма 18 години, когато е заловен като евентуален убиец и бързо-бързо признава, че е намушкал с нож Адамсън, защото не му платила за 14-те дни, през които е работил в резервата. Освен това според думите му Джой имала навика да стреля по работниците, които й досаждат, а после да им плаща, за да си мълчат. При последвалия процес момчето се отказва от показанията си, тъй като заявява, че те са направени след бой и мъчения. „На Мой му трябваше изкупителна жертва. Веднага!” – заявява Пол. Той е пуснат условно на свобода през 2005 г., но смърт-та на писателката остава мистерия, тъй като Икей си противоречи в изказванията си. Според някои Джой Адамсън става жертва на самата себе си. Със своята дейност тя предизвиква в целия свят неимоверен интерес и апетити към Африка, а после разбира, че вече никой не може да овладее тази туристическа стихия и че цивилизацията ще помете дивата природа. Разбира го твърде късно, но понеже самата тя е също стихийна, страстна, избухлива и дива, не може да се примири. Според мнозина тя е убита от местни бракониери, тъй като е пречела на техните интереси.

момичето, което застреля елена
„Десет бяха поканени. Двайсет дойдоха. Сипи вода в супата и им кажи: „Добре дошли!” – Джой цял живот си спомня тази песничка, която готвачката Мили си припявала в кухнята на огромното имение на баба й във Виена. Непрекъснато идвали тълпи от гости през уикендите – денем ходели на лов, играели тенис, плували, яздели, а вечер... Весел живот си живеело семейство Геснер! Виктор, бащата на Джой (всъщност тогава тя все още се казвала Фредерика Виктория), бил архитект, макар че традицията повелявала мъжете в рода да стават банкери. Много искал да има син и както често се случва в подобни случаи, когато му се родило момиче, той се направил, че не разбира. Викал на малката Фредерика Фриц, обличал я в панталони и ризи, изисквал да й подстригват косата по момчешки, научил я да язди като войник, да плува като състезател, да бяга като спринтьор. Майката на Джой - Трути, била с ангелска красота, имала изискан стил и божествен глас. Джой винаги е знаела, че всъщност гостите не се тълпят у тях заради басейните, езерата и горите им. Всичките до един – е, мъжете поне – идвали заради майка й. Бъхтели по цял ден с коне, гребла, пушки, за да угодят на баща й, засипвали го с хвалби за имението му и спортните му дарби, губели с голямо удоволствие всички състезания, на които той ги предизвиквал, с една-единствена мисъл в главата – как надвечер ще се приберат в имението, ще се изкъпят, ще слязат за вечеря и ще се появи домакинята. Джой била много проницателно дете и се чудела как баща й не забелязва, че всъщност звездата е майка й, не той. Разбира се, момичето по цял ден трябвало да бъде на кон, с мъжете. Обаче това й харесвало. Наистина приличала на баща си, обожавала адреналина. Била на 15, когато се случило нещо, което сякаш предначертало живота й. Била за пореден път на лов с баща си и гостите му. Преследвали елен, били заложили и капани. Животното било красиво и много бързо. Джой яздела на края на групата. Изведнъж чула нещо като изстрел. Еленът се хванал в капан. Всички били разочаровани. Да убиеш животно, хванато в капан – в това нямало никаква тръпка. Изведнъж нейният баща й подал пушката си. „Хайде, Фриц! Досега не си го правила. Давай!” В началото тя не искала. Той хванал ръката й като в капан: „Понякога се налага да убиеш! Не трябва да си страхлива.” Джой насочила пушката, видяла как еленът повдигнал глава и погледнал право в нея. Защо да го убива? Той бил напълно безпомощен, пък и с нищо не я заплашвал. „Стреляй, не мисли!” – заповядал баща й и тя натиснала спусъка. Била точен стрелец.
Първоначално изпитала гордост, че притежава такъв трофей. Разказала всичко на майка си, а майка й й зашлевила шамар с ангелската си ръка. „Какво става с теб?! Ти си жена, не мъж. Защо трябва да ходиш на лов и да убиваш нещастните животни!” Джой се разплакала, тъй като прекрасната й майка за първи път й повишавала тон и защото дълбоко в себе си знаела, че е права. Майка й обаче наистина била бясна и вдигнала луд скандал на мъжа си. „Погледни какви рамене има това момиче, какви мускули! Ти си луд! Тя трябва да учи бродерия, пиано и рисуване, а не стрелба, да се омъжи и да ражда деца. Приеми най-сетне, че Фредерика не е момче!” После завела Джой на пазар и й купила куп красиви рокли. Започнала страшна родителска война за контрола над детето, в резултат на която накрая двамата се развели. Фредерика останала при майка си и за няколко години станала съвършената дама - превъзходна пианистка, рисувала чудесно, влюбила се в цветята и открила, че те й се подчиняват безпрекословно, пуснала си коса до кръста. А косата й била гъста и сламена на цвят...

„косата ви е като лъвска грива!“
чула Джой глас зад себе си. Обърнала се и видяла млад мъж, облечен много елегантно, с лорнет в ръка. Все едно се намирал в ложа в театъра. Двамата стояли пред клетка с птици в знаменитата Виенска зоологическа градина. Джой идвала почти всеки ден. Гледала животните, рисувала ги и задължително минавала при елените да им иска прошка. Животът на благородна девица доста й бил втръснал. Липсвали й страстта и емоцията, усещането да летиш на кон, да се гмуркаш във водата. Често мислела за баща си и за това колко все пак е привързана към него и колко му е благодарна, че сега освен всички пипкави женски работи можела да запретне поли и да победи сума ти мъже на спринт. Той й липсвал. „Казвам се Виктор – представил се мъжът. – Виктор фон Кларвил.” „Татко ми се казва Виктор!” – възкликнала Джой. Двамата започнали да се срещат. Той бил евреин, притежавал търговска фирма, но изпитвал голяма страст към птиците и се посветил на изучаването им. Имали много общи интереси и макар че Джой въобще не била влюбена в него, се чувствала добре в компанията му. Една вечер той й казал: „Знаеш ли, смятам, като се оженя, да заведа жена си на сватбено пътешествие в Кения.” Джой си поела дълбоко дъх, казала си наум „Стреляй! Не мисли!” и изстреляла: „Ожени се за мен.” Виктор фон Кларвил бил нерешителен, но съвсем не глупав мъж. Той следял внимателно Джой от първия миг, в който я зърнал, и знаел за нея повече, отколкото тя мислела. Веднага разбрал, че не е обикновено момиче. По-късно й казал, че му е направила вуду магия с косата си. „Да се оженя за теб? Ти не си жена, ти си диво животно, ще избягаш”, отговорил й той. А после побързал да зарови лице в гривата й и да приеме предложението. Оженили се през 1935 г. и заминали за Кения.
 
завръщане у дома
Джой полудяла по Африка. По миризмите, цветовете, соковете й. Влюбила се във всяка нейна клетка – в жегите, насекомите, мизерията, дъждовете и сушите й. „Когато стъпих там, все едно се намерих в утробата на майка си”, казвала по-късно писателката. За разлика от нея мъжът й по цял ден лежал в хотелската стая и се хипнотизирал с въртящия се на тавана вентилатор. Хленчил, че му е горещо, че е мръсно и накрая получил стомашно разстройство от някаква храна. Сватбеното пътешествие приключило по-рано от предвиденото. Джой обаче разбрала две неща. Кения била нейното място. А Виктор фон Кларвил не бил нейният човек.
В Австрия ги очаквала кошмарна ситуация - започвали преследванията на евреите и предвоенна Виена била тревожна и настръхнала. Виктор съобразил, че няма време за губене, и казал на жена си да се връща в Кения, той щял да дойде по-късно. Джой не чакала да я моли. Този път взела със себе си всичките си пособия за рисуване. Никога повече не се върнала.
В Найроби тя се запознала с Питър Бели, англичанин ботаник, работещ в местния музей. Питър обикалял из цяла Кения да събира редки цветя и растения, а в този момент едва ли имало нещо в един мъж, което да е по-прелъстително за Джой. „Понякога се налага да убиеш!”, казала си тя наум, убивайки всяко колебание в себе си. Тръгнала с Питър, без дори да дочака мъжа си. Та тя копнеела да опознае тази земя, а с Виктор това било невъзможно. „Знаех си, че ще избягаш”, казал й той и джентълменски й дал развод.
Питър Бели пък дал на Фредерика Виктория името Джой (радост на англ. – б. а.). Той бил патологичен самотник, а тя разбила самотата му на пух и прах. Най-напред Джой също започнала работа в музея в Найроби, откъдето получила поръчка да рисува всичко и всеки, който й се стори интересен, докато придружавала Бели при неговите експедиции. За две години Джой Адамсън нарисувала над 700 портрета и други картини от Африка – днес те са в основата на експозицията на Националния музей в Кения и са безценно свидетелство за обичаите и начина на живот на вече несъществуващи племена. Джой е уловила последните дихания на тези прастари общества – преди масовият туристически поток и цивилизационните блага да превърнат всичко това в пепел.
През двете години, колкото продължил бракът им, Питър Бели станал свидетел на една сцена, която нямало да забрави до края на живота си – Джой, гола под гигантската луна в едно езеро. Истината била, че плувала с опасност за живота, защото никой не знаел със сигурност какво може да изскочи от едно кенийско езеро. Извикала го при себе си, но той не можел да плува. И тогава за първи път го жегнала мисълта, че нещата между тях няма да се получат. Тя била сто пъти по-смела от него, сто пъти по-решителна, по-бърза, по-силна. Не искала просто да изучава, да наблюдава, да събира. Тя се възмущавала, палела, защитавала, нападала. Искала да се слее с всичко това. Питър усетил, че не е в нейната категория и никога нямало да бъде.

бащата и майката на лъвовете
До 1942-а, когато срещнал Джой, Джордж Адамсън живеел вече 18 години в Африка. Роден в британска Индия от майка англичанка и баща ирландец, той пристигнал в Кения на 18 години, за да помага в кафеената плантация на баща си. После станал нещо като горски в един от резерватите. Джордж е висок, дългокос, с изключително красиво и благородно лице. Обожавал Африка, знаел няколко местни племенни диалекта. Двамата с Джой се срещнали на прием в Найроби и никога повече не се разделили. Оженили се през 1944 г. и веднага започнали да си правят бебе. Джой преживяла три спонтанни аборта и след третия двамата с Джордж престанали да опитват и се примирили с факта, че няма да имат деца. Хармонията в двойката им била невероятна. Но това, което наистина ги споило, се случило през 1956 г. Един ден жителите на селце от района, за който той отговарял, се оплакали, че лъв обикаля наоколо и напада животните им. Джордж много отдавна се интересувал от лъвовете, наблюдавал ги и ги изучавал. Затова и местните го наричали с прозвището Baba ya Simba, или Баща на лъвовете. Джордж и Джой тръгнали да търсят лошия лъв с джипа си. Оказала се лъвица с три малки лъвчета. Лъвицата се нахвърлила върху Джордж и той бил принуден да я застреля.
Двамата с Джой обаче решили да осиновят едно от лъвчетата бебета. Дали му името Елза. Джой се посветила на Елза все едно лъвчето било детето, което тя никога нямало да има. Уникалното в този експеримент било, че Джой решила да отгледа лъвчето по законите на джунглата, а не по тези на човека. Защото искала един ден да върне Елза в дивата природа.
Елза, Джой и Джордж се превърнали в семейство, били навсякъде заедно, но основната цел на семейство Адамсън била да не притъпяват инстинктите на лъвицата. Когато Елза станала на две години, Джой я пуснала след стадо антилопи. Това бил денят на Голямото изпитание. Джой и Джордж стояли и гледали как Елза в началото застанала плахо на едно място, без да помръдва. Джой се молила на ум: „Хайде, Елза, хвърляй се! Не мисли!“ И Елза се хвърлила. Антилопите, красиви, бързи и грациозни, досущ като елена, който Джой някога застреляла, се разбягали. Елза обаче с безпогрешен хищнически усет разпознала най-слабата, догонила я и захапала гърлото й. Джой се разплакала. Защото осъзнала, че двамата с Джордж са успели да запазят природния ред и в това имало някакво висше смирение, висше уважение към силите и духовете на Африка. „Оказахме се добри родители, нали, Джордж?“, казала тя на мъжа си. Бил най-вълнуващият ден в живота им.
Книгите за Елза и филмите жънели невероятен успех по целия свят. Започнали да се вливат инвестиции в Кения, но преди това неимоверно се разраснал бракониерският лов. Джой и Джордж били едни от първите, които протестирали срещу носенето на дрехи и аксесоари от животински кожи, направили няколко фондации за подпомагане на Африка и борба с бракониерите. Много учени не одобрявали методите на Джой, защото смятали, че тази непосредствена близост с животните й пречи да бъде обективна и да проведе истинско научно изследване. Джой обаче никога не е „изследвала“ Африка. Тя просто я обичала.

Един ден Елза дошла в лагера сама. Джой и Джордж видели, че е болна. Оказало се, че е ухапана от кърлеж. Така й не успели да я спасят. „Африка е страната на бързата смърт, можеш да умреш светкавично от всевъзможни трески, ухапвания и инфекции. Отровите й са толкова силни!“, казва в една своя книга писателката. Лъвицата Елза издъхнала с глава в скута на Джордж. Всъщност тя дошла при тях, за да умре при тях. Погребали я в Националния парк Меру, близо до реката.
Двамата продължили да се грижат за трите лъвчета на Елза, а после осиновили гепарда Пипа и Джой написала книгите „Петнистият сфинкс“ и „Зовът на Пипа“. Някъде по това време между Джордж и Джой се появили проблеми. Той й се сърдел, че използва огромни пасажи от дневниците му, без да споменава, че това са негови текстове. Тя го нападала, че е егоист и обича лъвовете повече от нея. Освен това той не получавал нито петак от всички пари, които постъпвали във фондациите, Джой контролирала напълно финансите. Един ден той й казал: „Не можеш да правиш каквото си искаш!“ Джой изръмжала и се махнала от къщи. По-късно Джордж ще признае: „Имам чувството, че постепенно Джой беше усвоила поведението на животните, с които бе обградена. Стана неконтролируемо своенравна и се ръководеше единствено от собствените си инстинкти. Мисля, че наистина прекрачи границата.“ После се случил инцидент – любимият лъв на Джордж Бой ухапал едно момче. Джордж бил принуден заедно с лъвовете си да се прибере в Кора – дива, пустинна местност в Северозападна Кения. Джой отказала да отиде с него и през следващите няколко години двамата почти не се виждали. Тя научила, че Джордж едва ли не гладува, но не му пратила никакви пари.

Така се стига до 3 януари 1980 г., когато Джой загива при гореописаните мистериозни обстоятелства. Джордж Адамсън изпълнява последното желание на жена си – трупът й е кремиран, а прахът е разпръснат над гробовете на Елза и Пипа. Осем години по-късно самият Джордж е застигнат от подобна смърт. Той е убит от сомалийски бандити, докато се опитва да спаси някакъв заблуден турист. Погребан е така, както и Джой. В края на своето житейско сафари (на арабски „сафари“ означава „пътуване“) Джой Адамсън наистина осъществява мечтата си и завинаги се слива с Африка – своята голяма, осъществена, благословена любов.