Бих оперирала любовта на клиента към самия себе си

Проф. д-р Марита Айзенман-Клайн е генерален секретар на Международната конфедерация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (IRPAS). През 2007 г. получава званието „Почетен професор по хирургия” в Медицинския университет в Басра, Ирак. Основател е на хуманитарната инициатива „Жените за жените” за реконструктивна хирургия за жертви на домашно насилие. Д-р Айзенман-Клайн беше почетен лектор по време на Втората национална конференция по пластична, реконструктивна и естетична хирургия, която наскоро се проведе у нас.

Д-р Айзенман-Клайн, какво е да си хирург жена в изцяло мъжка професия и как се възприема позицията ви на гeнерален секретар на IRPAS?
Мисля, че това е много подходяща професия за жена, защото е необходимо търпение, да си способен да разбереш какво искат да променят в себе си клиентите, за какво не им достига самочувствие и как да се преборят с това. Много дами имат таланта за пластичен и естетичен хирург, но повечето се отказват още в началото. Често заради липсата на време за семействата им. А моите трима сина са щастливи за това, което правя. Разбират, че изпитвам удоволствие от професията си. Колегите ми ме възприемат и подкрепят. И не се усеща по-различно отношение за това, че съм жена и съм на ръководна длъжност. Дори в Арабския свят не съм усещала дискриминация.
Разкажете повече за хуманитарната инициатива „Жените за жените”.
Винаги съм смятала, че нещо липсва в света на пластичната хирургия. Например повече внимание към жертвите на домашно насилие или на нараняване по време на гражданските войни. В Индия например много жени са малтретирани, дори се стига до убийства. Там са много разпространени атаките с киселина. Проблемите и белезите при индийките са чести явления, въпреки че правителството на страната се опитва да вземе мерки.
Прекалява ли нежният пол с пластичните операции и докъде може да доведе увлечението по тях?
Някои имат нереалистични очаквания към операциите. Създали са съвършен образ в представите си и непрекъснато повтарят интервенциите с нагласата да се подобрят. Пример са постоянните поредни инжекции в устните. Но когато помагаш на хората да прикрият нещо, което не харесват в себе си, ти променяш качеството им на живот. Понякога казвам на клиентите си: „Бих искала по-скоро да оперирам любовта към самия теб”.
И тези, които прикриват бръчките си, трябва да разберат, че няма как да бъдеш на 25 завинаги.
Кога трябва да спрем?
Ако някой прекалява, ние, хирурзите му казваме да спре. От един момент нататък нещата започват да стават много опасни. Когато си направиш операция на носа два-три пъти, тъканта вече е повредена и резултатите са непредвидими. Има хора, които се оперират 12-13 пъти и накрая остават буквално без нос.
Кои са най-предпочитаните пластични операции – на лицето или на тялото?
За различните култури са различни. В Азия често коригират клепачите, за да изглеждат очите им по-големи. Много разпространена е и ринопластиката. Корекцията на бюста също е сред предпочитаните. Особено в Щатите, а в Германия е популярно намаляването на бюста, защото и прекалено големият пречи на реализацията в обществото. Но напоследък и американките, и германките наблягат на по-консервативни намеси, като инжекции, процедури с лазер за кожата и други. Може би са по-скромни заради икономическата ситуация. Липосукцията също е популярна с изключение на страни, в които липсва проблемът със затлъстяването, като Китай, Япония и други азиатски държави.
С кои импланти предпочитате да работите при гърдите и защо? Какво е мнението ви за увеличаване на гърдите чрез липофилинг със стволови клетки и с хиалуронова киселина?
Харесвам гладките импланти, защото с тях гърдите изглеждат много по-естествено и се движат нормално, не стоят като изкуствени. Не съм привърженик на хиалуроновата киселина, защото е временна и използването й излиза твърде скъпо. Предпочитам да правя реконструкция с присаждане на мазнини, взети от места по тялото, където и без това са в излишък.
Има ли нещо ново при намаляването на белези?
Очакваме нова технология за коригиране на белезите. Тя е свързана с иновативна субстанция, която ще бъде на пазара след две години. Има и по-малко инвазивни процедури за белези - с лазер например. Но предпочитам хирургическите методи. Нямам специална технология, просто следвам новите тенденции.
Кой лифтинг за лице предпочитате – класическия или ендоскопския?
Не поддържам ендоскопския, който се ползва главно за челото, защото не дава възможност на лицето да прави мимики и трябва да си неподвижен през цялото време.
Вие самата правила ли сте си пластични операции?
Малки намеси, като инжекции например. Правила съм такива промени, че да не изглеждам като оперирана. 
Какво е бъдещето на пластичната хирургия?
Мисля, че в бъдещето й важно място ще заемат стволовите клетки и присаждането на мазнини.