Не вали. Просто свежо неделно утро. Ние сме двама. Сладкарничката е френска, но не се казва „Трите гълъба”, а MaryLu. Хлътваме в нея, зажаднели за чаша истинско ароматно кафе и за глътка самота, само за нас. Получаваме и двете – оригинално cappuccino Richard за мен, билков биочай „Тайната на равновесието” за него и в добавка ненатрапчиво звучат френски шансони. Дълго избираме сред предложенията от 15 вида кафе и 20 вида чай на престижната френска марка Cafes Richard. Оглеждам се. Попаднали сме сякаш в автентичен парижки буржоазен дом с неговата аристократична, леко снобска, прелестна и романтична атмосфера. От тавана висят пищни полилеи от муранско стъкло. Погледа ми привлича стара гравюра, разбира се, с любовен сюжет на гроздобер, в който никой не се интересува от гроздето. Вратата до нея гордо е обозначена като будоар, разбирай тоалетна. Колекционерска кукла ми намига съзаклятнически или така ми се струва. Истината е обаче, че отвсякъде ме заграждат рози – усмихват ми се от тапетите, от тапицерията на оригиналните антики от ХІХ век, от порцелановите съдове, от възстановения цветарник от ковано желязо.  Чувствам се като Мария Антоанета във Версай. Идеалният момент да си поръчам пастичка, пък после ако ще и да ме гилотинират. Дълго се колебая между тарта със синьо сирене, круши и орехи и френска целувка (целувчени блатове с пълнеж от трюфел). Накрая избирам щрудел с ябълки и сливи. Перфектно. Мистериозната дребна кулинарка на име Мари Лу, появила се на улица Сен Оноре в малка сладкарничка и очаровала френския елит с творенията си, чиито рецепти се появяват ненадейно в София, се оказва симпатична легенда. Мари Лу е просто комбинация от имената на двете собственички на това очарователно място – Марияна Лозанова и Лучия Фикова. А автор на интериора е добре известната арх. Скарлет Зидарова. Тръгваме си, оставяйки да ни завладеят спомените от една парижка ваканция преди години. Въпреки че навън не вали. И сладкарничката съвсем не се казва Le cafe des trois colombes...
MaryLu grand patisserie, ул. Димитър Хаджикоцев 12